Двайсет улици в столичния квартал „Левски В“ ще носят имената на жени с принос към науката, културата, спорта и обществения живот. Решението за това беше взето от Столичния общински съвет на негово заседание на 14 май 2026 г. В „Златно време“ стартирахме поредица от материали, в които ви представяме тези 20 бележити българки.
Пенка Милева Касабова, сестра на поета Гео Милев, изживява бурен и духовно богат живот. В преддверието на своите 100 години тя споделя пред племенницата си Леда Милева: „Благодаря на съдбата за изживения земен път!“.
Пенка Касабова
Родена е на 12 август 1901 г. в Стара Загора, в семейството с шест деца на учителката Анастасия Касабова и учителя и книжар Милю Касабов. Поетът Гео Милев е неин роден брат.
Средното си образование завършва в Педагогическото училище в родния си град. Идва в София и през 1921 г. е една от първите завършили педагогическия курс на Елизабет Кларк към Американската детска градина. Веднага започва работа в Американската детска градина като учителка, а през 1925 г. Кларк я изпраща да следва педагогика в колежа за детски и начални учители „Еванстън“ в Чикаго, Илинойс. През 1928 г. Пенка Касабова завършва бакалавърска степен по детска педагогика и се завръща в България.
От 1929 до 1932 г. ръководи Курса за подготовка на детски учителки към Американската детска градина в София, след което наследява Елизабет Кларк като директор на Американската детска градина в София и Института за детски учителки към нея.
В края на 1932 г. Касабова се включва в издаването на списание за предучилищно възпитание „Първи стъпки“, на което е първият главен редактор. През 1940 г. племенницата ѝ Леда Милева публикува стихотворението си „Зайченцето бяло цял ден си играло“.
Преврат
Идва превратът на 9 септември 1944 г. и неприятностите на Пенка Касабова започват. През 1948 г. е уволнена от Министерството на просветата „поради непригодност“, макар че е единствената жена в България с висше образование по предучилищна педагогика: „Наистина аз бях непригодна тъй шаблонно и безкритично да въведа съветския метод в българските детски градини, не можех да отида против съвестта си и против педагогическото си верую“ - пише след години в спомените си. Шест години е без работа, изселват я.
Спомени
Целия си живот Пенка Касабова описва в своите спомени, а ръкописа предава на племенницата си Леда Милева с поръка да бъдат издадени по-късно. През 2012 г. излиза мемоарната книга „Любов и талант“. В спомените си Пенка Касабова откровено разказва за бурната си и изпепеляваща любов с 13 години по-младия от нея бъдещ световен оперен бас Борис Христов.
Тя се запознава с младия бохем и певец от мъжкия хор „Гусла“, когато той е студент по право в Софийския университет: „Борис имаше такива дълбоки емоции! Кога нещо преживяваше, ми то очите му просто изхвърчаха, забравя се. Ако нямаш искрицата Божия, нищо не става. А Борис я имаше!“ - пише тя в спомените си.
На 30 септември 1937 г. Пенка е поканена на имен ден на свой приятел Любен Живков: „Още отвън се чуваше хубаво мъжко пеене с акомпанимент на акордеон. Любен ме представи, а на мен каза: „Всички сме от хор „Гусла“. Погледът ми се прикова в един висок, хубав млад мъж с цигара в ръка. И досега не мога да си обясня как и защо толкова силно ме привлече той, дори си казах: „Ако този мъж ме поиска, веднага бих се омъжила за него.“ Сякаш пръст Божи ми го посочи“, пише тя в съкровената си книга „Любов и талант“.
Морал
Любовта им е изпепеляваща, но нравите и моралът я възпират. Тя е „непростимо“ по-голяма – с цели 13 години. Ужасена, че може да станат интимни, Пенка решава да прекъсне сложната си връзка с Борис.
Тя откровено описва срещата, на която двамата с часове бродят из Борисовата градина. Пенка се опитва да го убеди, че му е нужно момиче на неговата възраст, което да го обича, боготвори и подкрепя.
