Б ившият председател на Българския олимпийски комитет (БОК) Стефка Костадинова поиска право на отговор на обвиненията, отправени към нея от настоящия генерален секретар на централата Данаил Димов в интервю за БГНЕС.
Той разкри данни от вътрешна проверка, според която Костадинова и тогавашният генерален секретар Белчо Горанов са платили над 20 000 лева за самолетни билети до Бали през 2023 г. Димов твърди още, че легендарната българска лекоатлетка е получавала неправомерно възнаграждение и е оставила задължение от 85 000 евро по корпоративна кредитна карта, използвана за плащания в заведение, което е посещавала.
Костадинова коментира и състоянието на сградата на БОК. Ето какво заяви тя в отговор на отправените към нея обвинения:
За билетите до Бали:
- Става дума за 2023 г., мисля, че беше през август. Трябваше да пътуваме за Генералната асамблея на АНОК – Асоциацията на националните олимпийски комитети, а след нея веднага бяха Световните плажни игри. Бяхме делегация – четирима души от БОК, четирима от плажната борба и двама от волейбола, доколкото си спомням. Получихме писмо от Индонезийския олимпийски комитет, че игрите се отлагат, съответно и Генералната асамблея. Следователно и пътуването не се състоя. И както има протокол за закупените билети за цялата делегация, така има протокол и за анулирането им. От Индонезийския олимпийски комитет първо се извиниха, че игрите няма да се проведат, а след това ни уведомиха, че АНОК поема разходите, които всички национални комитети са направили за пътуването до Индонезия. Това е. Аз съм виждала и двата протокола – и този за закупуването на билетите, и протокола за анулирането им. Никой не е пътувал. Ние сме ги платили, защото сме ги купили по-рано, за да бъдат по-евтини. Ако е бизнес класа, винаги можеш да го смениш, но ако е икономична класа, има неустойки. За всичко има протокол. Какво е наложило билетите да са толкова скъпи? Не са скъпи. Ако си в бизнес класа, е малко по-скъпо, но аз мисля, че мога да си позволя, като председател на БОК, да пътувам в бизнес класа, нали? Всички мои колеги от националните олимпийски комитети пътуват така.
За заплатата:
През 2005 г. заместих за мен страхотния Иван Славков – Батето. Г-жа Весела Лечева беше председател на ДАМС. Бяхме четирима кандидати – аз, Светла Оцетова, Васил Иванов-Лучано и, Бог да го прости, космонавтът Александър Александров. Тогава г-жа Весела Лечева, както и президентът г-н Георги Първанов, подкрепиха моята кандидатура. Спечелих и поканих г-жа Весела Лечева да стане вицепрезидент на БОК. Ние с нея се познаваме от над 40 години. Изпълнителното бюро тогава гласува заплатата на председателя на БОК. Тя не се възпротиви. Напротив – подкрепи я. Това е, което си спомням. Това, което Димов казва – че само аз съм получавала заплата, а хората ми не са, не е вярно. Трима души от моя екип все още работят в олимпийския комитет. Много добри професионалисти са и браво, че са ги оставили, защото ще им бъдат от огромна помощ. Когато стъпих в БОК, помня, че около Иван Славков беше голяма каша. Той беше изключен от МОК. Аз също съм намирала някакви неща, но не съм излизала да ги споделям с медиите. Говорила съм с него и той ме помоли да запазя двама негови служители до пенсионирането им. Малко им оставаше, между другото. Мисля, че Весето, която отговаряше за библиотеката, и секретарката му Буба. Тогава нашият офис беше в спортното министерство, а на „Ангел Кънчев“ бяха тези две жени, които аз запазих. И заплати съм давала, и служебни телефони съм плащала. Това беше моето отношение изобщо към екипа на олимпийския комитет. Това беше цялата история. Иван Славков също е получавал заплата. Той беше член на МОК, но и той е получавал заплата. Имаше разписание и всеки може да го види. Няма как аз да получавам, а хората ми да не получават. Тези хора как една година са работили без пари? Кой ще стои да работи без пари? Намерих и спонсори, и дарители, които направиха така, че БОК да работи. През цялото време всичко е съгласувано с мен. С ръка на сърцето мога да кажа, че никога и никой не е саботирал новото ръководство и те могат да го потвърдят.
