Р оджър Федерер преживя една от най-емоционалните вечери в своята изключителна кариера. Швейцарската тенис легенда бе приета в Международната тенис зала на славата, а речта му в Нюпорт бе изпълнена с вълнение, сълзи, усмивки и много хумор.
45-годишният Федерер не скри емоциите си и на няколко пъти трябваше да спира, за да се съвземе. Самият той се пошегува, че заради паузите може да говори чак до изгрев слънце. Но зад сълзите и шегите стоеше човек, който говореше от сърце.
„Удивително е да видиш себе си на място като това, да преминеш през Залата на славата и да се потопиш в историята на този спорт. Това означава всичко за мен“, каза Федерер. „Да прочета историите на моите най-големи герои и да осъзная — истински да осъзная за първи път — че и аз имам място тук. Това е една от най-големите почести в живота ми.“
„Никога не съм преследвал славата“
Федерер подчерта, че макар вече да е част от Залата на славата, славата никога не е била неговата цел. За него най-важното винаги е било възможността да прекара живота си в нещо, което обича.
„Ние играем тенис, ние сме тенисисти. За мен именно това е най-важното — усещането за игра“, сподели той. „Да, този спорт изисква работа и тренировки. Но усещането за игра винаги ме е водило напред. А когато работата и играта се слеят в едно, това е най-прекрасното усещане.“
Швейцарецът върна публиката към самото начало на своя път — в родния си Базел, където като 13-годишно момче е бил подавач на топки по време на местния турнир.
„Стоя до задната стена, с ръце зад гърба и очи върху топката. Никога няма да забравя как изглеждаше играта оттам и как се чувствах“, разказа Федерер. „Да стоиш толкова близо до играчите, да им подаваш топката, да им носиш кърпата, да ги виждаш как се потят, как се борят, как намират решения — трудностите, интензивността...“
На следващата сутрин обаче младият Роджър разбрал, че работата на подавача съвсем не е лека.
„Краката ми бяха напълно изтощени. Да стоиш цял ден прав е доста тежка работа“, пошегува се той.
Любовта му към тениса обаче е започнала много по-рано. Родителите му Линет и Робърт разказвали, че той е хванал ракета още на тригодишна възраст.
„Ракетата на баща ми беше дървена. Точно така — израснах с дървени ракети и бели топки. Толкова съм стар“, пошегува се Федерер. „Ракетата беше толкова тежка, че играех с две ръце и от форхенд, и от бекхенд. Кой би предположил, че един ден ще стана играч с бекхенд с една ръка?“
Повече от титли и рекорди
Любопитното е, че Федерер почти не говори за своите титли, рекорди и постижения. Вместо това той обърна внимание на далеч по-лични детайли от кариерата си — например на над 5000-те ленти за глава, които е носил, и на повече от 7000 чифта чорапи, които е използвал.
„Но наистина няма начин да измеря какво означава за мен да бъда тук. Трудно е да го изразя с думи, но ще опитам“, каза той.
Федерер отдаде специално признание на своите родители, които са имали огромна роля в развитието му. Майка му Линет е работила на пълен работен ден, но въпреки това е намирала време да помага на турнира Swiss Indoors в Базел, да организира тренировките и мачовете на сина си и да подкрепя неговите треньори.
„Мама направи всичко възможно. Благодаря ти, мамо“, каза Федерер.
За баща си той използва прякора „Истинският RF“ и с усмивка си спомни как Робърт не му позволявал да играе с високи защитни топки — т.нар. moonballs — по време на мачовете помежду им. Според Федерер това му помогнало да изгради по-агресивния си стил.
„Благодаря и на двама ви за цялото време, което прекарахте на корта с мен“, добави той.
Специалното „благодаря“ към Мирка
Най-силният емоционален момент в речта бе посветен на неговата съпруга Мирка, която според Федерер „го вдъхновява всеки ден“. Именно тя представи швейцареца преди церемонията.
„Мирка е човекът, който ми показа как да бъда по-фокусиран върху тениса и в същото време да намирам радост във всичко останало“, каза той.
Федерер описа съпругата си като прекрасна майка на четирите им деца и човек, който прави възможното да изглежда невъзможно.
„Тя прави невъзможното възможно в живота на всички ни. С нея се хващаме за ръце и преминаваме през стени. Благодаря ти“, заяви Федерер.
„Опитах се да остана верен на себе си“
В края на речта си Федерер подчерта, че през цялата си кариера се е стремял преди всичко да остане верен на себе си.
„Опитах се да покажа любовта си към играта. Защото тя наистина имаше значение за мен, а исках да има значение и за вас“, каза той.
Швейцарецът призна, че зрителите не са длъжни да идват на тенис мачове. Те могат да изберат всяко друго място, но са избрали да гледат тенис и да подкрепят самите играчи.
„Хората идват, за да бъдат забавлявани, вдъхновени, развълнувани. Те винаги могат да решат да отидат някъде другаде, но избраха тениса. Избраха нас“, каза Федерер.
Макар отдавна да е прекратил професионалната си кариера, той даде ясно да се разбере, че раздялата с тениса никога няма да бъде пълна.
„Тенисът винаги ще бъде в пресечната точка на всичко, което ме интересува най-много“, заяви легендата.
И накрая Федерер се обърна към всички, които са били част от неговия път:
„Това момче от Базел ви благодари за невероятната чест. А на всички вас — благодаря, че споделихте пътуването, което ни събра.“
Редица бивши съперници на Маестрото го поздравиха и му отдадоха почит. Сред тях бе и Григор Димитров, който каза: „За мен ти винаги си бил член на Залата на славата, мисля, че още от първия ден, когато те видях да играеш. Невероятен пример, както на корта, така и извън него, и истинско вдъхновение за мен. Чувствам, че имаме толкова много хубави спомени, както на корта, така и извън него, и те се връщат към времето, когато играхме демонстративен мач в „Медисън Скуеър Гардън“ и летяхме заедно до Индиън Уелс. Спомням си, че четях на малките ти момичета, когато бяха малки, така че винаги съм се чувствал много добре приет от теб и цялото ти семейство.“
