- За много години, г-жо Вачкова. Какво си пожелавате за 2022-ра?
- Здраве. Аз мисля, че няма човек на Земята, който да иска в момента друго. Това е нещото, което оценихме. Дори и младите, и децата разбраха, че е най-най-най-важното. И разум пожелавам, защото много страдаме от липсата на разум и на дълбочина на мислене. Всичкото това може би щеше много по-леко да преминава, ако хората бяха разумни и знаеха на какво да вярват и на какво да се доверяват. Липсата на разум много ме притеснява.
- И вместо да стават по-добре, нещата стават по-зле. Има най-различни теории и всеки вярва на това, което на него му харесва.
- Да, това е точно поради липсата на ум, на знание, защото никой от нас не може да проследи откъде идва тази новина, кой го говори. Пише доктор еди кой си. После се оказва, че това е един шарлатанин. Но ние, българите, не сме научени на това да проследяваме откъде идва новината. И това разпространение на абсолютно невежи глупости е много плашещо.
Според мен би трябвало да е подсъдимо. Трябва да се измени наистина законодателството в тази насока. Защото от това, че ще напишат за мен, че съм се оженила тайно, никой не страда. Но от това, че ще напишат ваксините са вредни - умират хора. И за това вече някой трябва да понесе отговорност. Защото това не са просто лъжи, а са лъжи, които са довели до смърт. От това съм доста отчаяна през последните години, защото преди хората вярваха на глупостите, които пишеха жълтите медии, но сега съсипват здравето си, довеждат до болести и до смърт на най-близките си заради това невежество.
- Не стана ли по-важно за голяма част от хората да са отворени заведенията и дискотеките, а това какво причиняваш на близките си остана някъде на втори план?
- Аз разбирам и двете страни. Разбирам, че на хората им се живее, разбирам, че им се излиза. Това е много естествен порив. Аз имам дъщеря на 24 години – две години да не ходи на дискотеки не е възможно. Естествено че й се ходи, че й се излиза, че й се танцува. Това е най-нормалният човешки порив. И на мен ми се излиза, на мен ми се иска да се виждам с хора, да ги прегръщам. Но се научаваме на новия живот, на новите мерки. Няма как иначе. Но да сложиш желанието си за купон пред желанието ти и стремежа близките ти да са живи и здрави, това не е логично.
- Каква е вашата равносметка за миналата година?
- За мен равносметката е много добра, защото успях да си почина много хубаво. Много важни неща свърших за здравето си. Направих си операция, която чакаше две години. Докато снимах „Откраднат живот“, непрекъснато отлагах операция на дисковата херния и когато спряхме снимките, успях май месец да се оперирам. Много съм доволна, че отметнах този проблем, защото живях две години с жестоки болки. След това си направих всякакви изследвания, за да се успокоя, че всичко е наред, защото последните пет години и половина все здравето беше на второ място. И всъщност имах и недостиг от хубава, здрава почивка. Сега имах чудно лято. Три месеца прекрасна почивка на морето. Беше райско. През тази година открих Девин. Не бях ходила никога там. Много ми хареса, много хубав град. Обикаляхме Триград, Ягодинската пещера, Дяволскота гърло – места, на които не бях ходила. Там срещнах много симпатични хора. И това е място, на което пак ще се връщам. Имах хубава почивка и в чужбина. Ходих в Дубай за една седмица. Там много добре се чувствам. И като климат, и много харесвам пустинята. Там се чувствам много добре, много романтични мисли буди в мен пустинята. И много близки мои приятели, с които от три години ходим там и празнуваме рождения ден на Кольо Вълканов. Така че много хубава, смислена година беше от гледна точка на здраве и на почивка. И това, което от септември ми се случи да бъда в „Маскирания певец“, беше прекрасно преживяване. Нещо, за което приятели от години ми казваха, че аз съм много подходяща за такъв вид формат, независимо дали е танцувален, артистичен, песенен.
- Внасяте някак си една усмивка, една позитивна енергия във формата.
- Да, да, аз имам и много бързо чувство за хумор, което много добра работа върши в такива ситуации. Напипвам някак основното, мога да правя много хубави изводи и някак наистина ставам за тази работа. Чувствам се на мястото си и на добра среда, с добра енергия. Някак всички се харесвахме помежду си, целият екип беше прекрасен. Така че се получи много хубав баланс между нещо ново, което ми се случва, различно от работата, която сега съм работила, а всъщност си бях съвсем на мястото, защото обожавам да се срещам с талант. И всъщност аз всяка събота се възхищавах от цялата си душа на постиженията на моите колеги, без да знам кои са зад маските. Аз виждах едни талантливи хора, които полагат сериозен труд. И беше изключителна радост за мен това преживяване.
