Ц ената на войната се плаща не само на фронта. Тя се плаща през сметките на руските домакинства, в баланса на малките фирми, в касовите бележки на всеки магазин. И икономическите последици стават неизбежни. Русия навлиза в нова фискална ера – по-тежка, по-строга и далеч по-натоварваща за гражданите ѝ.
Според множество медийни и аналитични източници, освен повишаването на ДДС от 20 на 22%, в Русия се обсъждат и редица други данъчни и фискални мерки, които да влязат в сила през 2026 г.
Акцизите върху алкохола и тютюневите изделия ще се повишат, а заедно с тях и цените, които хората плащат за дребните си утехи. Хaзартният сектор ще бъде изваден на светло с 5% данък върху зaлозите и 25% корпоративен данък – показно действие, което цели да внуши справедливост, но всъщност подсказва колко отчаяно държавата търси всяка възможна рубла.
Много по-тиха, но далеч по-драматична е промяната, която засяга малкия и средния бизнес. Прагът за регистрация по ДДС, сега 60 милиона рубли, ще бъде свален до 10 милиона. Хиляди малки предприятия, които досега оцеляваха именно благодарение на административната лекота, изведнъж ще бъдат принудени да се гмурнат в морето на документите, отчетите и неизбежното повишаване на разходите. За мнозина това ще се окаже праг на оцеляването.
Не по-малко показателно е предложението за „технологичен данък“ върху вноса на смартфони, лаптопи и друга електроника. В страна, чиято технологична независимост вече е под натиск, подобна мярка би могла да превърне достъпа до модерни устройства в лукс, а не в инструмент на развитие. Към това се добавят нови такси за въздухоплавателни средства, за лицензии за алкохол, за сертификация на скъпоценни метали – безкраен каталог от плащания, които като фини нишки се преплитат в едно: да запълнят бюджетната пропаст.
Официалният мотив е прозрачен – „сближаване на приходи и разходи“ на фона на нарасналите военни и отбранителни нужди. Външните наблюдатели говорят по-просто: падащи приходи от енергийния износ и нарастваща цена на продължаващата война. А сметката се плаща от руския данъкоплатец – този, който няма ефективен глас в политическите решения, но има задължението да ги финансира.
Предстои да видим последствията. Но в САЩ, Русия или Европа икономическата логика работи по един и същи начин. По-високи цени на стоки, неизменни в ежедневието. По-високи разходи за фирми, които вече работят в условия на санкции и технологична изолация. По-малка предвидимост за икономика, която и без това е разкъсвана между държавно дирижиране и неизбежните ефекти на външната изолация, писа Флагман.бг.
