Ч икаго Булс най-после натисна бутона за рестарт. След години на лутане между посредствеността и илюзията, че отборът е само на една-две крачки от това да бъде конкурентоспособен, ръководството в Илинойс предприе най-мащабната промяна от дълго време насам. Нова управа. Нов треньор. Почти изцяло обновен състав. Двама избрани в топ 15 на драфта. И най-важното – за първи път от години усещането е, че Булс действително са приели необходимостта да започнат отначало.
Дали това ще доведе до нещо повече от поредния фалстарт, е големият въпрос.
Шест години бягане на място
Последните сезони на Чикаго могат спокойно да бъдат сравнени с бягане на пътека във фитнеса – много усилия, но никакво реално движение напред. 40 победи. После 39. Още веднъж 39. Три последователни участия в плей-ин турнира и три отпадания. Всяко лято се говореше за необходимостта да се направи още една малка крачка. Всеки февруари клубът отказваше да се раздели с основни играчи. А през април Чикаго неизменно се оказваше на почти същото място.
Артурас Карнишовас и Марк Евърсли управляваха клуба в продължение на шест години, но така и не успяха да изградят истински претендент. Още по-лошото е, че прекалено дълго отлагаха неизбежната раздяла със състава.
И началото на миналия сезон изглеждаше като поредното повторение. Към крайния срок за сделки на 5 февруари Булс бяха с баланс 24-27 – точно по график за още един сезон с около 40 победи и място около плей-ин зоната. Тогава обаче всичко се промени.
Разпродажбата най-после започна
За една седмица Чикаго сложи край на ерата на вечната посредственост. Клубът се раздели с Никола Вучевич, Коби Уайт, Айо Досунму и Кевин Хъртър, като всеки от тях беше пратен в отделна сделка. Последваха и още няколко размествания.
Общият резултат? Девет избора във втория кръг на бъдещи драфтове. Това само показва колко дълго Булс бяха задържали своите активи. Играчите бяха продадени не когато стойността им беше най-висока, а когато клубът вече нямаше друг избор.
След крайния срок Чикаго записа 7 победи и 24 загуби и приключи кампанията с баланс 31-51. Точно това обаче отвори вратата към онова, което организацията преследваше. На лотарията Булс влязоха с деветите най-добри шансове, но се изкачиха до №4 в драфта, който се смята за един от най-силните през последното десетилетие.
Иронията е огромна. Само година по-рано Чикаго загуби тайбрейк с Далас преди лотарията. Маверикс след това се изстреляха до първия избор и взеха Купър Флаг, докато Булс пропаднаха до №12. Този път топките се наредиха в тяхна полза.
Пълна революция – сменени бяха почти всички
Само за няколко месеца Чикаго подмени почти цялата структура на клуба. Начело на баскетболните операции застана Брайсън Греъм, а Тиаго Сплитър беше назначен за старши треньор. Към отбора се присъединиха Ник Клакстън, Норман Пауъл, №4 в драфта Кейлъб Уилсън и избраният под №15 Дейлин Суейн.
Карнишовас и Евърсли бяха освободени. Били Донован напусна. Освен Вучевич, Уайт, Досунму и Хъртър, от отбора си тръгнаха още Джулиан Филипс и Джейдън Айви. В Чикаго остана младото ядро, начело с Матас Бузелис, към което трябва да бъдат добавени Патрик Уилямс, Айзък Окоро, Джейлън Смит, Тре Джоунс, Роб Дилингам, Ноа Есенг и Ленард Милър. Трудно е това да бъде наречено нещо друго освен рестарт.
Две много интересни сделки
Още първите ходове на Брайсън Греъм показаха желание за по-различен подход. Булс получиха Ник Клакстън почти като страничен ефект от по-голяма сделка. Бруклин трябваше да освободи заплатата му при многостранен трансфер, а Чикаго се съгласи да я поеме.
Резултатът е истински център за стартовата петица и отличен пазач на обръча – нещо, което липсваше на отбора от години. Другият ход е Норман Пауъл. Договорът му е структуриран така, че едновременно да помогне на отбора веднага и да запази стойността си като бъдещ актив. Ако сезонът тръгне по-добре от очакваното, Чикаго разполага с доказан реализатор. Ако не – Пауъл може да се превърне в ценна разменна монета около крайния срок.
Но най-важният актив дойде от драфта. Булс бяха единственият отбор с два избора в топ 15 – Кейлъб Уилсън под №4 и Дейлин Суейн под №15. Само за една вечер клубът добави повече високопоставен млад талант, отколкото през няколко предходни години.
Тиаго Сплитър – риск с ясна идея
41-годишният Тиаго Сплитър поема отбора без нито един пълен сезон като старши треньор в НБА. Като играч той прекара шест сезона в Сан Антонио под ръководството на Грег Попович и стана шампион през 2014 година. След края на кариерата си беше помощник в Бруклин и Хюстън, преди да натрупа опит като временен старши треньор в Портланд.
Риск има. Но логиката също е ясна. Чикаго не търси треньор, който веднага да донесе 50 победи. Нужен е специалист, който може да развива млади играчи и да изгради система. Школата на Сан Антонио предполага дисциплина, движение на топката и силен акцент върху колективната защита. Самият Сплитър никога не беше най-атлетичният център, но компенсираше с разбиране на играта.
Това може да се окаже много полезно при състав, пълен с млади баскетболисти.
Как изглежда основата на отбора
Потенциалната стартова петица е интересна: Джош Гиди като организатор, Норман Пауъл на позиция №2, Матас Бузелис като крило, Кейлъб Уилсън на четворката и Ник Клакстън като център.
