М ного страдах, два месеца си мислех, че съм мъртва. Преживях мраз и мрак, но сега искам отново да карам ски. Това дълбоко емоционално признание направи София Годжа в навечерието на 14-ия си сезон. Тъй като доскоро се възстановяваше от свирепа контузия олимпийската шампионка в спускането от Пьонгчанг 2018 ще започне кампанията със закъснение и се надява да се включи в средата на декември, а от 11 ноември ще проведе едномесечен лагер в Колорадо.
Кошмарът за София започна през февруари, когато падна на тренировка за гигантски слалом и получи фрактури на десния крак. При операцията в Милано бе поставен пирон в крака й, прикрепен със седем винта. Когато се случи инцидентът 31-годишната Годжа водеше за малкия глобус в спускането и вървеше пета в общото класиране за Световната купа. На сезона й обаче беше сложен кръст и това бе поредното горчиво хапче, което трябваше да преглътне. София се преби жестоко и през 2022-а, когато на Супер Г в Кортина д'Ампецо получи много наранявания на лявото коляно и крака, но успя да се върне навреме, за да вземе сребърния медал в спускането на игрите в Пекин 23 дни по-късно. През 2023-а в Санкт Мориц тя спечели спускане, ден след като счупи два пръста на лявата си ръка. Последната й контузия се случи почти 2 години преди зимните игри в Милано и Кортина, която ще започне на 6 февруари 2026 г.
"Ужасно боли – довери Годжа в Инстаграм. - Ели (починалата на 37 г. от рак скиорка Елена Фанкини – б. р.) беше права: колкото и да е трудно да приема тази ситуация, не мога да направя друго. Ако това е планът, който Бог е създал за мен, трябва да разтворя широко ръце и да го приветствам. Може би ще разбера смисъла от това изпитание по-късно. Явно това е още един тест за мен: много, много труден. Седмата ми сложна операция усетих като разкъсване в гърдите. Отново не можех да изживея нормално своята страст, за която цял живот съм се трудила толкова усърдно“.
През пролетта София е подложена на толкова тежка рехабилитация и изпада в такава депресия, че решава да потърси помощ от футболната легенда Роберто Баджо, който дълго играе със свирепи болки в колената.
„Бях объркана, търсех решения и се обърнах към Баджо за утеха. Когато си отчаян, се вкопчваш в много неща, нали? Роби винаги е бил източник на вдъхновение за мен и в едночасовия ни разговор ми довери, че будизмът му е дал сила. Седяхме на масата в просторната му вила в Алтавила Вичентина и в един момент той ме хвана за ръката, погледна ме с онези стъклени очи и каза: „Всичко, от което се нуждаеш, вече е вътре в теб. Просто трябва да повярваш. Ти определяш всичко".
Този епизод по някакъв начин се повторил през лятото. „Един човек дойде в дома ми и ми каза: „Имам подарък за теб. Но бих искал да отвориш този лист, когато се почувстваш готова“. Изчаках няколко дни, след това една вечер го отворих и листът беше празен. Намерих го красиво: никой не ми казва какво да правя, аз решавам сама".
След два медала от олимпийски игри и два от световни първенства, както 24 победи за Световната купа (54 подиума) Годжа се е научила да цени славата. „Да бъдеш победител означава да имаш много неща около себе си, на които можеш да кажеш „не“, но също така знаеш, че това са твоите години и, егоистично казано, трябва да се възползваш от тях сега. В четвъртък бях в Австрия, взех полет и накарах шофьор да ме закара до хотела, преоблякох се, гримирах се за вечеря на Армани. На следващия ден отидох на пресконференция на Италианската ски федерация, после имах други ангажименти. Ако бях направил всичко това през първата си година в белия керван, щях да се върна в хотела, плачейки от отчаяние. Постепенно свикваш,но трябва да разбереш къде ти е границата и какво може да навреди на психофизическото ти състояние. Важна е и организацията: мога да направя всичко с максимум 7 минути закъснение“.
Какво мисли за евентуално завръщане на своята приятелка Линдзи Вон, която в петък навърши 40 години и чията кариера също беше съпътствана от сериозни контузии? „На 31 години вече нямам блясъка, както когато бях на 20. Имах неизчерпаем извор от енергия. Линдзи ще трябва да се справи с 5-годишно отсъствие, в което оперира и двете си колена. Но ако погледна тази история през очите на София в ранните й години, бих отговорила, че би било страхотно да мога отново да се състезавам с Линдзи".
Сега София чувства тялото си почти като преди и е щастлива, че скоро пак ще стъпи на ски, в началото внимателно – просто да свикне да диша студения въздух и да се адаптира към снега и обувките. „Когато ме транспортираха с хеликоптер до Милано и пищялът ми бе натрошен, си повтарях думите на Фанкини. Дълго след това мислено лежах на онзи склон в Понте, уплашена да съобщя на треньора си, че и тази година мечтата ни е разбита. Татко ми написа съобщение, че „тази моя болка няма да е напразна“, но не му повярвах. Вече се чувствам далеч по-уверена и обещавам, че ще направя всичко по силите си, за да докажа, че тази ужасна болка няма да бъде напразна. Обещавам го на баща ми“.
София обича 31 г. по-голям от нея
Любовта София намери в лицето на 31 г. по-възрастния от нея тв водещ Масимо Джилети, но скиорката не говори за тази връзка. Виж, тя с удоволствие разказва за своята инвестиция във ферма за свободно отглеждани кокошки.
Става дума за проекта „Волните“, в който 2500 кокошки живеят сред дивите гори над родния й Бергамо. „Те слушат класическа музика по цял ден и техните био яйца, се продават само в топ ресторантите в Портофино, Милано и Бреша“, разказа звездата, чиято идея се ражда по време на локдауна през 2020 г., когато ресторантьорът Марко Роси се захваща с отглеждането на кокошки. „Той иска да са щастливи, грижи се за тях до маниакалност и всяка от тях разполага с 6 кв. м. Храната им също идва от екостопанства“, горда е Годжа, която оставя при Марко и кравата си Амбрози, получена за победата й във Вал д'Изер.
„В бъдеще ще се цени много повече ролята на земеделието и животновъдството – вярва тя. - Селяните се смятат за груби и некултурни, но всъщност носят знанието на предците си, което ме очарова“.
