К раят на тенис сезона често поднася изненади, защото фаворитите са или преуморени, или контузени. Мастърсът в Шанхай обаче беше повече от сензационен. Имаме най-нискоранирания шампион в 35-годишната история на веригата, първи ATP финал между братовчеди и първи победител от Монако. И всичко това, при положение че големият герой Валентин Вашро бе резерва за квалификациите, откъдето започна походът към най-ценния трофей в кариерата му, спечелен след .4:6, 6:3, 6:3 над Артюр Риндеркнеш (Фр).
В навечерието на турнира 26-годишният Валентин, който бе №204 в ранглистата, си разменял съобщения с журналиста от „Л'Eкип“ Кентен Мойне, на когото написал: „Ще се пробвам в Шанхай, защото невероятното постижение може да се случи по всяко време“.
И то е факт – скок със 169 места до №40! Въпреки че миналия сезон Вашро бе на прага на топ 100, втората половина на 2024-а бе помрачена от контузия в рамото. „Беше трудно, седях на дивана и гледам как падам в ранглистата“, разказа Валентин, който е свикнал да се изявява на ниво Чалънджър, а последният му мастърс беше този в родния му Монте Карло през пролетта. Там той стартира с успех, но след това за втора поредна година бе спрян с 6:3, 3:6, 1:6 от друг местен жител - Григор Димитров.
След първия им сблъсък на 8 април 2024 г. Вашро, който отстъпи с 5:7, 2:6, сподели: „Страхувах се от сервиса му и изпуснах шанс да доведа нещата до тайбрек. Но пък имах най-препълнената ложа в турнира, даже нямаше място за всички. Да не говорим за приятелите и познатите по трибуните. Знаех къде са и това ми помагаше, защото за първи път играя на такъв корт“.
Впрочем на същите тези кортове Валентин започва да диша и живее с тениса още като бебе. Той е роден в курортното градче Рокбрюн Кап Мартен на Лазурния бряг, което се намира между Монако и Мантон. Въпреки че е само на 150 м от североизточната граница на Княжеството, именно там e разположен и тенис комплексът „Монте Карло Кънтри Клуб“, където още от 1896 г. се провежда прочутият мъжки турнир, станал по-късно част от „Мастърс 1000“. На тези кортове като треньор работи майката на Валентин – Надин Вашро. Бащата Жосе е втори брак за нея, от първия – с бившия тенисист Бернар Балере, тя има син Бенжамен. Той вече е на 42 г. и е треньор на полубрат си. Сестрата на Надин – Виржини Паке, също е била професионална състезателка, а именно нейният наследник е Риндеркнеш.
„Нямах избор дали да се занимавам с тенис, защото семейството ми е вманиачено на тази тема – обяснява през смях Валентин. - Бил съм току-що изписан от болницата, само на няколко дни, когато родителите ми са ме сложили край корта и си подавали топката. След това играех много с мама. Гледах как брат ми пътува от турнир на турнир всяка седмица и си казах: „Това искам да правя. Не искам да ходя на училище, искам да играя турнири“.
Вашро, който все пак имал и леко залитане по ските, е на 7 г. през 2006-а, когато Бенжамен се изправя срещу световния №1 Роджър Федерер в Монте Карло. Тенисистът от Монако прави турнира на живота си, ала губи от швейцареца. Накрая обаче го измолва за лентата му за глава и накитника, които подарява на братчето си. Впоследствие Роджър става идол на Валентин, а по ирония на съдбата той беше сред зрителите онзи ден в Шанхай.
Когато като тийнейджър Вашро осъзнава, че още не е готов за професионална кариера, той следва примера на братовчед си Артюр и се записва в Тексаския университет. Представя се страхотно на колежанско ниво и получава диплома по спортен мениджмънт. „На 18 Вал още беше изключително слаб, не се беше развил достатъчно физически, а освен това не беше зрял психически. Обсъдихме го в семейството и решихме да отиде в Америка. Да научи още за тениса и да тренира. Попадна на страхотния специалист Стив Дентън, който го взе по препоръка на Артюр“, разкрива Балере, който по онова време тъкмо прави първите си стъпки като треньор 2 години и половина на Жил Мюлер, а по-късно 5 г. работи с Пиер-Юг Ербер.
„Пътят е дълъг и понякога губиш вяра – отчита Балере, който дели и две сестри с Валентин. - Да работиш с брат си е по-трудно, защото искаш успеха още повече. Имали сме тежки поражения, възходи и падения“.
