Г ермания прескочи груповата фаза на световно първенство за първи път от 12 години, а тази вечер ще срещне коравия тим на Парагвай в 1/16-финалите. Маншафта загатна за класата си в първия мач с дебютанта Кюрасао, но оттам насетне дръпна ръчната с измъчен успех над Кот д'Ивоар и поражение от Еквадор. Според анализаторите в Германия причината за спада се дължи на методите и идеите на Юлиан Нагесман. Селекционерът прилага ултрависока защитна линия на игра, комбинирана с интензивна и координирана преса, а от играчите се очаква да поддържат максимална физическа интензивност и издръжливост през целия мач. На теория звучи добре, но на практика само роботи биха поддържали толкова висок интензитет на работа в тежките метеорологични условия в Северна Америка през лятото в продължение на 90 минути. Проблемът е, че липсва План B, а с този подход рано или късно контузиите започват да преследват футболистите. Би било разумно да се проучат по-прости, по-прагматични системи на игра като тези на Аржентина и Франция, даващи приоритет на адаптивността пред съвършенството. С други думи – с по-малко изчерпване на физически ресурс, където играчите остават максимално ефективни до края. Така по-балансирана тактическа рамка би намалила рисковете от контузии и би създала много по-силен и конкурентен отбор особено в условията, които предлага световното първенство.
Сред основните цели на Германия е да подобри физическите и атлетичните аспекти от играта в това число печеленето на единоборства. В Бундестима преобладават ръстови играчи като Джонатан Та, Александър Павлович, Ник Волтемаде и Леон Горецка, но като цяло липсва физическата подготовка и сила, а присъствието само на Малик Тиау, Антонио Рюдигер и Феликс Нмеча е крайно недостатъчно. Скоростта по фланговете в защитната линия е крайно незадоволителна, а отбори като Парагвай, Франция или Бразилия могат да бъдат безпощадни.
Проблемът се крие от планирането и ръководенето на целия процес от години в Германия. Пренебрегването на темпото, физическата подготовка и правилния манталитет за спечелване на топката са една от причините, поради които Юлиан Нагелсман редовно си скуби косите сред поредния абсурдно допуснат гол. А напоследък това се превръща в тенденция.
Затова съставът срещу физически подготвен като Парагвай тим трябва да бъде добре обмислен. Халфът Леон Горецка е висок, но твърде рядко е ангажиран в единоборствата, а защитното му позициониране понякога е аматьорско. Затова той не би бил оптимална алтернатива в средата на терена. Най-добрата опция в центъра изглежда дуото Кимих-Нмеча, но в никакъв случай играчът на Байерн не трябва да играе на десния бек срещу бързоног играч като Дембеле или Винисиус например. Това би било равносилно на самоубийство.
Кимих вече си изпати от скоростта на Ян Диоманде. Малик Тиау би бил разумна опция на десния фланг заради скоростта и физическите си данни. Така Кимих би влезнал в средата редом до Нмеча, заменяйки Александър Павлович, който е доста колеблив в защитните си действия.
Нагелсман ще трябва да помисли и върху промяна във формацията си на игра – например с трима нападатели. Хаверц и Ундав биха могли да сe стиковат добре, а Асан Уедраого също би свършил добра работа в нападение заради комбинацията му от ръстови данни, техника и бързина, които го правят много по-подходящ за агресивния и интензивен стил на игра на Нагелсман. Освен това Уедраого може добре да гардира топката за разлика от Ник Волтемаде. Русокосият нападател бе голмайстор и водеща фигура в Щутгарт, но откакто облече екипа на Нюкасъл във Висшата лига, влиянието му на терена падна драстично. Волтемаде може да се отличава с високия си ръст, но той е изненадващо доста слаб във въздушните единоборства и умишлено избягва дуелите с централните защитници на противника.
Това на практика прави ръста му безполезен, което говори за лошата му ранна подготовка в школата на Вердер Бремен. Липсата му на агресия и борбен дух е предимно психически проблем още от юношеските му години. Ако Волтемаде иска да играе като нападател на най-високо ниво, той трябва да овладее основите – включително игра с глава и спечелване на въздушни дуели.
Всъщност Волтемаде е отличен пример защо Германия вече не произвежда централни нападатели. В школите предпочитат да работят върху създаването на така наречената.„фалшива деветка, която може да се подвизава и като №9, и като №10. И оттам позицията на толкова уважаваната в миналото роля на типичния централен нападател е само един горчив спомен.
