0

− Г-н Гочев, преди броени дни приключи дебютният кинофестивал в Свети Влас. Каква е вашата оценка на това, което се случи в тези три дни? Кое беше най-интересното?

− Това е доста сложен въпрос, защото няма как да разгранича кое беше най-интересното. Както казах, за мен беше неочаквано да съм тук. Второ – аз съм идвал преди доста време тук, когато снимахме „Под прикритие“. Сега бях доста впечатлен от цялата организация на този фестивал – перфектно организиран, с голямо уважение към хората. Това е много важно за т.нар. творци като нас. Разбира се, част от филмите ги бях гледал. То е част от живота това. Но за мен най-голямото объркване беше, че трябваше да награждавам хора, които са икони. Хора с оскари, с биография, което всеки български творец може би би искал да направи. Хубаво беше. Жалко е, че беше само три дни. Сега го осъзнавам.

− Когато вече свърши...

− Да, мина някак си времето, мина много бързо. Дали защото имахме постоянно работа. Работа, работа – трябваше да гледаме филми, трябваше да ги обсъждаме между нас... Но много бързо свърши. Прекрасно начинание, дай Боже да продължи.

− Успяхте ли да поговорите с легендарния Мартин Кембъл на този фестивал?

− Успяхме, поговорихме... Аз лично малко, Мариан (бел.р. - Мариан Вълев-Куката) като режисьор – повече. То и аз режисирам от време на време... (Смее се).

− Казвате, че отдавна не сте се връщали тук, предизвиква ли това място спомени? Все пак „Под прикритие“ си остава най-успешният български сериал.

− Да, различно е. Като че ли е много по-голямо тук, много по-направено. Все пак „Под прикритие“ беше сниман през 2012 г. 10 години са минали. Какво да кажа освен едно „Браво“ на „Диневи груп“. Браво, че почват едно начинание, което може да продължи в много посоки според мен. И наистина тук е чудесно, защото е на брега, защото има море, защото има яхти. Големите кинофестивали по света доста използват подобна инфраструктура. Ако говорим за Кан например, имам едно пожелание – биха могли да се опитат, а ние бихме могли да помогнем в следващи години да докарат двама-трима творци, които са част от екипите на самите филми от конкурса. Защото в крайна сметка поне от моя опит от Кан хората искат да видят театър. Искат да видят Брад Пит. Аз имах един спор с един французин навремето дали CGI – така наречените изкуствено генерирани актьори, наистина ще успеят да заменят истинските актьори. Не – според мен няма. И фестивалите са именно за това – да може хората да се наредят и да гледат Пенелопе Круз и всички останали на една пътека. Да им махат и да се ръкуват, и да заснемат. Това дава романтика... И затова аз твърдя, че това няма как да замести звездите.

− Да се върнем пак на темата за „Под прикритие“. Защо никой след това не успя да направи подобен сериал, който да пожъне такъв успех? Дори актьорите, които бяха пред камерата тогава, сякаш завинаги останаха в сърцата на хората точно с тези образи, които изиграха в „Под прикритие“.

− Много енергия имахме. Тогава бяхме заедно с Митовски. Той като творец също влага много енергия. Всички, които бяхме там, не се съобразявахме колко енергия влагаме по време на снимки и какво ни коства това. Аз познавам голяма част от тези хора, тъй като реално тръгнах от „Стъклен дом“. След това правих „Революция Z“, „Фамилия“ и паралелно няколко филма. И с Мишо Билалов успяхме да създадем един доста добър филм. Мариан се завърна с гръм и трясък на сцената. Аз бих отдал този успех на голямото желание и на факта, че никой не се вълнуваше какво ще спечелим. Не мислехме тогава изобщо за пари. Така тази енергия се преля във всички – в актьори, в режисьори, в екипа.

- Да, но за съжаление години по-късно става въпрос за пари...

− Ами, не го знам това. Не съм следил какво се случва.

− Ивайло Захариев например в момента води дело...

