П ревъоръжаване то на страните от НАТО ескалира на фона на руските провокации в небето на страните членки от алианса. Управляващите в Швеция поискаха създаване на свое ядрено оръжие, като в същото време Хърватия обяви готовност да произвежда над милион бойни дрона годишно.
Шведско ядрено оръжие
Шведски политици и експерти по отбраната наскоро повдигнаха темата за "независими ядрени способности" на страната като потенциална мярка за възпиране на Русия. Идеята е подкрепена от част от военно-политическите среди, които предупредиха, че традиционните средства за възпиране може да не са достатъчни пред нарастващите хибридни заплахи и многократните нарушения на въздушното пространство в Северна и Централна Европа, предаде Ройтерс.
ОБРАТ: Депутати в Иран поискаха създаване на атомна бомба
Идеята беше поставена за публично обсъждане и от десноцентристки и центристки политици.
"(Швеция) имаше голям опит в ядрената технология преди много време. Но политическата воля беше нещо друго. Мисля, че в тази ситуация всичко трябва да бъде обсъдено", заяви Ими Окешон, лидер на партия "Шведски демократи” пред вестник "Гьотеборг Постен". Неговото мнение беше подкрепено от Роберт Далшо, изследовател в шведската Агенция за отбранителни изследвания (АОИ), който наскоро каза, че "трябва да обсъдим независими ядрени оръжия с шведски компонент".
Подкрепата за преразглеждане на ядрените възможности на Швеция не се ограничава до една партия – Алис Теодореску Мове, член на Европейския парламент, избрана от шведската партия "Християндемократи”, предложи Стокхолм да обмисли участието си в обща европейска ядрена стратегия, отбеляза британският в. "Дейли мейл".
Коментарите идват в момент, в който европейските правителства съобщават за нарастване на враждебната дейност, след като бяха регистрирани полети на неидентифицирани дронове и нарушения на въздушното пространство, свързвани с Русия.
Датските власти затвориха за няколко часа летището в Копенхаген след многократни наблюдения на дронове над въздушното му пространство миналата седмица и заявиха, че инцидентите може да са част от координирана "хибридна атака". След това НАТО и съюзните страни засилиха наблюдението в Балтийския регион.
По-рано този месец Полша също съобщи за множество дронове, навлезли в нейното въздушно пространство по време на атака срещу Украйна.
Преди това бившият руски президент Дмитрий Медведев заплаши, че новите членове на НАТО - Швеция и Финландия, са потенциални цели за ядрено отмъщение. Ако възникне конфликт, ядрените оръжия няма да бъдат изключени, заяви той пред държавната информационна агенция ТАСС.
"Неутралният статут им даваше (на Финландия и Швеция) определени международни привилегии, предвид геополитическото им положение и много други фактори", каза Медведев. "А сега те са част от блок, който ни е враждебен, което означава, че автоматично се превърнаха в цел за нашите въоръжени сили, включително потенциални ответни удари и дори с ядрени компоненти или превантивни мерки в рамките на военната доктрина", подчерта той.
По същия начин Медведев предупреди, че Кремъл е готов да използва ядрени оръжия и да възобнови ядрените опити в Арктика за първи път от времето на Студената война, като твърди, че Европа тайно се готви за война срещу Русия до 2030 г. "Разумните политици в Европа разбират, че реализацията на такъв сценарий (разполагане на западни войски в Украйна) може да доведе до пряк сблъсък между НАТО и Русия и впоследствие до Трета световна война", добави руският политик.
На фона на това и други европейски страни, включително Полша и някои германски политици, също вече открито обсъждат национални или общи ядрени средства за възпиране.
Варшава е отправила молба за участие както във френската, така и в американската ядрена програма. Полският премиер Доналд Туск намекна, че страната му може да обмисли създаването на собствени ядрени оръжия, въпреки че експертите смятат, че тази възможност е технически и политически нереалистична.
Германските политици също обсъждат участието си в някаква форма на европейски отбранителен механизъм, но общественото мнение е против всякакъв вид национална военна ядрена програма, пише "Таймс".
