- Кристина, честита нова година. Какво искате да ви се случи през идващите месеци?
- Аз винаги мисля нещата по-скоро в кариерен аспект, не толкова в личен и романтичен ( смее се). Със сигурност искам да продължа да снимам и да работя върху нови и интересни проекти. Но може би най-вълнуващото нещо, което ми предстои тази година е организацията на актьорския уъркшоп на Лий Страсбърг. Това е проект, който подготвям още от преди началото на пандемията и съм изключително развълнувана, че най-накрая ще се осъществи. Школата на Лий Страсбърг е дала на света актьори като Ал Пачино, Мерилин Монро, Пол Нюмън, Анджелина Джоли и много други. За първи път у нас ще дойдат преподаватели от Америка на такова ниво. Единият преподавател ще дойде лично, а Дейвид Страсбърг, който е син на легендарния Лий Страсбърг, ще преподава онлайн. Ще има и специален клас с кастинг директора на спечелилия Оскар филм „Зелената книга“.
- Това е голяма емоция. За колко време се подготвя такова нещо?
- Тепърва започвам подготовката. Има няколко кръга. В началото ще има кастинг, за да изберем актьори. След това от Америка пристига преподавателят, който ще води присъствените занятия с продължителност пет седмици.
- Вие живеете в САЩ, сега обаче покрай уъркшопа ще бъдете и доста време в България?
- Да, така е. Заради снимките на „Татковци“ със сигурност съм в България до май месец. В момента снимаме втори сезон. След това ще остана и за уъркшопа. Евентуално ми предстои проект в Лос Анджелис, за който все още се уточнява датата. Театрална пиеса е. Световна премиера на Джон Патрик Шенли, която по принцип трябва да се състои лятото.
- Как ще успеете да съвместявате ангажиментите и там, и тук?
- Надявам се с разбирателство от българска страна, ако трябва да отсъствам.
- Каква е магията, която е по-различна в Америка? Все пак това е страната на неограничените възможности.
- В началото бях по-скептично настроена към идеята за неограничените възможности, но се оказа, че наистина е така. Въпросът е да издържиш на предизвикателствата, а те никак не са малко. След като завърших образованието си в Лос Анджелис трябваше да се прибера в България, даже имах купен билет. Но един разговор ми промени решението. В началото останах в абсолютно незнание какво ще правя и как ще се оправя. Нямах работна виза, бях си изхарчила всичките пари за квартири и университет и ми отне към четири месеца да си стъпя на краката. Живяла съм с 10-15 долара на седмица и съм спала при приятели, разхождала съм кучета, гледала съм бебета. Но това е цената на една мечта. Когато много обичаш това, което правиш ти не го усещаш като някаква драма в този момент, просто го правиш и си мислиш за това, което наистина искаш да ти се случи.
- Различен ли е театърът в Америка и в България?
- Със сигурност има своите различия. Затова мисля, че уъркшопът, който оранизирам ще бъде интересен за България, защото ще запознае нашите актъори с един по различен стил на преподаване.
- Имате ли някой български колега, на който се възхищавате за това, което прави?
- Да, със сигурност. На Юлиан Костов и на Мария Бакалова. Юлиан го познавам от много години. Борил се е страшно много, за да постигне всичко, което прави в момента и се възхищавам на силата и волята му. С Мария не се познаваме лично. Нейният живот изглежда като красива приказва и изпитвам силен респект към постиженията и.
- Мечтаете ли и вие за такава приказка?
- Аз не съм от хората, които на всяка цена искат да са в Холивуд. Това, което правя е продиктувано от любовта ми към професията, не съм толкова водена от амбиция. За мен няма значение дали ще снимам сериал в София или в Лос Анджелис. Важното е проектите, върху които работя истински да ме вълнуват. А стойностни проекти има навсякъде. В този смисъл и аз в момента живея своята приказка. Да не забравяме, че и съдбата си знае работата.
- Вярвате в съдбата?
- Вярвам. Така ми е протекъл целият живот, че няма как да не вярвам в нея.
- Кое беше най-съдбоносното нещо, което ви се е случило в професионален план?
- Със сигурност за последните няколко години е разговорът ми с Дейвид Страсбърг. Той е директор на академията в Лос Анджелис. Една седмица преди полета ми за България той ме извика да говори с мен. Беше изключително емоционален разговор, в който той ми каза да не заминавам, защото имам всичко необходимо, за да успея като актриса в Холивуд. И може би като ти го каже човек като него се замисляш много...Много съм му благодарна, защото след това научих толкова много и в професионален и в личен план. А и осъзнах на какво съм способна като обичам нещо.
- Как дойде поканата за сериала „Татковци“?
- Аз всъщност нямаше да познавам Евтим Милошев, продуцентът на „Татковци“, ако не беше актьорският уъркшоп на Лий Страсбърг. Когато дойдох да го организирам още преди пандемията имах среща с Евтим, който прояви интерес към проекта и желание да даде стипендия на един от участниците. Тогава той разбра за мен, тогава се запознахме, но в съвсем различен контекст. Когато се провеждаше кастингът за “Татковци” аз бях в България и бях извикана на кастинг.
- А смяташ ли, че този уъркшоп, участието ти в „Татковци“ ще ти донесе една по-продуктивна кариера в България?
- Мога само да се надявам. Както казах вярвам, че има неща извън нашия контрол. В момента се радвам на всичко, което ми се случва.
- Коя е ролята, която мечтаеш да играеш?
- Няма такава. Даже не съм мислила за това. По-скоро съм мислила, че винаги съм искала да играя във филм на Уди Алън.
- Освен актьорска кариера имате успешна кариера на модел. Тази любов откъде се зароди?
-Не бих го нарекла любов. Никога не съм обичала модата. Помня, че през по-голямата част от времето, през което работих в чужбина, аз исках да си ходя във Варна и да си уча. Отказвах ангажименти. Не ми беше интересно и до ден-днешен не ми е особено интересно. Но сега оценявам какво ми е дала модата. Възможността за пътуване, за срещи с нови хора, нови култури. До голяма степен тя ме промени като човек. Като малка бях изключително необщителна, не говорех с никого, не се усмихвах. Като идваха хора вкъщи, аз се криех в стаята си. С две думи темерут. Не че и сега не съм, но е в много по-лека форма (смее се). Та, чрез модата и постоянната работа с различни екипи, аз започнах да се отварям към хората. В този смисъл съм и много благодарна!
- Непрекъснато говорите за работа. А в личен план има ли нещо, което да е вашата муза и да ви прави щастлива? Свободно ли е сърцето ви за нови емоции?
- Сърцето ми е пълно с любов към много хора, но в него има място за още тонове емоции и любов. Вярвам, че любовта има най-различни форми и проявления и тя е главното нещо, което ме зарежда и вдъхновява.
- Какво трябва да притежава един мъж, за да ви впечатли?
- Чувство за хумор на първо място. Ако не може да ме разсмива, няма никакъв шанс. Аз съм склонна към по-меланхолични състояния, така че е абсолютно задължително той да не е. Трябва да е добър човек, да е търпелив, спонтанен и да е готов да води дълги разговори, защото комуникацията за мен е в основата на разбирателството.
Елизабет Методиева