- А вие самата бихте ли влязла в някакъв вид в подобно риалити?
- Не, вече не. Когато съм била по-млада, ако е имало такъв формат, може би можех да се включа. Може би „Като две капки вода“ - много го харесвам, много го обичам. Аз имах тогава много покани за танцувалните „Денсинг старс“, „Байландо“, защото аз и много хубаво танцувам, освен че пея, но не е за мен тази работа. Не мога да си представя, че ще бъда оценявана (смее се).
- В панела на „Маскираният певец“ освен с Азис и с Алекс Раева си партнирахте и с вашия голям приятел Владо Пенев. Вие имате едно завидно приятелство, което е много рядко срещано вече в светските среди. Помните ли деня, в който се запознахте?
- Разбира се. Първи курс във ВИТИЗ, първи учебен ден, влизаме в една зала. Долу пише класът на проф. Люцканов в коя зала да отиде. Отидохме в една зала и аз видях едно разкошно момче. Много красиво, с една тъмносиня барета, елегантен, фин, съвършено различен от другите. Обикновено колегите във ВИТИЗ са шумни, привличат внимание върху себе си. Точно като петленца кукуригат. А Владо наблюдаваше отстрани, седеше в един ъгъл с едни огромни очи и просто гледаше и преценяваше ситуацията. Той беше такъв - повече мисловен актьор, с разума си работеше, с акъла си работеше ролите. И това страшно впечатление ми направи. Просто от раз го харесах.
- Оттогава са минали много години, визуално сте се променили, но духовно останахте ли си същите, които се срещнахте в първи курс?
- Същите по никакъв начин не сме. Нито аз, нито той. Всеки човек се променя и слава богу. Това е целта на живеенето ни. Да се усъвършенстваме, да научаваме нови неща. Разбира се, че не сме същите. Въпросът е да вървим в една посока, да гледаме в една посока и да сме на страната на доброто и на светлото. Защото има хора, които съзнателно избират да са манипулатори, да са играчи, да са хитреци, да вършат злини. И това е ужасно. Ама е важно да се обградиш с хора, които са на бялата страна.
- Освен с г-н Пенев с целия екип на „Откраднат живот“ вие станахте като едно семейство. Как се свиква, когато вече тази магия приключи?
- С тези, с които истински са ми станали близки, и досега се виждам. Това са Христина Апостолова и Евтим Милошев. Сега те правят три различни проекта, които са в действие. Владо участва в единия. Аз за жалост не можах да се включа, имах други ангажименти. И приятелството ни продължава. Всеки от нас следи какво прави другият. И чакаме следващия миг, в който пак ще се съберем.
- Какво ново да очакваме от вас?
- Аз имам няколко много хубави предложения за театър, обаче засега ги отлагам. Смятам, че като му дойде времето, каквото трябва, то ще стане. Засега не съм се ангажирала с нищо. Започвам 2022 г. абсолютно начисто. Отворена книга. Каквото напиша в нея, това ще бъде.
- Има ли някоя роля, която винаги сте мечтала да изиграете, но още не ви се е случила?
- Не. Не съм по тези неща. Когато бях млада, си мечтаех за Катерина от „Укротяване на опърничавата“, мечтаех си за Медея. Но това не са мечти, след които вървя, които преследвам, защото има такива актриси и актьори, които си набелязват роля и правят всичко възможно, за да я изиграят. Аз не съм такъв човек. На мен някак си животът ми се стече толкова късметлийски, че нещата идваха при мен, без аз да ги гоня. И не съм типичният актьорски дух. В цял свят актьорът е този, който тича след продуценти, след режисьори, след автори да им превежда пиеси, да им пише пиеси. Аз нямам нищо общо с този характер. Аз дори нямам характер на артист, защото съм човек, който е верен, когато бъде избран. Аз чакам да бъда избрана. Така съм научена и така живея.
- А нещо, което никога не бихте изиграла?
