В Одеса, когато уцелиха многоетажен блок, докато правех репортаж, извадиха от развалините труп на тригодишно дете. То просто е спяло. С това не се свиква, но когато е за първи път, е много тежко.
Това споделя в Телеграфно подкастът Горица Радева - българско момиче от Велико Търново, което трета година е военен кореспондент в Украйна.
Когато умира неин другар, не знае кое е по-зле - това, че се случи, или реакцията на близки хора. „Казват ми - това е нормално, нали е война. Да, война е, но когато си записвал интервю с човек на 20 години, който мечтае след войната да попътува в Европа, защото не е излизал от Украйна, и да създаде семейство... и този човек го няма. Не, не е нормално двайсетгодишни да умират“.
Горица живее под бомбите в Харков с кученцето си и два пъти в месеца ходи до фронта в Донбас да прави акции. Сега акцентира върху събиране на помощи и гласност за военопленниците, сред които има и етнически българи.
Какво е да си жена на фронта, как се чувстват войниците, защо Горица решава да отиде в Украйна – гледайте Телеграфно подкастът
Михайлина Димитрова
