Б ившият футболист на ЦСКА Сергей Якирович, днес е мениджър на сензацията Хъл Сити във Висшата лига на Англия, но никога не забравя корените си. В ексклузивно интервю за DIEMA SPORT 2 и предаването "Премиър лийг токшоу" той сподели своите дълбоки връзки с футбола, наследени от семейството му, и носталгичните си спомени от престоя си в България. Якирович определи ЦСКА като "най-големия клуб, за който някога е играл", изтъквайки страстта на феновете и незабравимите моменти със съотборници като Велизар Димитров и Христо Янев. Особено паметна за него остава двойната победа над Байер Леверкузен в Купата на УЕФА и въпреки изпуснатата титла, той вярва, че тези преживявания са изградили характера му. Дори днес, Якирович следи отблизо ЦСКА и е убеден, че клубът ще стане шампион, когато се завърне на новия стадион "Армията".
Нека се върнем към самото начало. Какво Ви накара да искате да бъдете част от футбола?
В моето семейство всички са свързани със спорта и футбола, така че за мен това е напълно естествено. Откакто се помня, цял живот съм бил на футболния терен с топката. Така е и днес – и синовете ми са футболисти. И двамата играят футбол, така че това е традиция в моето семейство.
Играли сте за много клубове, но бих искал да Ви попитам какви са спомените Ви от периода Ви в ЦСКА?
Да, всичко. Страхотен клуб. Голям клуб, много голям клуб. Хората в Западна Европа не са наясно с това, но в България за мен това е най-добрият клуб, и генерално най-големият клуб, за който съм играл като футболист. Спомням си много страстните фенове. Те обичат ЦСКА страшно много. Имам страхотни спомени от съотборниците, с които играх – Велизар Димитров, Христо Янев, Валентин Илиев, Тиаго Силва и много други. Оливер Ковачевич също беше там, така че имам много хубави спомени от онези дни.
Спечелихте две купи в България, но пък загубихте титлата в онзи сезон. Бихте ли определили подобни моменти като важни за изграждането на характера Ви?
Да, спечелихме Купата и Суперкупата, но изпуснахме титлата, защото по средата на сезона имахме преднина от седем точки пред Левски, ако не се лъжа. След това те спечелиха титлата с осем точки преднина. Бях много разочарован, защото всичко зависеше от нас. Бях съкрушен, защото това щеше да бъде първата титла в кариерата ми като футболист. Но все пак спечелихме Купата и Суперкупата, които също са много важни, а имахме и някои добри мачове в Европа. Но мисля, че този отбор, особено с характера, който притежаваше, както и с качеството си, трябваше да постигне повече от това, което постигнахме тогава.
Кой е най-паметният Ви момент като играч на ЦСКА?
А, когато победихме Байер Леверкузен в двата мача за Купата на УЕФА. Как се наричаше тази фаза? Групите?
Плейофи.
Да, беше наистина невероятно да ги победим и като домакин, и като гост. Спомням си онзи транспарант тук, който гласеше „Добре дошли в Ада“.
Именно през този период успяхте да си спечелите място в националния отбор. Бихте ли казали, че опитът Ви в България изигра роля за това?
Да, разбира се. Още преди да премина в ЦСКА получих покана да играя за Босна и Херцеговина. Приех и това беше много хубав период за мен. Запознах се с много страхотни хора, с които сме приятели и до днес. А това също е доказателство, че вероятно съм бил достатъчно добър, за да играя за националния отбор, а не само за клубните си отбори. Бях много горд от себе си в онези години.
Очевидно все още изпитвате специално отношение към ЦСКА и в този ред на мисли – следите ли какво се случва в клуба през последните няколко години? Споменахте Христо Янев, той сега е старши треньор на клуба.
Знам какво се случва. ЦСКА и Лудогорец намалиха разликата помежду си на върха. Сега и Левски е там. Вече е по-конкурентно, не е като през последните 10 години, когато всеки сезон Лудогорец завършваше с 20 точки преднина. Сега според мен ще бъде много интересно. Доколкото знам, ЦСКА строи нов стадион. Мисля, че вече е завършен или скоро ще бъде открит, не знам точно.
Последните детайли все още се довършват.
Вярвам, че когато ЦСКА се върне на „Армията“, ще стане шампион.
И сега вече по-глобално – кога осъзнахте, че искате да станете треньор? Беше ли това част от плановете Ви още по време на кариерата Ви като футболист?
Не, бях на 34–35 години и тогава осъзнах, че вероятно притежавам лидерски качества. Когато се срещнах с бившите си съотборници две-три години след края на кариерата ми като футболист, те ми казаха: „Ти винаги говореше с нас за позиционирането на терена, какво трябва да правим, как да спрем съперника“. Но тогава не осъзнавах, че това, което им казвам, им е било полезно. Това е нещо, което носиш в себе си – просто трябва да го откриеш. Започнах постепенно с юношески отбори, а след това получих възможност да водя отбор от втора дивизия в Хърватия. След това всяка година постигах някакви успехи и това винаги ми носеше покани от по-добри клубове и по-силни първенства.
Кои качества, придобити по време на кариерата Ви като футболист, пренесохте в треньорската си работа?
Бях халф, така че държа на добрата организация на терена и тактическата дисциплина. Също така винаги да изглеждаме офанзивно, да се опитваме да играем по фланговете, да имаме много бързи и експлозивни крила, както и надежден нападател и вратар. Искам да имам контрол. Хората казват, че халфовете имат най-добрите технически качества. Но в действителност това е усет, който имаш в себе си, и аз се опитвам да го предам на своите играчи. Имам и много голям опит, защото съм сменил много клубове и съблекални. Затова винаги, когато погледна един играч, знам как се чувства и какво трябва да направя, защото персоналната работа с играчите е най-важното нещо във футбола днес.
