0

- Фабрицио, честито, новият ви сингъл To Another Day е страхотен! Разкажете ни неговата история.

- Много се радвам. че ви харесва. Историята на To Another Day започна миналото лято. Имах участие в голям клуб, който се намираше на самия морски бряг. От малък обичам да се гмуркам под вода, да гледам какво се случва и да се наслаждавам на този подводен мир и хармония... рибки... тишина... няма хаос! Майка ми постоянно ме търсеше по плажовете, защото буквално изчезвах (смее се).

Та миналото лято реших да се гмурна пак. Този път обаче, докато се наслаждавах на подводния мир, си помислих: какво би се случило, ако можеше моята надежда и визия за заобикалящия ме свят да се сбъдне и като изляза от водата, всичко да е друго - чисто, хармонично, да няма хаос, да не застрашаваме нашия дом (Земята), да не продължаваме да мислим за всичко заобикалящо ни просто като даденост. Ето така се роди To Another Day.

Благодаря на Национален културен фонд, че подкрепи цялостната направа на този сингъл.

- Парчето е смесица от модерен звук и класически инструменти. Откъде дойде вдъхновението?

- Аз продуцирам предимно електронна/клубна музика, но винаги избягвам ползването само и единствено на електронни инструменти и звуци! Музикант съм и съм на мнението, че няма по-топъл инструмент от живия/истински такъв. Във всеки сингъл, в който участвам, има инструментална тема и в повечето случаи е изсвирена на класически инструмент. Ако това е пиано, китара и сродни инструменти, ги изсвирвам лично аз. To Another Day беше готова като песен още преди 6 месеца, но нещо ми липсваше. Звучеше ми „празна“ и я бях оставил в една папка в компютъра, без да я слушам повече. Месец след това реших да си я пусна и темата ми се роди някак си естествено. Изсвирих я на пианото и я записах, но не ми звучеше в главата пиано да е точният инструмент. Няколко дни след това попаднах на един музикант от Армения, който свиреше на автентичен дудук, и този топъл звук беше точно това, което търсех!Свързах се с него и го помолих да запише тази тема, изсвирена от него. И нещата станаха точно както исках.

Темата е дублирана и със ситар. Миксът от тези два инструмента е това, което вие чувате.

- Къде се намира класическата музика за вас?

- Винаги съм казвал, че не можеш да правиш нещо, ако нямаш основа! Няма как да построиш къща, ако не си способен да изградиш правилно основата й. Просто ще се срути!

Класическата музика за мен е нещо, без което никой музикант не може да се нарече такъв. Моето детство е минало в свирене и изучаване на класическа музика и съм безкрайно благодарен на родителите си, че това се е случило! Имах привилегията да уча в музикално училище в България (в Италия просто нямаше такива училища) и съм участвал в международни конкурси като класически пианист.

Ако имаше машина на времето, със сигурност щях да си пожелая да видя на живо хора като Бах, Вивалди, Паганини, Шопен.

- Какви въпроси задава парчето? И вие самият успяхте ли да си отговорите на тях?

- Въпросите са елементарно ясни: Защо? Докога? Проблемът е точно в отговора. Ако можех да отговоря, сигурно щях да съм кандидат за Нобелова награда. To Another Day e по-скоро една надежда и по-скоро призив самите ние да се опитаме да направим нещо, а не само да гледаме в социалните мрежи и да мрънкаме как другите трябва да го направят.

- Видеото към сингъла е разтърсващо. Чия беше идеята?

- Самата идея беше моя, но изпълнението е на едно младо арт студио - InOnePack Art Studio, които го превърнаха в реалност и успях да видя (рядко се случва, повярвайте ми) моята идея превърната във визия! Страхотно чувство е. Те се погрижиха и за цялостната графика, съпътстваща този сингъл - корица, банери и т.н.

- Вие самият къде се чувствате най-добре - като модерен и забързан човек в града или сред природата?

- Най-добре се чувствам някъде далеч, в някоя планинска къща/хижа, заобиколен от природа и без нищо, което да се нуждае от електрическа енергия (компютри, телефони, телевизори). Но за съжаление това се случва все по-рядко. Живеем в един мегазабързан свят и сме неделима част от него. Преди около 60 години един писател - Станислав Йежи Лец, е написал една мисъл/афоризъм, която днес аз бих изкрещял с пълно гърло: „Спрете Земята, искам да сляза!“.

- Преди броени дни, на 25 май, излезе и клубният ремикс, дело на The Editor. Разкажете ни за вашето сътрудничество.

