П редставянето на Англия на световното първенство беше на приливи и отливи, но завърши с медал. В хода на турнира нямаше нито един случай, в който „трите лъва“ да ни убедят, че могат да контролират двубой от началото до края.
В полуфиналната среща с Аржентина германският специалист изглеждаше уплашен и безидеен. Той реши да пази преднината от един гол, прибра отбора твърде близо до наказателното поле и направи дефанзивни смени, които объркаха неговите футболисти. Ясен пример за това беше Спенс, който в един момент вдигна ръце очевидно не знаещ каква е задачата му. Това далеч не беше първият случай на този турнир, в който Тухел прави промени в система на игра на своя тим. Средно на мач той правеше по 2,7 промени в подредбата на тима, което говори за грешки при първоначалната тактика или състав. Подобно нещо се случи и срещу Норвегия, когато селекционерът реши да прави вътрешни размествания, макар че отборът му съумя да изравни. Преместването на Белингам в по-задни позиции не проработи, а до края на срещата треньорът търсеше начин да оправи собствената си грешка.
В други мачове смените му се оказваха сполучливи. Пример за това е срещата с Хърватия, където Англия изигра страхотно второ полувреме, а две от резервите Рашфорд и Сака комбинираха за четвъртия гол. Антъни Гордън влезе срещу ДР Конго и даде две асистенции, а последният случай бе в осминафинала срещу Мексико, в който „трите лъва“ играха почти цяло второ полувреме с човек по-малко. В него Тухел направи изцяло дефанзивни смени, но те се справиха и не допуснаха неточности.
