П реди година Арсенал похарчи 185 милиона паунда за футболисти над 24 години. Това е рекорд по този показател за клуб от Висшата лига в рамките на един сезон. Очевидната идея е да се търси незабавен ефект при резултатите, а първата титла след 22-годишна пауза е доказателство за ефективността на подобен подход. Това лято пък сделката с Бруно Гимараеш затвърди статута на Нюкасъл на впечатляващ продавач. От миналия септември насам от „Сейнт Джеймсис Парк“ си тръгнаха Александър Исак, Антъни Гордън, Сандро Тонали и мениджъра Еди Хау. През последните 12 месеца, до края на юни 2025 година „свраките“ са генерирали 352 милиона паунда от продажба на футболисти.
Подобна статистика говори много за това къде се намират Арсенал и Нюкасъл като клубове, но сделката за Гимараеш също така подчертава това, което бързо се превръща в запазена марка на Висшата лига – най-богатите отбори да привличат най-добрите футболисти от останалата част от първенството. Трансферът на халфа е 10-ият случай това лято, в който един клуб от голямата шестица – Челси, Арсенал, Тотнъм, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Ливърпул - придобива правата върху футболисти от останалите 14 отбора в дивизията.
Бразилецът последва съдбата на Морган Роджърс, Елиът Андерсън, Тонали, Максенс Лакроа, Ван Хеке, Тилеманс, Дани Уелбек, Максенс Сенеси и Джордън Хендерсън, които вече станаха част от Топ 6. Първоначално това може да не изглежда достойно за особено внимание. Сделките за Уелбек и Хендерсън не са от същия вид като останалите, но във всеки случай отдавна съществува йерархия във футбола, която се отразява както на терена, така и извън него. Най-богатите клубове могат да купуват най-добрите състезатели, ставайки още по-добри и по-привлекателни, затвърждавайки доминацията си. За пример можем да посочим Манчестър Юнайтед под ръководството на сър Алекс Фъргюсън. И тази тенденция бързо се засилва.
Въз основа на методология, която взема шестте клуба с най-високи доходи в даден сезон във Висшата лига (от 2009 година те са константа) и общия брой трансфери от останалата част от елита, с изключение на безплатните нови попълнения, резервните вратари и трансферите в рамките на Топ 6, откриваме че определен поток от трансфери е на рекордно високо ниво, дори когато отборите от средата и дъното на класирането се радват на по-голямо богатство от всякога.
Миналото лято 11 футболисти преминаха от клуб извън „голямата шестица“ в неин представител, като всеки един от шестте отбора в дъното на класирането продаде футболист. През януари се случиха още два подобни трансфера, когато Семеньо и Геи преминаха в Манчестър Сити, за да набъбне общият брой до 13, което се превърна и в нов рекорд за елита на Англия. Само веднъж преди броят е достигал двуцифрено число. Това се случи през сезон 2014-15 . Тогава от 10-те трансфера в посока клуб от „голямата шестица“ 5 бяха футболисти на Саутхемптън, а трима бяха част от Суонзи.
През последните 14 месеца са сключени 23 от този тип сделки, което представлява масово изтичане на талантливи футболисти от клубове с по-ограничен бюджет. Единадесет различни клуба от Висшата лига са продали най-добрите си футболисти на водещите отбори от началото на миналото лято насам. Естествено, това е донесло и значителни финансови приходи на продавачите. Тези 23 трансфера са оценени на почти 1,2 милиарда паунда. Подобни суми позволяват до известна степен на отборите с по-ограничен бюджет да реинвестират в таланти от други места, което ще доведе до подобрение.
И наистина клубовете извън „голямата шестица“ разполагат с повече пари от всякога, заради солидарните плащания. Отборите в средата на Висшата лига никога не са били по-силни.
Многократните победи на английски представители във финалите на европейските турнири говорят много. Но между тях и Топ 6 има непреодолима преграда. Още време на ерата на сър Алекс Фъргюсън се смяташе, че рано или късно Манчестър Юнайтед ще получи най-ярките звезди от клубовете под него в таблицата. В периода от 1994 до 2006 година са осъществени девет подобни трансфера.
Още – в „Мач Телеграф“