А зад тях има Тре Джоунс, Роб Дилингам, Айзък Окоро, Патрик Уилямс, Джейлън Смит, Дейлин Суейн, Зак Колинс, Ноа Есенг и Ленард Милър. Ключовото е възрастта. Гиди е на 24. Бузелис – на 22. Уилсън – на 19. Суейн и Есенг са на по 20. Дилингам е на 22. Това вече е отбор, който трябва да се развива, а не да преследва отчаяно 10-ото място.
Матас Бузелис трябва да стане лицето на новия проект
Най-важното име в бъдещето на Чикаго е Матас Бузелис. През миналия сезон той даде достатъчно сигнали защо клубът вярва в него. На 3 март наниза 41 точки срещу Голдън Стейт като гост. Месец по-рано направи шест чадъра срещу Детройт.
Форвард с ръст 206 сантиметра, който в един мач може да вкара над 40, а в друг да доминира в защита, е точно типът баскетболист, около когото една организация би искала да строи. Но при него още има въпросителни. Бузелис може от всичко по малко, но тепърва трябва да покаже едно умение на наистина елитно ниво.
Това е решаващият момент за подобен тип играчи. Някои се превръщат в първа опция на силен отбор. Други остават отлични втори или трети фигури. Разликата обикновено идва от способността сам да създава качествени стрелби срещу подготвена защита. Единичен мач с 41 точки не дава окончателен отговор. Този сезон ще бъде много по-показателен.
Чия е тази команда?
И тук идва основният въпрос. Матас Бузелис или Джош Гиди? Гиди е най-скъпо платеният играч и основният плеймейкър. Той е голям гард, който живее чрез асистенции, борби и контрол върху темпото.
Бузелис обаче е човекът, около когото клубът сякаш иска да изгради бъдещето си. Двамата могат да играят заедно. Гиди създава, Бузелис завършва. Истинският тест ще дойде в равните мачове. Кой ще държи топката при равен резултат и две минути до края? Отговорът ще покаже повече за йерархията в Чикаго, отколкото всяка пресконференция.
Какво ще се промени в защита?
Наличието на Клакстън е огромна промяна. Миналият състав разчиташе на Вучевич да защитава обръча, а това очевидно не беше негова силна страна. Сега Булс имат център, който може да променя решенията на съперника само с присъствието си около коша.
Около него има добри физически профили – Окоро може да пази най-силните външни играчи, а Бузелис и Уилсън разполагат с дължина и атлетизъм. Най-логичният базов вариант при пик енд рол е Клакстън да остава по-ниско около наказателното поле.
За млад отбор простата система е плюс. Проблемът ще дойде срещу центрове, които могат да стрелят отвън и да изтеглят Клакстън далеч от коша. Затова място около 18-20-о в защитната класация би било напълно приемлив старт за този проект.
В нападение въпросителните са повече
Тук нещата са по-сложни. Гиди може да организира играта, Клакстън да атакува към коша, а Пауъл и Бузелис да се движат без топка. Но проблемът е стрелбата. Пауъл е доказан стрелец. Бузелис има потенциал, но все още не е достатъчно постоянен. Останалите не дават гарантиран периметров огън.
Това означава, че много съперници ще затварят наказателното поле и ще канят Булс да печелят от далечна дистанция. А точно това е един от най-трудните тестове за младите отбори. Когато темпото падне и мачовете станат по-физически, Чикаго ще трябва да разчита на индивидуалната класа на Пауъл и на развитието на Бузелис.
Следете Кейлъб Уилсън
Избраният под №4 Кейлъб Уилсън може да бъде най-интересният играч за наблюдение. Причината е проста – той е първият наистина висок избор в драфта, който Чикаго получава в момент, когато най-после е решил да започне изграждането отначало. Няма значение толкова колко точки ще вкарва още като новобранец.
По-важно е колко бързо ще започне да играе важни минути. Ако през декември Уилсън остава на терена само по 15-18 минути, защото ветераните били „по-надеждни“, това би било тревожен знак, че старите навици не са изчезнали. Ако Сплитър му даде време, позволи му да греши и го оставя на паркета по 25-30 минути, Чикаго действително ще покаже, че този път мисли дългосрочно.
Големият страх – могат ли Булс да развиват таланти?
Това остава една от най-сериозните въпросителни. Историята на клуба през последното десетилетие не предлага много примери за млади играчи, превърнати в истински звезди. Патрик Уилямс е най-очевидният пример. Той също беше избран под №4. Години по-късно все още не се превърна нито в елитен защитник, нито в значима атакуваща фигура.
Но именно затова смяната на цялата структура има толкова голямо значение. Нов треньор, ново ръководство и нова философия поне дават шанс историята да бъде различна.
Какъв е таванът?
При идеален сценарий Клакстън остава здрав и стабилизира защитата. Бузелис прави следващата крачка и започва редовно да бележи около 20 точки. Уилсън се оказва един от най-добрите новобранци, а Пауъл носи достатъчно опит и стрелба.
При такъв развой Чикаго може да стигне до около 33 победи и да остане близо до плей-ин битката. Плейофите обаче не трябва да бъдат основната цел. Този сезон не е за това.
А как изглежда дъното?
При лош сценарий Бузелис не прави очаквания скок, Уилсън среща типичните физически проблеми на новобранец, а Пауъл е продаден още през зимата. Тогава Булс спокойно могат да останат около 20 победи.
И за първи път от години подобна кампания няма непременно да бъде катастрофа. Защото разликата е огромна. Преди Чикаго губеше, без да изгражда нещо. Сега поне има младо ядро, висок избор в драфта, нов треньор и ръководство, което твърди, че мисли няколко години напред.
Шест години Булс бягаха на едно място. Този път най-после са слезли от пътеката. Остава да разберем дали действително са тръгнали нанякъде.
