- Снежана, поздравления за ролята в новия български филм „Бягство“. Колко време прекарахте в Чамла и Триград и как се издържа на такова обезлюдено място?
- Трудно се издържа останалото време, в което не си в Родопите, когато не живееш в Триград. Всичкия останал живот е труден за издържане (смее се). Много се сближихме с местните, на тях дължим едно 77 процента от успеваемостта на филма.
- Те имат голям принос, за да стане още по-истинско цялото преживяване, а и заснемането на лентата.
- Не само че имат принос, без тях нямаше как да се случи филмът. Те самите ни помогнаха да разберем планината. Защото това място е много красиво, но и много опасно, и трудно място, особено когато искаш да работиш там Едно е да се разходиш из Родопите, друго е да работиш, и то един месец, с екип от 100 човека. Екипът беше много сплотен, работехме като добре смазана машина, като започнем от първия до последния човек, наистина бяхме като едно семейство.
- Имаше ли нещо, което ви липсваше от големия град?
- Нищо не ми липсваше, напротив, аз дори не съм се сетила да си пипна телефона, не знаех къде е. През седмица се чувах с майка ми заради кучето ми. Аз знам, че Кари в тяхната компания е много добре и като ми се освободи някакво свободно време, ги чувах за кратко, защото ние успявахме да се приберем нощем само колкото да положим морни глави, да хапнем нещо и да заспим . Поемаш си въздух и си четеш сценария на един дъх, защото ние го получавахме ден за ден.
- Защо не взехте кучето със себе си, знаем, че сте неразделни?
- Трябваше да е с мен но обстоятелствата с мечките, с конете не ми позволиха. Ние сме неразделни с нея , навсякъде по целия свят е обикаляла с мен, но все пак в този случай не си представях боеве, в които аз паралелно снимам, а кучето ми се бие с вълци (смее се). И така нашите дадоха тяхното на хотел и взеха да гледат моето.
- Да се върнем на темата за сценария. Не е ли прекалено голям експириънс да го получавате сутринта преди снимките?
- Това е плюс по отношение на развитието ми като актьор, защото се отваря един нов свят за актьорската ми душа, който аз не познавах досега. Но този трепет, тази възбуда да си постоянно в очакване е много хубава, ние сме способни някакви неща предварително да си ги намисляме и подготвяме. Не че като получа роля, седя пред огледалото да си репетирам, но неминуемо някакви неща започваш в главата си, в сърцето си да репетираш, подготвяш се. Докато режисьорът Виктор Божинов се стараеше да няма нищо такова, всичко да се случва максимално автентично и естествено. И още преди да започнем снимки, ни събра на неговата вила и ни каза: “Вижте сега, пичове, ще снимаме един филм, вие сте тука едни приятели…“, и каза, че много иска да сме в една енергия, но да сме единаци. Да се движим в синхрон и в една енергия на Родопите, но всеки един от героите да е вълк единак. Да си преследваме мечтите, да развиваме село Чамла, което беше много любопитно за нас като актьори. Аз за първи път чувах такова нещо как режисура - едновременно да сме група и в същия момент да сме сами. И още тогава се замислих и викам - и какво пише по сценарии, а той : „Не, няма, Снежана, да знаеш нито ти, нито никой, единствено Беноа, този невероятен французин, който беше кастнат за главната роля на Жан Клод, е получил сценарий, но дотолкова, че да се запознае с ролята си.
- Как се сработихте с останалите актьори, познавахте ли се?
- За първи път работя, без да познавам никого, само Диана познавах от академията, иначе и с Димитър Сулев, и с Венцислав Суриев, и с Александър Кендеров не се познавахме. Христо Петков го знаех, но не се бяхме срещали лично. Целият екип ми беше нов, беше ми приятно да работя с Благовест Благоев, невероятен, малко повече ме пооскуба. Създаде страхотна атмосфера. Като се появеше на снимки, и всички бяхме много щастливи - и актьори, и гримьори, и стилисти. Горе терасата на хижата ни беше зоната на комфорта, там се събирахме постоянно и по работа и почивка, и денем, и нощем. Това, което си говорехме, че станахме семейство.
- В самия филм също си личи, че сте се сближили?
- Много се радвам, че е стигнало до зрителя, наистина.
- Той е сниман преди пандемията.
- Да, преди две години, бяха големи трепети, измъчихме се две години да се случи тази премиера, особено в Чамла. За мен в световен мащаб няма такава премиера - да си на такова място в България, най- високото населено място на Балканите, но е обезлюдено. Около огнището с хора, с гайди, кончетата около теб - една съборетина, да излъчи тази премиера и всички да сме по земята да пием домашно вино. Тези неща са един път в живота.
- Като ви слушаме как говорите за Чамла, за природата, как се върнахте в София?
- Не ме питай (смее се). Освен че трябваше да се върна в София, трябваше и да карам кола ( смее се). Притеснявам се от живота си в София и от града. Аз съм от щастливците, които имат село и детството им е минало сред природа - бране на бял равнец и жълт кантарион, и затова ми беше лесно да се потопя в атмосферата. Много респектираща е природата, ти си никой, бледа точица след този великански свят.
- Извън този филм какво ново, в кои постановки могат да те гледат нашите читатели?
Заради този ковид и тази криза много представления ни паднаха и все още е трудно да ги възстановим. И дори си говорихме дали това няма да е изцяло нов процес, ако сега започнем. Имаше представление, което бяхме изкарали дни преди пандемията да ни забие в къщичките ни. Могат да ме гледат в „Мен не ме мислете“. Много хора ми пишат колко се радват как играя, как изглеждам, но от много хора отнасям жестоки критики. И си говорих с майка ми и тя каза: „Маме, значи си свършила работата страхотно“. Аз играя една арогантна адвокатка, защото беше трудно да изградя тази роля. Главната героиня Весела Бабинова, която е много любима на зрителите, и моята героиня се появява и, общо взето ,тя я мачка. Зрителите не си дават сметка, че това не съм аз, това е образ, на мен ми харесва в работен план. Така се развивам. Аз не мога да играя вечно себе си! Това ми е скучно и лесно. Искам да надграждам, колко по- широк диапазон мога да отворя, като душевност, емоционалност, дори нервната ми система докъде мога да бърникам, защото това е най-сладкото на актьорската професия - да избягаш от себе си! Да намираш.
- С какво те надгради образът на Магдалена като актьор?
- Тя е злобна кучка, няма какво да се лъжем. Труден за изграждане е този образ, по-лесно е да играеш позитивен, харесван образ, много е трудно да спечелиш симпатии с негативния персонаж.
- Не са ли по- запомнящи се?
- Е, само Ал Пачино можем да го запомним като лош.
- Остава ли ви време за личен живот?
- Ами сега ще идем да обядваме (смее се).
- Какво те прави щастлива ?
- Родителите ми. Аз имам трима братя, те вече имат деца. Нашите ме питат кога да очакват, а аз им казах - последна , защото съм най-малка ще им родя един внук, защото от братята имаме внучки. Е такива неща - уж малки, но много големи, ме правят щастлива .
Това е тя:
*Родена е на 01.02.1990 г.
*Завършила е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"
*Като тийнейджърка развива успешна кариера на модел
*Става известна у нас с ролята си в "Под прикритие"
*Има трима братя, не е омъжена
Елизабет Методиева