− Те много ще водят дела. Аз не искам много да коментирам тази тема, но става въпрос за авторски права и това всеки го знае. Той и Радослав води дело и го спечели дори на първа инстанция. За съжаление това не е нормално. Когато става въпрос за авторски права, всичко е ясно. Мисля, че сега БНТ ще ги платят. Плюс това те попаднаха на един дистрибутор, с който имат големи проблеми, доколкото знам. Наскоро ми казаха, че правата на този дистрибутор са прекратени 2019 г. Забърка се доста сложна история, но в крайна сметка авторските права са за авторите. Авторите са снимали 4 години, независимо дали е греело слънце или е имало дъжд. Затова просто им ги дайте! Плюс това става въпрос за обществената телевизия. Тя е много отговорна. Тя борави с пари, които са на всички хора и се финансира с пари, които са на всички нас. Така че – да, Ивайло Захариев води дела, но не знам докъде е стигнал. Видях го миналата седмица и ми каза, че скоро ще има резултат. Трябва да е ясно, че това не е скарване между хора, въпреки че имаше и други бури, а търсене на справедливост. А именно - да получат нещо, което смятат, че заслужават. Наскоро и Ваня (бел.р. - Щерева) ми каза една сума, която най-вероятно е конфиденциална и няма да я казвам. Но ми трябва впечатление, че има нещо в това – не може да получаваш много малко пари за 4-годишен труд. Защото в крайна сметка вземете например един режисьор. Той няма как да се изхранва в България от един филм, заснет преди 4 години. Какъвто и хонорар да му дадеш в България, в един момент се оказва, че му се падат по 300 лева на месец. Този човек трябва да работи, да снима – дали реклами или друго – но да си получава авторските права.

−Добре, дайте някакъв пример. Как стоят нещата в другите държави?

− Няма да забравя как във Франция ми разказаха за един композитор, който написал нещо като нашето „Сънчо“. И цял живот след това е живял от авторските права на това произведение. Трябва да уточня, че не знам дали е истина, но аз вярвам в това.

− Има ли шанс отново да се събере екипът, с който направихте „Под прикритие?“ За друг филм, разбира се.

− Естествено, че има. Въпросът е, че това е проблем на финансиране. Аз не бих казал, че бюджетът на „Под прикритие“ е голям. Но ако някой си мисли, че бюджетът на сериала в тази форма – с много екшън и каскади, не струва пари, е леко в заблуда. Парите много бързо изтичат и мисля, че харчехме повече, отколкото имахме. Но пак беше с целта да стане нещо. Това беше голямо предизвикателство в крайна сметка. И най-хубавото беше, че актьорите не минаваха проформа там. Не участваха просто за да изкарат някаква роля. Даже с Мариан много често измисляхме сцени. Поне когато се налагаше аз да снимам като режисьор. Имам 12 епизода. Самите актьори бяха с желанието да направят нещо по-добро от това просто да си изиграят ролите. Смятам, че напоследък на пазара самото качество на продуктите много започна да пада, въпреки че не следя в детайли ситуацията.

− На какво го отдавате?

− Това е тема за много дълъг разговор и не искам да обидя някого. Може би причината винаги е една единствена – пари. Доста сме амбицирани още с двама-трима човека да създаваме нещо, което е значимо. Цял свят работи в копродукции, защото - ако приемем, че получаваш 10 лева от България – те никога не ти стигат. Затова трябва да правим копродукции с цяла Европа и Америка. Аз съм го правил. Според мен в момента има доста сериозна ниша, защото има много платформи, които са гладни за кино, защото конкуренцията там става убийствена. Смятам, че при всеки проект и хубава идея – и с доза упоритост, има хора, които да я финансират.

− Какво ново предстои пред вас сега?

− Тайна е (смее се). Всички знаят, че ще снимаме филм с Мариан. Според мен той е голямо предизвикателство, защото ще трябва да го реализираме с т.нар. телефони - последния модел на „Самсунг“. Аз съм доста впечатлен поне от това, което виждам дотук.

− Да, вече направихте няколко проби.

− Те ще продължат цял месец, защото проблемът не е това, което виждаме на лаптопа или телевизора, а каквото ще видим в киносалона, защото доколкото го познавам, Мариан няма да си спести киносалоните.

− Той ли ви остана най-близък от „Под прикритие“?

− Да, близък е, но аз мисля, че съм близък с почти всички. То зависи и те колко са близки с мен.

− В жълтата преса се появиха много информации, които искаме да проверим от първо лице. В какви отношения сте с Митовски?

− Никога не сме се карали. Когато се видим, се поздравяваме. Нормални човешки отношения. Той тръгна по един път, а аз реших, че трябва да опитам да работя в чужбина. Сега това, с което се занимавам, ми е доста странично. С един мой приятел – Димитър Бакалов, държим един голям театър в София - „Театро“. И това, с което много се забавлявам – купих правата на един мюзикъл на Бродуей – джуниър мюзикъл, което означава, че трябва да се играе от малки деца. На възраст от 6 до 18 години. Разбира се, ще вкараме за участие и един-двама известни певци. Няма да сме изцяло по бродуейските правила.

Това е той:

Димитър Гочев е един от най-успешните съвременни режисьори и продуценти на български филми и сериали. Сред неговите проекти са филмите “Аве“, “Стоичков“, “Последната линейка на София“, “HDSP: Лов на дребни хищници“, “Революция Х“, както и сериалите “Под прикритие“, “Стъклен дом“, “Ние, нашите и вашите“ и др.