За състоянието на сградата на МОК:
- Вие знаете, че БОК е с много малък бюджет. Той се издържа от средствата, които му предоставят ЕНОК, МОК и спонсори. Само веднъж е правен ремонт, и то много отдавна, тъй като нямахме възможност. Говорила съм с доста институции да ни помогнат финансово, но няма как. Единственият вариант е някой спонсор, който е любител на олимпизма и спорта, да реши да подпомогне този ремонт, който няма да бъде нито малък, нито евтин. Дори на Весела ѝ казах, когато ѝ предавах пълномощното. Качихме се горе с нея и г-н Димов, когато имахме среща с нашите адвокати. Заведох ги в моя кабинет и им казах: „Тук всичко е за ремонт“. Почистили сме, колкото можем. Отделно, всички знаят, че ако имахме възможност да направим ремонт, щяхме да го направим. Дори съм питала и в МОК дали не могат да отпуснат такива средства, но те ми казаха: „Ти си имаш държава, имаш институции. Ако те не ти помогнат, кой?!“ Сега се сещам, че Румънският олимпийски комитет има страхотна сграда в центъра на Букурещ. И там е помогнала държавата. на „Ангел Кънчев“ – не е голяма сградата, тя ни е дадена за 10 години безвъзмездно ползване. Това съм го наследила от Иван Славков. Малка, компактна, а в библиотеката много трудно се събирахме на заседанията на Изпълнителното бюро. Тогава ми подсказаха, че на Попа, в бившия Нотариат, има много хубава сграда – 600 квадратни метра. Тя се води към Министерството на културата. Има паркинг, бариера и е на централно място в София. Говорих с министъра на културата дали можем да я получим за 10-годишно ползване. Получих писмо, че това е възможно, но през този 10-годишен период трябваше да вложим 3 600 000 лева за ремонт. Нямаше откъде да осигурим тези пари и тогава се отказах.
За кредитната карта:
- Те са две карти, от тях са плащани билети. Знаете, че билетите по време на олимпийски игри са много скъпи. Плащали сме стаи, непредвидени разходи...Освен това могат да се ползват, когато посрещаш лични гости – членове на МОК, на международни федерации, олимпийски шампиони... Аз съм плащала – да. Не крия! По тези карти дължахме много пари за Милано/Кортина. За екипировката. Преди държавата да ти даде парите, се плащат такси за настаняване в олимпийско село, интернет, билети за гости... По картите излиза всичко – къде, кога и за какво! Аз с ръка на сърцето казвам, че не съм злоупотребила. Доста хора ходиха в Милано/Кортина, много се увеличиха разходите за стаи и самолетни билети. Тогава аз говорих със служебния министър на спорта Димитър Илиев и му казах, че е скочил бюджетът за Милано/Кортина – по изчисление на счетоводството отиват над 80 000 евро. Това е било януари. Ресторант на морето? Имаше мероприятия в Бургас и може би, вместо да почерпя в Бургас, съм ги поканила в Черноморец. Канила съм ги и в Созопол, и в Несебър... Да, в Черноморец е моето бунгало. И съм ги поканила там. Немалко хора са ми идвали на гости. Говоря за спортни организации, мои колеги, няма да казвам имена... Но не е било за мой кеф. До такава коректност стигам. В същото време имаше фактури, които се отчитаха от Милано/Кортина. Няма да казвам имена, той ще се сети кой е човекът. Отчита, че е черпил за медала на Тервел Замфиров, а във фактурата се вижда, че само двама човека са яли и пили. Как ти ще черпиш за бронзов медал и няма да поканиш поне неговия екип? Друг човек, много известен индивидуален член, беше заминал от хотела и беше забравил да плати закуски, минибар и т.н. И затова затворих очи. Имаше хора, които останаха повече от определения срок. А по време на олимпиада всичко е много скъпо. Некоректно е първо да изкарваш нещо по медиите.
За финал:
- Аз съм тази, която се обади на Весела Лечева. Видяхме се, спестихме си три години съдебни дела, стиснахме си ръцете и аз ѝ пожелах успех. В моето семейство се случи голяма трагедия, която преобърна живота ми – майка ми почина и тогава всичко се промени за мен. Междувременно пълномощното беше изготвено от адвокатите на Весела Лечева. Аз само го занесох при нотариус и след това им го предадох. Малко преди това Любо Ганев ми каза да му дам пълномощно, за да се занимава той. Каза ми: „Почини си, стига си поемала тези удари“. И така... Казах си: защо да продължавам да протакам тази процедура? Седнахме с Весела Лечева, поговорихме на четири очи – истински разговор. Разбрахме се, пожелах ѝ успех и това е положението.
