А нглийските национали превърнаха в традиция да пеят заедно с феновете хита на „Оейзис“ от средата на 90-те години „Уондъруол“. Тя възпява дълго търсен въображаем спасител, който трябва да донесе избавление от хаоса и саморазрушителните импулси. Мачът на „Ацтека“ показа за пореден път, че на вратата на Англия вече има „стеначудо“, а не холограма. Да, Джордан Пикфорд е способен да изпада в амок понякога, но по правило неговите издънки не тежат толкова много, защото не са във важни мачове. Истината е, че често той се е превръщал в спасител. На „Ацтека“ през първото полувреме той направи няколко изключителни спасявания, които не само оставиха Англия в мача, но и отчаяха домакините. Едно от тях дори напомни на митичното спасяване на Гордън Бенкс при удар на Пеле на Мондиал'70.
Да, Белингам и Кейн вкараха головете срещу Мексико и са моторите на Англия, но всеки отбор с цели и амбиции трябва да има вратар спасител в точните моменти и Пикфорд е така търсеният „уондъруол“ за „трите лъва“ вече над 50 години. Стражът на Евертън е впечатляващ години наред, но често неговите изяви минават под радара. А истината е, че без него Евертън често щеше да се бори за оцеляване и е чудо, че той играе толкова много години за „карамелите“.
За Англия на големи първенства той също е толкова ценен и най-вече постоянен. Общо 17 вратари са играли на световни и европейски първенства, но може би само безсмъртният Бенкс може може да бъде поставен над Пикфорд към днешна дата. Дори такива Питър Шилтън и Дейвид Сийман, които са считани за легенди, не са спасявали собственоръчно Англия. Напротив, даже са я закопавали.
За Пикфорд Мондиал 2026 е петият голям турнир като безспорен №1 на вратата. Толкова има и Шилтън, макар че на Евро'80 два мача като титуляр бе Рей Клемънс. Шилтън все още държи рекорда за най-много мачове за Англия, има и 10 сухи мрежи на световни първенства, но той не влезе в ролята на спасител в нито един двубой на световно (3 участия) или европейско (2 участия). Напротив, той винаги ще носи срамното петно, че загунил въздушен двубой от Диего Марадона в 1/4-финала на Мондиал'87, като за извинение не може да служи фактът, че аржентинецът игра с игра. На Мондиал'90 в Италия Шилтън вече беше на около 40 години и забавените му рефлекси се оказаха фатални в полуфинала срещу Германия.
Дейвид Сийман има определена вина за отпаданията на Англия на Мондиал'98 и Мондиал 2002, където Роналдиньо му вкара гол от центъра. Такива като Бърт Уилямс (Мондиал'50), Питър Бонети (Мондиал'70) и Дейвид Джеймс (Мондиал 2010) също остават в историята със сериозните си гафове. Джо Харт, Крис Ууд, Роб Грийн, Бен Фостър и Найджъл Мартин и други като тях даже не заслужават внимание и оценка.
