К ристиано Роналдо сложи край на една от най-великите кариери в историята на международния футбол, но оттеглянето му от националния отбор на Португалия повдигна любопитен въпрос. Ще има ли друг футболист, който да заслужи честта да носи легендарната фланелка с №7, или португалската федерация трябва да я извади от употреба в знак на признателност към най-голямата звезда в историята си? Отговорът се оказва по-сложен, отколкото изглежда, защото дори и португалците да пожелаят да увековечат постиженията на Роналдо по този начин, правилата на ФИФА няма да им позволят да го направят в официалните международни турнири.
Роналдо напуска националния отбор с впечатляващите 234 мача и 146 попадения, които го превръщат в абсолютен рекордьор по участия и голове в мъжкия международен футбол. Последната му среща с екипа на Португалия беше срещу Уелс на 24 септември. Дебютът му датира от далечната 2003 година, когато излиза на терена с №16 на гърба си. Впоследствие носи и №17, преди през 2008 година окончателно да наследи седмицата, която се превръща в негова запазена марка. С нея нападателят извежда страната си до европейската титла през 2016 година и два трофея от Лигата на нациите. В продължение на повече от две десетилетия Роналдо е лицето на португалския футбол, а неговият номер се превръща в символ на национална гордост, амбиция и непримиримост.
Самият Кристиано обърна специално внимание на емблематичната седмица в емоционалното си послание, с което обяви раздялата си с националния тим. „Скъпа Португалия, дойде денят да върна номер 7 на нашия национален отбор. Никога не съм чувствал, че той принадлежи само на мен. Но в продължение на 23 години имах привилегията и отговорността да го нося, да го защитавам и да го представям по стадионите по целия свят. Днес дойде моментът да го предам на бъдещето“, заяви петкратният носител на „Златната топка“. Думите му показват, че въпреки огромното си влияние върху португалския футбол, Роналдо не смята легендарния номер за своя собственост и е готов да го остави в ръцете на следващото поколение.
Практиката номерата на велики спортисти да бъдат изваждани от употреба е широко разпространена в американския спорт. В НБА например почти всички клубове са отдавали подобна чест на свои легенди, като фланелките им висят под покривите на залите. Един от най-известните случаи е този на Коби Брайънт, чиито два номера – 8 и 24, бяха извадени от употреба от Лос Анджелис Лейкърс. Уилт Чембърлейн пък е почетен с оттеглянето на №13 от цели три клуба – Голдън Стейт Уориърс, Филаделфия 76ърс и Лейкърс. Съществуват дори случаи, в които номер е забранен за използване в цяла лига. Такава чест получиха Бил Ръсел с №6 в НБА, Джаки Робинсън с №42 в бейзболната МЛБ и Уейн Грецки с №99 в Националната хокейна лига.
Във футбола подобни жестове са значително по-редки, но също не липсват. Аякс извади от употреба №14 в чест на Йохан Кройф, докато Милан направи същото с №3 на Паоло Малдини и №6 на Франко Барези. Бирмингам Сити пък запази №22 като признание за приноса на Джуд Белингам, въпреки че английският национал беше още в началото на кариерата си, когато напусна клуба. Ливърпул също взе решение да извади от употреба №20 след трагичната смърт на Диого Жота през 2025 година. Всички тези случаи обаче се отнасят до клубния футбол, където съществуват различни възможности за отдаване на подобна почит.
При националните отбори ситуацията е съвсем различна. Според разпоредбите на ФИФА за големите международни турнири участващите отбори трябва да използват последователна номерация на футболистите в състава си. На Мондиал 2026 например всеки отбор разполагаше с 26 играчи, което означаваше, че номерата трябваше да бъдат от 1 до 26. Това на практика прави невъзможно окончателното изваждане от употреба на определена фланелка. Най-показателният пример е свързан с Диего Марадона. Аржентинската футболна федерация поиска да запази завинаги легендарния №10 в негова чест, но ФИФА отхвърли предложението преди световното първенство през 2002 година. В крайна сметка на турнира десетката беше носена от Ариел Ортега. За разлика от националния отбор на Аржентина, Наполи успя да увековечи Марадона, като извади неговия номер от употреба на клубно ниво.
Португалия досега не е правила официален опит да запази №7 за Роналдо, а историята на националния тим показва, че тази фланелка винаги е била носена от големи имена. Преди Кристиано тя принадлежеше на Луиш Фиго, който също спечели „Златната топка“ и беше сред най-значимите футболисти в историята на страната. Когато двамата играеха заедно, младият Роналдо носеше №17, преди постепенно да се превърне в наследник на Фиго. През годините Нани и Рикардо Куарешма също са обличали фланелката със седмицата в отсъствието на голямата звезда. След напускането на Роналдо през септември номерът беше поверен на Рафаел Леао за оставащите два двубоя от Лигата на нациите срещу Дания и Норвегия.
Историята на световния футбол вече е показвала, че дори най-големите легенди могат да бъдат последвани от нови поколения изключителни играчи. Когато Диего Марадона приключи кариерата си, изглеждаше почти невъзможно Аржентина да има друг футболист с подобно влияние. Години по-късно обаче се появи Лионел Меси, който не само наследи неговата десетка, но и изведе страната до нова световна титла. Самият Роналдо премина по подобен път, когато пое №7 от Луиш Фиго и впоследствие надмина постиженията на своя знаменит сънародник. Дали някой ден Португалия ще има нов футболист, способен да се доближи до рекордите на Кристиано, предстои да разберем. Едно обаче е сигурно – седмицата ще продължи да се появява на терена, но тежестта на наследството, което оставя Роналдо, ще бъде огромна за всеки следващ неин притежател.