Кои треньори са Ви повлияли най-много – както по отношение на манталитета, така и тактически?
Харесвам Юрген Клоп. Следя го още от Майнц. Знаете ли защо? Защото независимо с какъв бюджет разполага, той винаги успява да извлече най-доброто от своите играчи. Това е инстинктивният ми отговор. В Майнц той налагаше своя стил, след това в Борусия Дортмунд и Ливърпул, и аз харесвам този тип футбол.
Колко трудно Ви е да се адаптирате към толкова много различни държави, в които сте играли и работили като треньор?
Това е моят живот, това е работата ми. Багажът ми винаги е готов, знаете какво се случва в тази професия. Това е нормална част от живота. За мен всяка работа е следваща стъпка спрямо предишния клуб, а също така е и опит. Винаги можеш да използваш този опит в следващата си работа, да вземеш примери от миналото и да ги приложиш в новата среда. Можеш да се адаптираш и да промениш някои неща, ако си научил нещо от миналото.
Вече сте казвали, че да изведете Хъл Сити до Висшата лига е върховият момент в кариерата Ви, но можете ли да го сравните с някои от другите си постижения като треньор?
Ценя всички титли, които съм спечелил, не мога да забравя първата например – със Зрински Мостар. Беше невероятна работа. Спечелихме първенството с 27 точки преднина, тотално доминирахме. Наложихме напълно нов стил на футбол в първенството, имахме много интензивност и движение без топка, вкарахме много голове и подобрихме много рекорди в лигата. След това, когато поех Динамо Загреб, бяхме на осем точки от първото място, но напълно обърнахме ситуацията и спечелихме титлата с 10 точки преднина. След това, разбира се, и в Кайзериспор беше страхотен успех, защото преди да пристигнем, отборът се бореше за оцеляване в елита, а завършихме сезона на трето място. А сега в Хъл Сити – това трудно може да се сравнява с всичко останало, защото предвид обстоятелствата, в които се намирахме заради забраната за трансфери, никой не очакваше подобно нещо. Дори ние не го очаквахме. Но използвахме ситуацията и момента, защото може би никога повече няма да играем такъв финал на „Уембли“. Това е нещо, което не можеш да забравиш до края на живота си, и съм много горд с този момент.
Кои са най-важните качества, които търсите и изисквате от своите играчи?
Да показват характер и отношение на терена, позитивен език на тялото и работна етика. Ако даден играч няма тези качества, никога няма да бъде част от мой отбор. Грешки могат да се допускат – това е част от спорта, част от футбола – но тези качества са много важни за мен.
Как решихте да поемете Хъл Сити?
Мистър собственик ми се обади и ми предложи договор. Това е всичко. Беше страхотна възможност за мен, защото не е лесно да получиш работа в Чемпиъншип, не във Висшата лига, а в Чемпиъншип. Много трудно е да получиш такъв шанс.
През триумфалния сезон кога започнахте да вярвате, че Висшата лига е реална възможност?
Когато се изкачихме до местата за плейофите, защото това беше много трудно и изискваше много усилия, особено в последните седем мача. Всичко е въпрос на моментна форма и нещата могат да се променят изцяло и много бързо. В последния мач срещу Норич, с който приключихме редовния сезон, победихме и се класирахме за плейофите. Тогава казах на играчите: „Сега играем в напълно нов турнир и трябва да се подготвим за тези два мача срещу Милуол. Всичко е възможно.“
Как успяхте да вдъхнете нужната вяра и увереност на своите играчи?
Можем да кажем, че през целия сезон вървяхме мач за мач, защото сезонът е много дълъг – 46 кръга плюс двата турнира за купите, ФА Къп и Купата на лигата, така че всеки играч е много важен. Те идваха всеки ден на тренировъчната база с усмивка, защото, както казах, всеки получи шанс. Всички имаха възможност да играят. Трябваше да вярваме в работата си и в това, което правим, и да видим къде ще завършим в края на сезона. И в крайна сметка завършихме на най-доброто възможно място – във Висшата лига.
Колко важен е разговорът с играчите непосредствено преди мачове за Вас?
Аз съм много кратък в речите си. Мисля, че продължават около седем минути, защото през цялата седмица говорим за съперника – какво трябва да правим в защита, какво трябва да правим в атака. Така че преди мача давам само няколко кратки последни указания и едно-две изречения за мотивация. Но те са професионалисти и живеят за това. Нямах никакви проблеми с нито един играч през сезона.
Много се говори за разликите, но според Вас какви са приликите между Висшата лига и Чемпиъншип?
Има огромна разлика между Висшата лига и Чемпиъншип. Качеството е много по-високо. Според мен Висшата лига е най-доброто първенство в света. Тук играят най-добрите футболисти в света. Мога да кажа, че тук са и най-добрите треньори. Има и много финансови възможности, а когато разполагаш с подобна свобода, можеш да си позволиш почти всичко нужно. Така че разликата е голяма заради качеството на играчите. Това не означава, че не можеш да победиш всеки – ако играеш пет пъти срещу Арсенал, може би ще спечелиш веднъж. Разликата между двете първенства е много голяма.
Каква е атмосферата в съблекалнята преди началото на сезона?
Много е приятно. Всички сме развълнувани от предстоящия сезон. Това ще бъде страхотна мотивация за нас да покажем на какво сме способни на терена и да се опитаме да се конкурираме с най-добрите футболисти в света.
Какво могат да очакват феновете от Хъл Сити през този сезон?
Никога, никога няма да се предадем. Ще се борим до края, както през миналия сезон. Разбира се, трябва да подобрим някои неща и да добавим още качество. Надявам се да бъдем конкурентоспособни и да спечелим възможно най-много мачове.
