- Камелия, в понеделник имате рожден ден, как ще го отпразнувате?
- Много си обичам рождения ден, макар че не съм от хората, които го празнуват с много хора и шумно. Обикновено го празнувам в тесен кръг - или с много близки, или само с най- близкия. Не обичам бурни компании и много калабалък да има, както се казва. Така че тази година няма да е по-различна. Миналата година бе по-специална за мен самата, но бяхме затворени и не можах да празнувам, така че ще чакам някоя друга годишнина, за да събера по-голям кръг от приятели.
- Има ли някой спомен от този ден, който винаги ще помните?
- 18-ия рожден ден, защото тогава се почуствах вече много голяма и пораснала (смее се). Спомням си, че си бях харесала една синя копринена риза и моите родители ми я подариха. Тогава бях с една черна дълга коса и излязох на дискотека. Много ми хареса тази вечер и настроението ми бе едно приповдигнато, специално.
35-годишния си юбилей също го помня. Тогава Цветин ме излъга, че отиваме на ресторант, а влизайки в ресторанта, беше събрал една група приятели и хора, които не очаквах. Всички ми бяха отказали да дойдат, а се оказа, че Цвети ги е организирал и беше много забавно.
- Какво бихте казала сега на 18-годишната Камелия?
- Много се радвам, че си бях аз и тогава, и сега. Радвам се, че не правих компромиси. Така че да си върви по същия път, понякога с рогата напред (смее се), да не пречи на околните и да си следва мечтите. Да бъде не толкова притеснителна и скромна, защото 18-годишната бе такава, но благодарение на нея познах и какво е скромността, защото тогава бях такава. Бих й казала... „Обичам си те“.
- Направихте един подарък и на себе си, и на феновете си. Излиза вашата нова песен „Двама непознати“. Разкажете ни за нея.
- Реших да изненадам почитателите си, защото е имало периоди, в които съм казвала, че ще пусна нещо, и не съм, имало е и такива, в които нищо не съм пускала и винаги са ме подкрепяли. Този път реших, вместо много-много да говоря, да ги изненадам. И понеже рожденият ми ден е утре, затова днес исках да пусна песента. Да им дам подаръка от мен, а така или иначе утре ще получа техните поздравления за празника ми. Това е парче по музика на Даниел Ганев. С него съм работила като аранжимент преди години, но негово авторско парче не съм имала досега. Текстът е написан от неговата половинка и моя колежка Сиана и Анастасия Мавродиева. Видеото този път снимах с Люси, тъй като последните години работихме изключително с Валери Милев и понеже всеки режисьор си носи характерен почерк, реших този път да съм по-различна. Определено е така нареченият имиджов клип.
- Има ли история тази песен?
- Песента е различна- хем е комерсиална, хем не съвсем. Интересна песен с история. От миналата година си я харесах и когато трябваше, си дойде при мен. Когато човек силно пожелае нещо, то се сбъдва, просто една година търпение.
- Търпението ли ви помага в трудни моменти?
- Търпението е изключително важно, защото имаме време да преосмислим нещата. Първоначално сме много емоционални, после сме изискващи, нетърпеливи и тропащи с крак да стане дадено нещо на момента. Като отмине малко време, като си по-търпелив и като изчакаш да поотмине първоначалната емоция, се вземат по- правилни решения. Поне до този извод съм стигнала в моя живот. И пак казвам - ако за едно нещо имаш решение, е тъпо да се ядосваш, а ако нямаш - пак е тъпо. Така че по-добре бъди търпелив, а каквото е за теб, то ще се случи.
- Това означава ли, че вярвате в съдбата и каквото ви е писано?
- Вярвам, че не случайно сме родени и нещата, които ни се случват, не са случайни. Това е една по-висша енергия, която през всеки един от нас по някакъв начин иска да изживее нещо. Но не мога и да се оставя да лежа по цял ден и да си казвам: „Еми то ще ми се случи.“ Не. Смятам, че аз трябва да съм участник и да направя всичко възможно да направя това, за което имам вътрешен порив. Пък то, ако трябва, ще се случи, ако не - поне няма да ме е яд, че не съм опитала.
- Ще ви върна пак към новата песен. Казахте, че работите с нов екип. Смятате ли, че това е важно за един изпълнител от страна на разнообразието, което предлага на своята публика?
- Разбира се, че е много важно, защото всеки си носи своята енергия и усещане. Различната комбинация ражда различни продукти. Винаги съм била отворена за работа с различни хора. Така е било през годините. Първо работя с дадени хора, после променям, след това пак се връщам. За мен разнообразието води до по-добро развитие и по-успешни проекти.
- Участвахте и във филма „Голата истина за група Жигули“. Преди това имате и други актьорски превъплъщения. Различно ли е това от вашата професия?
- Интересното е, че съм била и водеща на самостоятелно предаване, и актриса, и певица. Чисто като творец съм участвала в различни творчески процеси. По-различно е. Аз съм свикнала да съм по-динамична, много пътуване, излизане на сцена, много хора. В киното процесът е по-бавен, правят се по няколко дубъла, връща се, търси се друг тип емоция във влизането в образ. Нещата са различни, но за една артистична натура, както се казва, е по-лесно. Повториш го два-три пъти и се получава.