Експерти от шведската АОИ също предупредиха, че техническите и финансовите пречки пред разработването на ядрено оръжие са огромни, въпреки действащите в страната атомни електроцентрали.
"Това би бил много голям индустриален проект", заяви Мартин Голиат, експерт по ядрени оръжия в АОИ и добави, че "би било почти невъзможно да се осигурят ресурсите" за нещо подобно.
Голиат и други изследователи припомниха, че познанията на Швеция за ядрените оръжия датират от времето на Студената война, когато страната провеждаше тайни програми и дори извършваше неядрени тестови взривове в Лапландия.
"Ставаше въпрос за разбиране на новото оръжие, което се беше появило", обясни Голиат, цитиран от "Таймс". "Но много скоро се стигна до това, че искахме да проучим и възможностите: как бихме могли да направим това в Швеция?", добави той.
Тези по-стари програми дадоха на Стокхолм научни и институционални познания, но много от тях вече са изгубени. "Разбира се, може да има доклади, които да бъдат извадени от архивите, но хората, които са работили по тях, вече не са сред нас, вероятно не са живи", каза експертът. "Много неща трябва да бъдат разработени, не на последно място цялата инфраструктура за производството на необходимите материали. Мисля, че трябва да се започне от нулата", отбеляза той.
Анализаторите посочват и други пречки - политически и правни. Швеция е страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие и отдавна подкрепя ядреното разоръжаване.
Общественото мнение също е със силни антиядрени нагласи, а международните партньори вероятно биха се противопоставили на всяка подобна едностранна стъпка, пише "Дейли мейл".
В същото време глобалните тенденции показват подновен интерес към ядрените оръжия и отслабване на споразуменията за контрол над въоръженията, което според поддръжниците на дебата налага преразглеждането им.
Шведското правителство към момента се фокусира основно върху засилването на конвенционалните способности - разгръщане на средства за противодействие на дронове, радари и други системи за ранно предупреждение - и увеличаване на сътрудничеството с НАТО и европейските партньори. Но политическата дискусия в Стокхолм показва, че напрежението в Европа продължава да се засилва.
#би бил много голям индустриален проект", заяви Мартин Голиат, експерт по ядрени оръжия в АОИ и добави, че "би било почти невъзможно да се осигурят ресурсите" за нещо подобно.
Бойните дронове на Хърватия
Министърът на отбраната на Хърватия Иван Анушич каза днес, че Хърватия е готова да произвежда няколко милиона дрона от типа FPV (First Person View) годишно или колкото са необходими, и съобщи, че скоро ще бъде подписан договор за защита на вътрешната критична инфраструктура от дронове, съобщи агенция ХИНА.
В отговор на въпроси на журналисти след международно военно учение на полигона Гашинци относно ситуацията с производството на дронове в Хърватия, Анушич каза, че Хърватия „се е представила като водеща държава в НАТО за производството на FPV дронове, малки бойни дронове, които често се виждат в информации от бойното поле в Украйна“.
Той подчерта, че Хърватия в момента произвежда около 200 000 от този тип дронове и че те се използват от въоръжените сили на Хърватия, България, САЩ, Франция и Саудитска Арабия и ще бъдат, „както се развива ситуацията, във въоръжените сили на много други страни“.
„Готови сме да произвеждаме – тоест компаниите са готови да произвеждат – повече от сегашното количество. Говорим за възможността за много бързо увеличение на производството до половин милион или повече от половин милион от тези дронове годишно“, каза министърът.
Анушич подчерта, че всяка негова част на дрона е изцяло продукт на хърватските знания и опит.
„100 процента хърватски продукт, който е високоефективен, изключително качествен, надежден и търсен от нашите съюзници“, каза Анушич.
По отношение на системата за защита от дронове в Хърватия, той каза, че скоро ще бъде подписано споразумение „с една местна и една чуждестранна компания за доставка и разработване на защита срещу дронове за нашата критична инфраструктура, която много скоро ще бъде внедрена и в критичната инфраструктура на НАТО, служейки като щит срещу потенциални атаки с дронове“.
*Източник: БТА
