К олко важен е таймингът във футбола. И не става въпрос за това какво става на терена, а и извън него. Може само да се гадае как щеше да завърши сблъсъкът в Лига Европа между ЦСКА София и Карабах, ако в състава на азербайджанците беше Камило Дуран. В двата мача именно Карабах имаш по-добрите положения, но не успя да ги реализира и отпадна след дузпи в София. В същото време Дуран не спира да бележи за Селтик и с головете си е на път да върне шотландски гранд в груповата фаза.
Всъщност за него вкарването на голове на такова ниво никога не било проблем. През миналия сезон той се разписа пет пъти в шампионатната фаза.
Не е никак лошо за 24-годишен нападател, който си изкарваше хляба в Карабах. При това неговите голове бяха срещу тимове като Нюкасъл, Бенфика, Аякс и Айнтрахт. За сравнение с толкова голове завършиха Вини Жуниор, Майкъл Олисе и Дезире Дуе.
Разбира се, това представяне на Камило нямаше как да остане незабелязано и Селтик го купи за 5 милиона евро в началото на юли. За далеч по-ниска сума той се озова в Карабах само 12 месеца по-рано, а сега вече смело гледа към ново участие в ШЛ.
Кариерата на Камило е по-скоро стандартна за южноамериканец. Той е роден в Колумбия и в чужбина пробва късмета си първо в бразилския колос Фламенго, но бе пробива и се озовава след това в португалската по-ниски нива. Там игра за тимчета като Лузитания, Ещрела Амадора II и Портимонензе.
Навсякъде той показва характера си, но това за него напълно нормално за хлапе, което е израснало в Санта Марта.
„Той беше хлапе с гореща кръв, обичаше да прави пакости. Беше готов да се сбие всеки един“, обяснява Себастиан Ботеро, който е първият му треньор в Индепендиенте Меделин.
„Животът му се промени в мига, в който той започна да тренира в нашата академия. Фламенго го хареса и го взе под наем.
Трансферът му след това изглеждаше сигурен, но получи контузия и тя го върна назад“, казва още Ботеро.
В началото на кариерата си Дуран играе много повече като халф и чака след това треньорите го превръщат в нападател. Най-често е играе като централен такъв, но има и сериозно количество мачове като дясно крило, въпреки че е левичар. Има срещи и като ляво крило и може би точно заради тази негова тактическа гъвкавост той бе харесан от Карабах, а след това и от Селтик.
На „Паркхед“ той ще трябва да замести друг толкова адаптивен играч като Даизен Маеда.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