- Ремиксът е страхотен и е точно в стила на The Editor! Пренася те някъде далеч, в друго измерение. Най-хубавите и ценни неща (в професионален, както и в личен) - запознанства, сътрудничества, при мен започват абсолютно случайно. Преди няколко години се чухме по телефона с The Editor във връзка с един ремикс. Така и се запознахме. Както си говорихме, изведнъж си казахме: „Дай да направим нещо заедно, един сингъл например“. Оттогава до днес сме направили заедно десетки сингли, половината от които се въртят в цял свят, един цял албум и създадохме няколко лейбъла. Освен че е страхотен музикант, той е един от най-добрите саунд дизайнери, когото познавам. Имаме различно виждане за музиката, чисто стилово, и точно в това е тайната. Допълваме се чудесно и се получава една перфектна симбиоза между двата стила.

- Върху какво ново работите?

-Работя върху още няколко самостоятелни сингъла, които мисля да издам скоро. Скоро ще излезе и вторият сингъл от албума Wind Of East, в който освен мен и The Editor взима участие с невероятния си глас певицата DIA. Този албум е много важен за нас тримата!

Българският фолклор е уникален, заслужава да влезе в клубовете по цял свят и младите хора да го приемат като нещо свое. Сингълът ще излезе с видео, което е дело на много специален визуален артист. Скоро ще разберете.

- Как преминава един ваш ден?

- Започва с кафе. Много кафе. Тук италианецът в мен излиза не преден план (смее се). После - бърз поглед на мейли, след което се влиза в студийна обстановка и се започва свиренето и записването на идеи... и... опс, вече е тъмно вън - време е за чаша хубаво вино!

- Какво е любовта за вас?

- Любовта е единственото нещо, без което не можем. От нея тръгва всичко на този свят. Всичко! Тя е най-необяснимото душевно състояние и същевременно точно тя те кара да правиш най-невероятните неща. Любовта е като собствения ни живот - искаме да я чувстваме до самия ни край!

- Ако попаднете на самотен остров, какво бихте взели със себе си?

- Малцово уиски, тетрадка, молив и едно пиано… ако има кой да го донесе (смее се).

- Кое е най-забавното нещо, което сте чували за себе си?

- Че съм син на италиански мафиот.

- Какво е нещото, което не бихте простили никога?

- Не прощавам двуличието и лицемерието, а нашият свят днес е препълнен обилно и с двете.

Казвам на хората директно какво мисля за даденото нещо и предпочитам да се обидят, ако трябва, но да знам, че моята съвест е чиста и съм бил искрен. Обичам да спя спокойно, просто. Ако смятам, че дадена песен не е ок, не мога да ти кажа просто, че не ми е в стила или че „не й е времето“. „Не става“ и това е! Или ако те смятам за глупак, няма как да ти кажа, че е „добре да прочетеш еди-коя си книга“ или да ти правя някакви глупави намеци. Глупак си и това е.

- Коя беше последната книга, която прочетохте?

- „Последният легион“ на Валерио Массимо Манфреди. Не знам дали е превеждана на български, но в нея се разказва една интересна легенда, според която последният римски император - Ромул Августул, който е бил дете, е успял да избяга в днешна Великобритания, взимайки със себе си меча на Гай-Юлий Цезар… който де факто е бъдещият меч Ескалибур…

Харесвам легендите.

- Какво дете бяхте и за какво мечтаехте?

- Както казват в България - „добро дете, ама да не ти е в къщата“. Свиря от 6-годишен и цялото ми детство е свързано с музиката. Но в момента, в който приключвах със свиренето, започваха всякакви лудории. Горката ми баба!

Когато баща ми ме заведе да гледам Карлос Сантана на живо, може би бях 7 - 8-годишен, точно тогава осъзнах коя е моята мечта - хората да танцуват и да са усмихнати, слушайки моята музика. Усмивката е най-хубавото нещо на света!

- Ако можехте да бъдете на една сцена с ваш идол, кого бихте избрали?

- Ооо, имам цял списък. Ако става въпрос за клубна сцена, бих излязъл с бащата на електронната денс музика Giorgio Moroder. Ако говорим за концерт, определено избирам Стинг.

- Спортувате ли и как поддържате форма?

- Като дете имах доста здравословни проблеми и само спортът успя да ги излекува. Тренирал съм плуване и джудо. Днес за съжаление нямам достатъчно време за това, но съм си направил фитнес зала в моя дом и когато мога, тренирам.

- Кое е първото нещо, което правите сутрин, когато се събудите?

- Изгасям телевизора, който работи от предишната вечер. Усмихвам се и се радвам, че магията, наречена живот, продължава и днес. Веднага след това идва и моментът с кафето… многото кафе. Но това май вече го казах (смее се).

- А кое е последното нещо, което правите вечер, преди да си легнете?

- Чаша топъл чай и равносметка от изминалия ден.

- Какво си пожелавате?

- Пожелавам си да виждам все повече усмихнати хора и да срещам все по-малко двуличие и лицемерие. Пожелавам си посланието в To Another Day да се превърне в реалност, а не само надежда.