- Мария, в хитовия сериал на Нова телевизия „Лъжите в нас“ вие играете ролята на журналистката Бояна. Какво научихте от екранното си аз?
- Благодарна съм, че пътищата ни се пресякоха и влязох в обувките на този персонаж. Научих много за света, в който живеем, и за себе си самата, а също и за това докъде се простират моите граници - в чисто човешки и в чисто работен план. Бояна е много крайна, много цветна, не винаги подбира добре думите си, не винаги мисли, преди да действа. В нея има нещо неподправено, нещо първично. Тя е бунтар и всъщност аз си позволих да си присвоя някои от нейните качества и заложих и в живота на някои от тях.
- Кои са те?
- Това да отстоявам себе си, своите принципи и стремежът да съм честна в отношенията спрямо другите и спрямо себе си. Да не лъжа. Самият сериал се занимава с фундаментални теми и въпроси, които са касаели хората и преди, и сега, и за в бъдеще предполагам ще ги вълнуват. В този смисъл е интересно, темите са много дълбоки и смятам, че всеки един от нас може да се припознае и да намери нещо за себе си и наистина да види къде се намира в този етап от живота си.
- Вашата героиня е журналистка. Как ви се стори нашата професия?
- Истина е, че ние много не акцентираме в сериала на професията, няма много сцени и проблеми, свързани с нейното кариерно развитие, но журналистът сам по себе си е търсач на истината и готиното при нея е, че тя според мен несъзнателно това го прокарва и в личен план, и в отношенията си с близките, с приятелите. Двете неща са много обвързани - това, което, избира като професия, и това, което нея я вълнува като личност генерално.
- Имате ли някоя забавна случка от снимачния процес, която винаги ще си спомняте с усмивка?
- Не са една и две, но сериалът е тежък, темите са строго драматични и това изисква от актьора един особен вид концентрация, да е верен и истински на ситуацията. Така че предвид контекста не е било хахо-хихи, но за мен беше удоволствие да си партнирам с такива истински професионалисти и готини хора. Имаше една ситуация, на сватбата на Рая и Сава (Радина и Орлин). След като тя разбира, че сестра й се е завърнала, това в нея провокира бурни емоции, не знае как да постъпи, отчуждава се от тази ситуация, започва да се гневи и впоследствие аз отивам да говоря с нея, да я успокоя. Тръгвайки от единия край към другия, прекосявайки хола, Дарин Ангелов толкова се беше вживял в ролята си на пияния Виктор, че изобщо не забеляза, че минавам покрай него и ме спъна (смее се). И аз, както си вървях, в един момент се оказва, че летя и падам по лице пред абсолютно всички. Това за мен е един смешен и забавен спомен, не го свързвам с нещо лошо.
- Ако излезем вече от образа на Бояна, съжалява ли за нещо в живота си дотук Мария Сотирова?
- Не. Всичко, което ми се е случило до този момент, ме е оформило като личност. Без всички тези моменти аз нямаше да съм това, което съм. Имам още много какво да уча, далеч не мисля, че съм достигнала тавана на своите възможности. Смятам, че имам още какво да разбирам и за професията, и за себе си, и за света. Всичко, което съм правила, е било с голямо желание, любов и отдаденост, затова не съжалявам за нищо. Дори за нещата, които не са ми се случили, защото те са ме научили на търпение и да не спирам да вярвам.
- Детска мечта ли ви беше да станете актриса, или тази любов се зароди на по- късен етап във вашия живот?
- Не бих казала, че от дете искам да се занимавам с актьорско майсторство, но още от малка обичах вниманието, това да изразявам себе си не само пред близък кръг от хора, но и пред приятели и големи компании на моите родители. Желанието ми да стана актриса се появи по- късно, в гимназията. Бях приета в 1-ва испанска гимназия, бях 9-и клас и един ден си помислих: „Добре, ето учим история, физика, химия, биология и нито един от тези предмети не ме грабва до такава степен, че да искам да свържа живота си с тази материя“. Тогава ми дойде на ум, че искам да се занимавам с актьорско майсторство. И в първата минута, в която си го помислих, видях обява за школата и така се случиха нещата.
- В такъв случай вярвате ли, че няма нищо случайно?
- Смятам, че човек е отговорен за своите постъпки и действия и че не всичко трябва да го обръщаме към съдбата и звездите, но определено някои неща са предопределени да се случат.
- Вие играете в много сериали, но и в много театрални постановки. Къде се чувствате по- добре - на сцената или през камерата?
- И на двете места. Те са безкрайно различни, театърът ми дава едно, киното друго. Като материя е съвсем различно, като подход. Не мога да кажа, че предпочитам едното за сметка на другото
- В кои постановки могат да ви гледат сега нашите читатели?
- В постановката на Диана Добрева „Дебелянов и ангелите“ и в още две нейни постановки, които в момента се играят на пловдивска сцена - „Одисей“ и „Коприна“. Също така постановката „По-полека“ с режисьор Владимир Люцканов и не на последно място „Майстори“.
- В „Майстори“ си партнирате с Явор Бахаров, лесно ли се сработихте?
- Безпроблемно, Явор е добър партньор и професионалист, човек, на когото мога да се доверя на сцената. Както с него, така и с Константин ние изградихме много плътни и дълбоки взаимоотношения през този текст.
- Имате ли човек до себе си в личен план?
- Не. Просто ме заварвате в такъв момент от живота ми ( смее се). Аз не страдам от това, че съм без партньор в този момент. Фокусирала съм се в професионалното си развитие. Работата е на първо място, семейството, приятелите.
- Какъв трябва да е един мъж, за да ви спечели?
- За мен е важно човекът срещу мен да е истински, да мога да му имам доверие. Всеки казва, че трябва да се правят компромиси в една връзка, да, така е, но за мен преди всички тези неща и условия за успех в отношенията трябва да я има любовта към другия - чиста, неподправена, безусловна, безгранична.
Елизабет Методиева
