Животът понякога ни поднася незабравими моменти. Когато през февруари 2006 година Филип Сендерос стъпва за първи път на „Бернабеу“, емоцията е изключителна. Баща му Хулиан е роден в Сантиусте, малко селце в Испания, и често му разказва за вълшебните европейски нощи и мистиката на стадиона на Реал Мадрид. Чувството, че е главен герой в една история, му позволява да осъществи своя мечта. Арсенал печели този мач с гол на Анри и елиминира Реал Мадрид от Шампионската лига. Флорентино Перес подава оставка дни по-късно. Сендерос носи екипа на „артилеристите“ в продължение на седем сезона, но все още пази непокътнат спомена за тази паметна нощ.
- С какво се занимавате в момента?
- Живея в Женева. Когато спрях да играя, завърших курс за спортен директор към Испанската футболна федерация и започнах работа в Сервет - клуба, в който започнах да играя на петгодишна възраст. Завърших и курс по клубен мениджмънт и имам треньорски лиценз А. Сега си сътруднича с Венгер по програмите за развитие на ФИФА и работя интензивно с асоциации в Близкия изток, Индия и Турция.
- Колко езика говорите?
- Английски, испански, френски, италиански и сръбски. Разбирам и персийски, защото той е майчин език на моята съпруга.
- Посещавате ли все още Сантиусте?
- От време на време. Това е селце в провинция Гуадалахара, откъдето е татко. Братовчедите ми все още живеят там. Като малък идвах всяко лято, а наскоро бях там на сватба. В момента има само 20 жители, но го обожавам.
- Вашият баща разказвал ли ви е за обратите на Реал Мадрид?
- Да. Разказваше на мен и брат ми, когато бяхме деца. Когато живееше в Испания, понякога отиваше на „Бернабеу“ и знаеше наизуст играчите на всеки отбор. Също така, когато Реал Мадрид идваше в Швейцария за предсезонна подготовка, по времето на Капело и Хайнкес, баща ми ни водеше в Нион. Там тренираха и аз се снимах с всички играчи. Особено ми харесва една снимка със Зеедорф, защото години по-късно играх с него в Милан. Братовчедите ми все още имат членска карта на Реал.
- Мечтаехте ли един ден да играете на „Бернабеу“?
- Това беше една от най-големите ми мечти. Стаята ми беше пълна с плакати на играчи на Реал Мадрид и мои снимки с тях. Често мечтаех да мога да стъпя на терена на „Бернабеу“
- И това се случи с екипа на Арсенал, когато сте едва 21-годишен...
- Беше незабравимо, сбъдната мечта. Бях толкова нервен и притеснен, че повърнах в съблекалнята преди мача. Атмосферата беше невероятна. Бях чакал този момент през целия си живот.
- Арсенал победи и елиминира Мадрид...
- Това беше невероятен момент. Със семейството ми на трибуните и аз на терена, точно както си бях представял толкова много пъти. Анри вкара гол и ние бяхме първият английски отбор, който спечели на „Бернабеу“.
Цялото интервю четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
