С викнали сме да възприемаме религиозния водач на Тибет като един от живите извори на мъдрост и праведност, които не подлежат на съмнение. Последните събития около личността му обаче хвърлиха сянка и върху последния останал духовен лидер, недокоснат от скандал. Неговият път е труден, преминава през много възходи и падения и свързва много исторически епохи и паметни световни събития от две различни столетия в една житейска съдба.
През март 1959 г., когато китайските войски смазват опит за въстание в Тибет, Тензин Гяцо, 14-ият Далай Лама, чиято религиозна титла означава Океан на мъдростта, бяга в Индия. Тогава млад мъж, за него бъдещето изглежда мрачно. Той се изправи пред трудна задача да защити тибетците и техните традиции. И все пак след 60 години в изгнание днес Далай Лама е признат за една от водещите религиозни фигури в света. Той беше удостоен с Нобелова награда за мир през 1989 г. за последователното си противопоставяне на използването на насилие в стремежа му към тибетско самоуправление. Но Пекин продължава да гледа на него като на “разколник”, въпреки че той многократно е заявявал, че целта му е автономия на Тибет, а не независимост.
Съдба
14-ият Далай Лама, което му е религиозно име, е роден на 6 юли 1935 г. в малко селце точно извън сегашните граници на Тибет. Родителите му го кръщават Ламо Дондуб. Те са бедни фермери и имат няколко деца. Но още когато е на две години, будистки монаси, които обикалят да търсят новия си духовен водач, го разпознават като превъплъщение на предишните 13 Далай Лами. Така той е възкачен на трона на религиозен лидер още преди да навърши четири години. Получава образованието си в манастир и стига до докторска степен по будистка философия.
Историческите събития обаче го застигат в отдалеченото планинско място, където живее според строгите правила на будизма. През 1950 г., когато е на 15 години, войските на новоустановеното комунистическо правителство на Мао Дзедун в Китай настъпват в Тибет. Налага се младият Лама да поеме пълната власт като държавен глава на родината си.
През май 1951 г. Китай анексира Тибет. През 1959 г. тибетците излизат на улицата, за да протестират срещу отнемането на независимостта на страната си. Китайските войски потапят в кръв демонстрациите и хиляди са убити. Налага се Далай Лама да избяга пеша в Индия и се установява в Дарамсала, в северната част на страната.
“Среден път“
В изгнание Далай Лама определя за своя мисия да се опита да запази културата на тибетския народ и да разгласи тежкото му положение на световната сцена. Говори пред ООН и убеждава Общото събрание да приеме резолюции през 1959, 1961 и 1965 г., призоваващи за защита на тибетците. Той се е срещал с десетки политически и религиозни лидери по целия свят и е посещавал няколко пъти покойния папа Йоан Павел II и наследника му Бенедикт XVI.
Далай Лама се застъпва за „среден път“ за разрешаване на статута на Тибет – истинско самоуправление в рамките на Китай, като зона на мира. Отстоява последователно позицията си и през 1989 г. получава Нобеловата награда за мир за неговата политика на ненасилие, “още по-забележителна във връзка със страданията, причинени на тибетския народ”.
Предизвикателства
Далай Лама продължи да търси диалог с Пекин, като преговорите се провалят през 1993 г. и липсват след това почти десетилетие. През 2002 г. те са подновени, но продължават без видим напредък. Новите протести от март 2008 г. в Тибет още повече влошават ситуацията.
Някои млади тибетски активисти вярват, че пацифизмът не работи и въпреки че повечето одобряват лидерството му, все повече призовават за по-твърда линия. Нараства и безпокойството кой ще ръководи тибетското движение в бъдеще.
Наследник
Дали друг Далай Лама ще дойде след него ще зависи от обстоятелствата след смъртта му и зависи „от тибетския народ“. Самият той през 2011 г. каза, че ролята му вече не включва политически отговорности и ги предаде на избран лидер на тибетското правителство в изгнание, Лобсанг Сангай. Този ход беше възприет от мнозина като начин религиозният водач да гарантира, че тибетската общност ще има избран лидер извън контрола на Китай, който многократно е заявявал, че ще избере следващия Лама.
„Институцията на Далай Лама ще спре един ден. Тези създадени от човека институции ще спрат“, споделя в интервю самият той пред Би Би Си и добавя: „Няма гаранция, че някой глупав Далай Лама няма да дойде и да опозори себе си. Това би било много тъжно. Така че много по-добре една вековна традиция да бъде прекратена по времето на един доста популярен Далай Лама”.
Далай Лама принадлежи към традицията Гелугпа на тибетския будизъм, която е най-голямата и най-влиятелната в Тибет. Институцията е сравнително нова. В историята на будизма е имало само 14 Далай Лами, а първият и вторият са получили титлата посмъртно. Според будисткото вярване настоящият Лама е превъплъщение на минал, който решил да се прероди отново, за да продължи важната си работа, вместо да се оттегли от колелото на живота. Човек, който реши да се преражда непрекъснато, е известен в будизма като тулку.
След смъртта на сегашния Далай Лама традиционно отговорността на Висшите лами от традицията Гелугпа и тибетското правителство е да намерят неговото прераждане. Това може да отнеме около две или три години, а за настоящия, 14-и Далай Лама, са изминали четири години, преди да бъде открит. Тази процедура обаче, както каза самият Тензин Гяцо, не е заложена в камък - ако две трети от тибетците искат да променят метода за идентифициране на следващото прераждане, това би било също толкова валидно. Тензин Гяцо казва, че ако се прероди, то няма да бъде в страна, управлявана от Китайската народна република, или друга държава, която не е свободна.
Скандали и извинения
На Далай Лама му се наложи да поднася извинения и през 2019 година за коментар, който бе възприет като сексистки. Тогава той заяви в интервю за Би Би Си, че ако жена трябва да го наследи, то тя трябва да бъде „привлекателна“, придружавайки изявлението с характерния си закачлив смях. „Тибетският духовен лидер съжалява много, че хората са се почувствали наранени, и поднася най-искрените си извинения“, се казваше тогава в изявление на пресслужбата на Далай Лама. Този момент от биографията му изглежда рецидивира и в случката от последните дни, когато тибетският духовен гуру изпадна в жалката ситуация да моли дете да “смуче езика му“, което предизвика бурна реакция по цял свят. Отново последваха извинения и отпратки към местни традиции, неразбрани от обикновените зрители.
Стигна се до там, че дори популярната рапърка Карди Би косвено нарече гуруто “хищник, от когото трябва да се пазят младите и невинните“.
Посещение в България
Далай Лама, който има срещи с плеяда световни лидери в биографията си, всъщност отдавна е посетил и нашата страна. Повод за посещението в България е била среща с президента Желю Желев през октомври 1991 година. Посещението и срещата са организирани лично от тогавашния председател на Атлантическия клуб Соломон Паси. Далай Лама изнася лекция в СУ „Св. Климент Охридски“.
*Автор: Михайлина Димитрова и Иван Петрински