- Има ли нещо, с което не може да се справите? Досега само не знаем да сте рисувала картини.
- Рисувала съм (смее се). Много обичам да се занимавам с вътрешен дизайн, да правя кошници с цветя и всички аранжировки, които има вкъщи, са от мен. Това малко хора го знаят. За мен е много важно например за Рождество Христово леглото да ми е с коледни чаршафи, елхата със стъклени играчки. Обичам да аранжирам и декорирам.
- Със сигурност вашата половинка Цветин трябва да е много щастлив с такава идейна жена.
- Да, поне му е разнообразно. И за Коледа, и за Великден, и за Сети Валентин... постоянно има някаква украса. Аз му се отблагодарявам с това, защото той основно готви, и то много вкусно. Глези ме. Взаимно се изненадваме.
- Наскоро отбелязахте и годишнина - 25 години. Помните ли първата ви целувка?
- Да. Беше една много, много студена зимна нощ и дълбок сняг. Бяхме в моя роден град Чипровци. Бях се прибрала от участие в Раковски, прибрах се с влака, това ми беше първото новогодишно участие като известна певица. Излязох на 1-ви вечерта и той ме изпрати и тогава се целунахме. Това беше трето изпращане от него, на което той не ме целува, но тогава вече аз се понатиснах малко и така станаха нещата (смее се). Седнахме на една пейка. Снегът скърцаше и беше един блестящ, като на звездички, блестеше целият, все едно беше посипан със звезден прах... много романтично беше.
- Успяхте ли да запазите тази романтика толкова години по-късно?
- Успяхме. Той ми помогна да осъзная, че за любовта трябва да се грижим. Не може само да сме изискващи, да се тропа с крак, да критикуваме другия. Далеч съм от думата компромис, винаги съм казвала, че любов и компромис за мен в едно изречение не стоят. Но с разбиране и подкрепа, с комуникация, смятам, че една любов хубаво може да се отгледа, стига да си готов за нея. Аз преди години смятах, че любовта е да вземаш, но към днешна дата спокойно мога да кажа, че любовта е да даваш. Не да не получаваш, но да даваш без очаквания.
- В днешни дни сякаш става все по-трудно да се отгледа и любов, и приятелство. Сякаш социалните мрежи ни научиха да комуникираме онлайн, а не очи в очи. Как смятате?
- Животът вече е различен и това, че социалните мрежи оставиха своя отпечатък върху хората, е факт. Това, че и ковид кризата си остави своя отпечатък, също е факт. На хората им е трудно да комуникират, гледайки се в очите. По-лесно е да си го напишат през съобщение. Много е трудно в днешно време да се заявиш. Хората станаха потиснати, страхливи, обрани. Това е времето, в което сме. Свободата, която имахме преди - да тичаме на село, да ядем филията с лютеница през лятната ваканция, сякаш се превърна в една химера. Но аз смятам, че всеки, който търси едно нещо, винаги може да си го намери.
- Споменахте, че е трудно на хората да се заявят. Вие никога не сте имали този проблем. Това ли ви помогна не само да се задържите на сцената толкова време, а да сте и успешна?
- Благодаря за оценката. За мен е важно да бъда себе си. Дори по някой път съм била прекалено откровена и директна и някои хора са се дразнели или са припознавали думите ми като нещо лично към тях, а аз никога не съм нападала лично никого. Изразявала съм мнение, и то чисто професионално, защото лично да изказвам мнение към човек, който не ме засяга, е безсмислено. Но когато става въпрос за бизнеса, като човешка или професионална позиция винаги съм го казвала, без да се притеснявам дали някой ще ме оплюе. Ако някой ми поиска мнение, също винаги ще се изкажа. Но не интриганствам и не клюкаря, което ми е предимство. Мен не ме вълнува някой как живее, кой за кого и какво говори, но ако пречиш в бизнеса, ако рушиш това, което е градено като години в бизнеса, естествено, че ще изразя мнение.
- Какво си пожелавате за новата 2022 година?
- Да сме живи и здрави всички, да сме по-усмихнати. Наблюдавам все по-мрачни хора по улиците. Да, времето е тежко, странно, но животът си тече и нека го живеем с кеф. Нека това, което ни се случва, да си го обичаме и ако искаме да имаме нещо друго, то да се потрудим.
Това е тя
*Родена на 10 януари 1971 г. в град Чипровци
*Нейният музикален дебют е на 11-годишна възраст, като солист на училищния хор
*За първи път се появява в публичното пространство, като става победител в организираните по това време конкурси за красота „Мис Чипровци“ и „Мис Монтана“
*От началото на 1997 година Камелия навлиза сериозно в пеенето. През август същата година тя подписва договор с музикална компания „Пайнер“
*На 27 октомври 2014 г. певицата напуска фирма „Пайнер“ и от същата година се продуцира сама
*Изявява се успешно и като телевизионна водеща и актриса
*С днешна дата е една от най- емблематичните и обичани родни изпълнителки
Елизабет Методиева