Когато стигат до входната врата на дома ѝ на ул. „Капитан Андреев“ 6, Борис я моли да се качи за малко, защото е много изморен. Когато влизат в стаята ѝ, той поляга на леглото, а тя сяда срещу него на стол. В един миг Борис я грабва в обятията си и започва страстно да я целува.
„От този момент аз вече изцяло му принадлежах“, пише в спомените си Пенка. Тя вижда неговия талант - води го по изложби, концерти и опери. Окуражава го да се отдаде на пеенето. Борис е омагьосан, подарява ѝ годежен пръстен с тюркоаз и диамантчета.
Шаляпин
„Имахме един приятел, донесе грамофон с плочи на Шаляпин. Когато Борис дойде, отворих грамофона. И като почна да ги свири плочите. Докато изтри всичките иглички. Тогава усетих, че Борис е много голям. Нито обядва, нито нищо. Толкоз ясно ми стана: „Ти ще си вторият Шаляпин, това да знаеш!“. Пред приятели след години тя признава, че е използвала педагогически методи за окуражаване на плахи деца, за да го накара да повярва в дарбата си. И успява! Убеждава своя Борис, че „на сцената той не е Борис Христов. Той е Борис Годунов - царят!“.
Голямата крачка към световната оперна сцена певецът прави през 1942 г. в параклиса на двореца, на един молебен за Богоявление. След ритуала цар Борис III кани на почерпка певците от хора на храм „Св. Александър Невски“. Сред тях е и Борис Христов. Монархът моли някой да му изпее песен: „Невероятно звучи, но срамежливият Борис изпял песента за цар Никифор!“, пише възторжено Пенка.
След изпълнението монархът му казва: „Не мислите ли, че сте сбъркали професията си. С този глас можете да станете много щастлив и да ощастливите България“.
От двореца Борис тича право у Пенка и развълнувано ѝ разказва случката. Тя възкликва: „Трябва да се решиш. Зарязваш правото и се отдаваш на музиката“.
Царят нарежда на Министерството на просвещението да отпусне стипендия на талантливия младеж за обучение в Италия и през май 1943 г. Борис заминава за Рим. На сбогуване Пенка му подарява златно кръстче с думите: „Да ти напомня за моята вяра в твоя успех“. Борис Христов носи кръстчето на врата си до кончината си на 26 юни 1993 г.
Преди заминаването двамата използват всяка възможност за открадната интимност. Особено щастливи са при едно пътуване до остров Тасос по Великден 1942 г.
Раздяла
Заминаването на Борис за Италия слага край на любовта им. Разделят ги първо войната, Желязната завеса, а после и Държавна сигурност. Обещават да пуснат Пенка при любимия ѝ, ако доносничи за него и за емигрантската общност в Рим. Касабова възмутено отказва.
Когато през 1949 г. той се жени за Франка де Рензис, българската му любима е по своему щастлива: „Той има нужда от жена до себе си в този момент“, пише Пенка Касабова.
През 1963 г. властта му разрешава и Борис Христов идва в София. Двамата не се срещат, но преди да отпътува, той ѝ се обажда по телефона, за да ѝ благодари, че му е помогнала да направи световна кариера. Тя, плачейки от радост и тъга едновременно, му казва: „Ти надмина очакванията ми…“
Прошка
Виждат се две години по-късно, през 1965 година - след 22-годишна раздяла, сякаш никога не са се разделяли. Той я поглежда с мечтания от нея топъл и нежен поглед и казва: „Пенка, искам да падна пред теб на колене и да поискам прошка. Ти имаш специално място в сърцето ми - там никой никога не може да влезе!“.
Пенка Касабова
В края на 70-те години той е отново в София. Седнал на шкафчето за обувки в антрето ѝ на ул. „Капитан Андреев“ 6, великият бас ѝ признава: „Пенка, чедо мое! Ти си в кръвта ми! Нас само смъртта ще ни раздели!“.
Пенка Касабова никога не се омъжва и надживява любимия си с осем години. Склопва завинаги очи на 12 септември 2000-а, месец след като навършва 99 години: „Всичко, което написах за Борис, е достоверно“, са едни от последните ѝ думи.
Още в поредицата:
Румен Жерев