- Нещо просташко не бих изиграла. Много често виждам, когато се играе някакъв комедиен скеч и играят простаци, и се играе просташки, и това ми е много обидно и грозно. Не искам да играят простаци. Да играеш простичък човек е едно, глупавичък човек е едно, но простак – не. Не смятам, че изкуството, театърът, сцената, независимо дали е телевизионен екран или театрална сцена, имат нужда от простащина. Това мен не ме весели. Това мен не ме разсмива. Това за мен е обидно и долно. И никога, никога не съм играла простаци. Играла съм много смешни героини в „Ку-ку“, „Каналето“, но те са били наивно глуповати. Когато съм играла блондинка или Сийка, на Кирето жена му, това са смешни, глуповати хора. Но те не са били войнстващите простаци, които виждам да се играят по телевизионния екран и ми е много обидно и грозно. Не мисля, че това трябва да ни разсмива, това е толкова тъжно и не трябва да се манифестира простотията. Неудобно ми е да гледам на екрана един простак и един простак седи вкъщи, гледа и се надсмива над себе си всъщност. Не знам кого гъделичкат с това колегите ми. Какво мислят, че постигат с това. Защото простакът, като се смее на простотията, не знае, че се смее на себе си. Сатирата, комедията е нещо много по-различно. Ти трябва да събудиш мисълта в другия да си каже – леле, колкото беше грозно това, леле това не трябва да бъде така. Ако е смях, който гъделичка долната част на тялото, както казваме в нашите среди, това не е хумор, който аз харесвам. Ето такъв хумор не бих играла.
- В днешно време в социалните мрежи обаче много хора ползват точно този тип хумор и простащина и стават бързо известни.
- Това е лошото, че млади хора могат да си помислят, че могат да станат известни с това, че си показват голото дупе. Това е много тъжно. Или да ядеш сол с оцет, да се снимаш и да станеш звезда. Това е страшна тъпотия. Защото моят баща никой не го е наричал звезда, но той е останал в поколения хора, помнят ролите му. Това е смисълът на живеенето на артиста. А не просто да кажеш пръц, да ти се засмеят и да станеш от утре звезда. Аз не мисля, че това са звезди, това е просто една медийна тъпотия. Това не са звезди, това са мухи еднодневки.
- Кой беше най-позитивният, най-забавният момент, който ще помните за изминалата година?
- Владо Пенев прави едни чудни вечери в неговия дом и събира приятели. С тази наша група, с която се събираме, много-много се смеем. Той готви чудни неща, приготвя страхотни вкусотии. Смеем се, говорим си, понякога и плачем, рецитираме стихове. Прекрасно, прекрасно, прекрасно прекарваме. И да ви кажа това беше хубавата страна на този ковид, че започнахме да се събираме пак по къщите, да се събираме по-малко хора, не както по заведенията. И така оценяваш истински близките си хора и искаш да си с тях. Радваме се на всяко събиране с приятели и това е чудесно.
- В началото на разговора споменахме вашата прекрасна дъщеря, която вече е голямо момиче. Тя смята ли по някакъв начин да ви наследи?
- Тя е артистична натура, тя е художник, но не иска да бъде в светлините на прожектора. Тя не иска да седи на сцената, тя иска да седи в тъмното, да наблюдава, да оценява и да аплодира, ако е нещо хубаво. Но не иска да бъде обект на внимание. Нито на медиите, нито иска да бъде разпознавана, което е много мило и аз уважавам това нейно желание.
- Кое е нещото, на което най-много държите да я научите?
- Тя е много по-мъдра и разумна от мен. Така че аз трябва да се уча от нея, а не тя от мен. Аз каквото съм могла, съм й дала. Но вече от години виждам, че тя е много по-здраво стъпила на земята от мен, много по-стабилна е. Аз съм лабилна, много лесно плача, лесно се отчайвам. По-лабилен човек съм, докато тя е изключително разумна и здравомислеща, и безкомпромисна. Следва пътя си така, както тя го иска, както тя го харесва и с никакви глупости не се съобразява. Изключително силна личност и характер. И много честен и добър човек. Затова съм горда и щастлива, че такова прекрасно дете възпитах и отгледах.
- Родена е на 29 юли 1959 г. в София
- Дъщеря е на българския актьор Григор Вачков
- Има дъщеря на име Рада
- Завършва Техникум по фотография, а след това актьорско майсторство при проф. Николай Люцканов и Маргарита Младенова във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“
- С днешна дата ролите, които е изиграла, са безброй, а тя е една от най-обичаните родни актриси
Елизабет Методиева
