П рез XXI век Реал Мадрид винаги е бил призракът, който дебне зад ъгъла. Това е клубът, за който почти всеки футболист мечтае да играе. Не само защото е един от грандовете на Стария континент, но и защото има повече пари от всички останали. За сезон 2023-24 „Кралете“ станаха първият тим, регистрирал приходи над 1 милиард евро. За сравнение далеч зад него беше Манчестър Сити с едва 838 милиона евро.
Комбинация от институционална нестабилност, нетърпение и ненаситното желание на президента Флорентино Перес да привлича само най-известните играчи обаче попречи на Реал да превърне финансовото си предимство в хегемония. Но преди две години изглеждаше, че звездният им състав е в състояние да го направи. Тогава те станаха шампиони на Ла Лига само с едва загуба, като бе лидер в Испания по отбелязани и по допуснати голове. Те триумфираха и в Шампионската лига след 2:0 срещу Борусия Дортмунд във финала. Преди това по пътя отстраниха съперници като Манчестър Сити и Байерн. Същата година Винисиус и Джуд Белингам завършиха съоветно на второ и трето място в класацията за „Златната топка“, а английският национал спечели наградата за играч на годината в Ла Лига още в първия си сезон с клуба. Несъмнено „кралете“ бяха във вихъра си с най-добрия състав в Европа, а по-късно към него беше добавен и Килиан Мбапе.
Дали опиянен от успехите или от нещо друго, Перес отхвърли формулата да плаща на звезди, вървещи към края на кариерата си (като Еден Азар например). Босът се фокусира върху хвърлянето на огромни суми пари за млади таланти, които тепърва навлизат в разцвета на силите си (като Винисиус и Белингам) или да подписва с футболисти, чиито договори изтичат (случаят с Мбапе). Планът беше замислен добре, но за всеобща изненада най-неудържимият клуб сега са не те, а ПСЖ. Нещо повече, от лятото на 2024 г. насам, не са спечелили нито един голям трофей, не са стигнали по-далеч от четвъртфиналите в Шампионската лига и короната им в Ла Лига бе отнета от вечния съперник Барселона.
В този период Реал смени няколко треньори, а от лятото на „Бернабеу“ се завърна Жозе Моуриньо. Но и неговият пик в треньорската кариера изглежда неотвратимо в миналото. Специалния не е печелил голям трофей повече от десетилетие. Ако добавим и лудите пари, които Реал пръсна за футболисти това лято, няма как да се не запитаме – какви по дяволите ги вършат в Мадрид?
Трансферът на Ян Диоманде, който се превърна в най-скъпата придобивка на Реал за всички времена, е нож с две остриета.
От една страна да привлечеш в отбора си 19-годишен перспективен младок е най-ясният индикатор да получите бъдеща суперзвезда. Но от друга, това не е гаранция и е свързано с огромен риск. Диоманде е изиграл 34 мача в професионалната си кариера на ниво национална лига. Още по-смущаващо е, че историята помни много футболисти от Бундеслигата, които не успяват да разгърнат потенциала си в по-конкурентни първенства като Висшата лига на Англия или Ла Лига на Испания. В случая с Диоманде основният въпрос не е толкова похарчените 125 милиона евро, а къде и как крилото от Кот Д'Ивоар ще се впише в отбора. Този въпрос нямаше да бъде поставян на масата, ако Винисиус си бе тръгнал от „Бернабеу“, но с оставането на бразилеца нещата се промениха.
Проблемът на Реал през последните два сезона е, че Винисуис и Мбапе не си пасват.
И двамата обичат да се задържат повече отляво, а в защита никой от тях не помага. Така на практика футболистите, действащи зад тях, са принудени да покриват по-големи пространства и целият натиск от противника пада върху тях. Тук идва и голямата въпросителна – как Диоманде ще пасне в този вид на състава? Той изпълнява добре функциите си в защита, но все пак си изкарва хляба най—вече с голове и асистенции. Африканецът е със силен десен крак и може да уплътнява и двата фланга на атаката. Интересно е, че когато действаше отдясно играеше повече с топката, но правеше сравнително по-малко пробиви в наказателното поле. Отляво беше по-изолиран, но пък по-остър в нападение. Или с други думи – на десния фланг осигуряваше придвижването на топката, а отляво – повече стойност при завършването на движенията в наказателното поле. Това подсказва, че Диоманде би бил по-подходяща опция на десния фланг, който ще завършва центрирания на Мбапе и Винисиус отляво. Другият вариант отляво изглежда утопичен.
Още – в „Мач Телеграф“
