Футболният свят говори за чудото Бодьо/Глимт, който победи два пъти Интер и елиминира италианския гранд с общ резултат 5:2. Клубът от Арктика се класира за осминафиналите в Шампионската лига с първото си изобщо участие в основната схема на турнира. Без съмнение норвежците са голямата сензация през този сезон, но историята помни и други такива случаи. Ето някои от тях.
ЛИЙДС (2000/01)
В началото на века настоящият отбор на Илия Груев прави един от най-паметните сезон в своята над 100-годишна история. Йоркшърци достигат едновременно до полуфиналите в Шампионската лига и завършват в Топ 4 на Висшата лига. Тогава тимът е пълен с култови фигури като Марк Видука, Хари Кюъл, Лий Бойър, Алън Смит и Рио Фърдинанд. Селекцията на Дейвид О'Лиъри марширува в Шампионската лига, където записва победа срещу Милан и завършва пред Барселона в първата групова фаза. На четвъртфиналите чака Депортиво Ла Коруня, чийто треньор Хавиер Ирурета се изцепва: „Падна ни се най-слабият съперник“. Лийдс печели категорично с 3:0 първия мач, а „Еланд Роуд“ скандира – „Бихме най-слабият отбор в турнира“. На полуфиналите Валенсия е прекалено силен (0:3) за английския тим.
ДЕПОРТИВО (2003/04)
Супер Депор направи паметен поход в Шампионската лига, който за една бройка изобщо да не се осъществи. Галисийците се измъчиха в квалификациите с Розенборг (1:0), но след това показаха изумителна издържливост. Единственото изключение е катастрофата като гост на Монако (3:8). В този мач Депортиво получи двойно повече голове, отколкото във всички други срещи взети заедно. Тимът на Хавиер Ирурета обаче демонстрира истинското си лице в директните елиминации. На осминафиналите елиминира Ювентус на Марчео Липи след две победи с по 1:0. След това идва Милан на Карло Анчелоти. „Росонерите“ печелят с 4:1 на „Сан Сиро“ и дори испанската преса излиза със заглавие: „Милан е на полуфиналите“.
В Ла Коруня са спокойни и вярват в обрата. Ирурета е толкова уверен, че обещава да измине на колене последния етап от прочутия маршрут „Камино“ до Сантяго де Компостела, ако елиминира италианския гранд. Случва се точно това след 3:0, а стадион „Риасор“ се превръща във врящ котел. По-късно в своята автобиография Андреа Пирло ще напише: „Дори по-възрастните момчета, които никога не са били считани за бързи, тичаха наоколо. Когато съдията свири за края полувремето, те се втурнаха към съблекалнята като Юсейн Болт. Просто не можеха да спрат. За първи и последен път в живота си си помислих, че противникът може би е взел нещо незаконно“.
МОНАКО (2003/04)
Невероятно представяне на Депортиво донякъде е засенчено от сензационните финалисти през същия този сезон. Докато лаврите обира Порто на Жозе Моуриньо, не бива да пренебрегваме фамозния отбор на Монако, воден от Дидие Дешан. Играчи като Патрис Евра, Людовик Жули, Дадо Пършо и Фернандо Мориентес с основата на този подвиг. Монегаските печелят групата с Депортиво, а при онова 8:3 Дадо Пършо вкарва четири гола за 23 минути. На осминафиналите клубът от Княжеството елиминира трудно с гол на чужд терен Локомотив Москва, преди да изхвърли Реал Мадрид за място на полуфиналите. Кралския клуб печели с 4:2 на „Бернабеу“, но е сюрпризиран с 3:1 в реванша след две попадения на Жули и един на Мориентес – доскоро част от състава на „лос бланкос“. Оттам Монако се възползва от инерцията си елиминира Челси след 3:1 у дома и 2:2 на „Стамфорд Бридж“. Мориентес става голмайстор №1 през този сезон с 9 гола.
Още по темата четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