Въпреки че възпитаникът му миналия сезон за първи път влезе в основната схема на Големия шлем (на „Ролан Гарос“) и бе №110 в ранглистата, той не е и мечтал за купа от „Мастърс“. Когато Валентин стартира серията в Шанхай, изглеждаше, че в IV кръг ще срещне Яник Синер, но той пък бе елиминиран от Талон Грикспор. Така Вашро проби до полуфинал, където го очакваше носителят на 100 титли Новак Джокович. Двамата се познават добре и са тренирали заедно, защото дълги години са били съседи в Монако, засичали са се във фитнеса, в ресторанта, на футболни или голф мачове, а освен това сърбинът е много близък с брат му Бенжамен.
„Казваш си: „Добре, невероятно. Той може да играе срещу Джокович поне веднъж в живота си“. И накрая го победи, е, не Новак в пълната му сила, но все пак... А финал срещу Артюр бе като на филм, като приказка. Така се чувстваме в момента – като в приказка“, отчита Балере.
Със своите невероятни 9 победи в Шанхай, сред които три над съперници от топ 20, Валентин предизвика възторга на цяло Монако и на принц Албер II. Негово височество „полудял от радост“, гледайки изявите на Вашро, а след финала говорил 10 минути с него по телефона. В Китай по спешност след 20-часовото пътуване пристигна и президентът на тенис федерацията на Княжеството и Мелани-Антоанет дьо Маси. Тя обаче успя да види как Валентин стана първият ATP шампион в историята на държавицата. Той е и единственият й представител сред първите 1500 на ранглистата, където при жените няма нито една тенисистка. Така че в момента Вашро е най-голямата спортна звезда в страната наред с пилота от Ф1 Шарл Льоклер, заради което феновете го провъзгласиха за новия принц на Монако.
Майка му Надин, която е в основата на успеха му, видя финала от дома си на кафе и кроасани с близките си. От суеверие, за да не развали магията, решила да не тръгва за Шанхай. Останалите му близки пък се събрали да гледат финала в клуба в Монте Карло. „Не пропускаме нито мач на Валентин и Артюр. Няма такава емоция като в този мач между двамата. Ако бях на тяхно място, щях да кажа: „Ние сме братовчеди, братя, обичаме се, но на финала забравяме това и играем здраво“, сподели Надин пред в. „Нис Матен“.
Веднага след триумфа си Валентин целуна американската си приятелка Емили Снайдър и се загърна с националния флаг. „Да държа знамето и да мога да направя това за страната си е нереално. Мисля само за нашата малка федерация, нашата малка държава, една от най-малките в света. Нямаме много играчи, а имаме една титла от Мастърс на сингъл, две на двойки благодарение на Юго Нис - също и един финал от Големия шлем за Юго на Australian Open преди две години. Надявам се, че караме всички да се гордеят с нас и се надявам просто да продължим“, увери Вашро, който за цялата си кариера досега бе заработил $594 077, а в Шанхай взе $1,1 млн.
Двойно амбицираният Балере потвърждава: „Веднага му казах: „Страхотно, но ще го направим отново. Ще даваме всичко от себе си. И да видим докъде ще стигнем“.
Артюр бил пред отказване
Само в рамките на 5 месеца Артюр Риндеркнеш преживя един от най-тежките си моменти, в които бил решен да приключва с тениса, до най-щастливия – финал за „Мастърс“. През юни французинът влезе в квалификациите на „Куинс“ с едва 5 победи през 2025 г. и цели 15 загуби. След Шанхай балансът му е 21 спечелени мача и 11 поражения, като миналата седмица жертви на Артюр станаха поставените Алекс Михелсен, Александър Зверев, Иржи Лехечка, Феликс Оже-Алиасим и Даниил Медведев.
Да обърне сезона на Риндеркнеш помогнала бившата звезда от топ 10 Люка Пую. „Той ме гледа от вкъщи, но му дължа всичко. Когато започнахме, обмислях да спра, защото вече не виждах смисъл. Люка повярва в мен, даде ми шанс и ми се довери... Сега сме в топ 30. Надявам се, че това е само началото. Не мога да му благодаря достатъчно“, разчувства се Артюр, която счита за свой талисман 4-годишната дъщеря на Пуй – Роз.
На церемонията финалистът поздрави през сълзи на френски и Вашро: „Скъпи братовчеде. Ти даде всичко. Това, което се случи, е за историята, никога няма да се повтори.
