Париж, Пламен Вълков, наш пратеник
Уморен, но щастлив, Семен Новиков застана пред българските журналисти в Париж само 20 минути, след като спечели златото от олимпиадата.
- Честито злато, Семен! Отстрани изглеждаше, че финалът ти беше най-лесната среща на олимпиадата. Така ли беше за теб?
- Лесни срещи на олимпиада няма. След като иранецът е стигнал до финал, не мога да кажа, че той е слаб, но ако говорим за най-трудната ми среща, то тя беша на полуфинала.
- Разбра ли, че носиш титла в борбата на България след цели 24 години?
- Това го разбрах сега, но че съм спечелил олимпийските игри още не съм го разбрал.
- Кога усети, че имаш сили да спечелиш златото?
- Винаги съм вярвал в себе си. Даже когато взимах бронзови медали знаех, че съм допуснал грешки и за това съм загубил.
- Развя българското знаем след мача. Какво ще кажеш на българските фенове?
- Много български борци видяха, че аз дойдох при вас контузен. Бях много слаб. Даже и едно републиканско загубих. Борците в България трябва да разберат, че и те могат, само ако много го искат. Трябва да са дисциплинирани. Да тренират всеки ден и да слушат своя треньор, и да вярват в себе си.
- Какво те питаха преди малко украинските журналисти? Явно съжаляват, че не се бориш за Украйна.
- Много неща ми казаха, но вече ги забравих, но и за тази тема ме питаха.
- Какво ти каза Гриша Ганчев?
- Браво момче! Той повече се радваше.
- На кого посвещаваш този медал?
- Разбира се, но не мога да го посветя само на един човек. Посвещавам златото на моите родители, на Гриша Ганчев, защото той ми даде втори живот в спорта, и на своя треньор Суслан Фурниев, който повярва в мен и ми вдигна нивото до златен медал. Искам да благодаря и на останалите треньори, с които съм работил и в Украйна, и България, на всички лекари и масажисти. На моите приятели. На всички тях посвещавам този медал.
- Какво все пак те мотивира най-много за този златен медал?
- Спортът борба ме мотивира най-много, защото много го обичам. Влюбен съм в този спорт. Мотивира ме и моето семейство, и приятелите ми, които повярваха в мен.
