0

О бичаният роден актьор Ненчо Илчев преди броени дни навърши 50 години. Той е категоричен, че е щастлив от живота си и благодарен за всичко, което му се е случило. Личния си празник той не посрещна с шумно парти, а избра да е на двете си най-любими места - на сцената и до семейството си.

„Навръх празника ми имах представление, което за мен е прекрасно, защото в нашата професия е много приятно да посрещнеш какъвто и да е празник с публиката. Да си на сцената е прекрасно. Моите колеги ме изненадаха с торта с балони накрая на представлението. Стана ми много приятно и мило“, сподели в откровено интервю за „Телеграф“ Ненчо Илчев.

Обич

Веднага щом свършва в театъра, Ненчо се отдава на празника си с любимата си жена и сина си. „След спектакъла излязохме, но само с жена ми и детето. Не съм правил


някакви големи празници, но не съм и почувствал, че е нужно. Достатъчно беше, че бях на работа и с любимите си хора вечерта и на сцената, това за мен е най- важното“, категоричен е актьорът.

Усмихнат и добър човек като него заслужава само най-хубавите мигове, а самият той пък казва, че си пожелава единствено здраве на себе си и на хората, които обича, както и целия свят. „На тази възраст освен здраве не знам какво човек може да си пожелае (смее се). Аз съм реалист човек и смятам, че най-дейните години са минали, тези, в които искаш непрекъснато нещо да се случва. Аз съм щастлив, защото на мен са ми се случили много хубави неща през тези години, аз съм късметлия човек и съм благодарен на Господ, че ми е дал всичките тези неща, защото всичко, за което съм мечтал като малък, се е сбъднало, и то на 100% и в максимума, който може на човек да се случи - смята Илчев и допълва: - Идва период в живота, в който осъзнаваш, че оттук нататък най-важното е спокойствие, спокойствие и пак спокойствие“.

Подарък

През цялото време на интервюто Ненчо няколко пъти подчертава, че е изключително щастлив човек, а начинът, по който разказва за живота си, кара всеки събеседник да се усмихва. „Животът ме среща с много приятни хора, имам страхотно семейство, хора, които много обичам, колеги. Така че бих нарекъл себе си един щастлив човек“, категоричен е актьорът.

Освен всички хубави пожелания, които получава за юбилея си, Ненчо си направи и един много специален подарък, за който казва, че е поредната му сбъдната мечта -  спектакълът „Забранените фокуси на Ненчо“, в който участие взима и Лара Златарева, известна на всички като Кака Лара. Идеята за представлението хрумва на Илчев още преди две години, но пандемията спира работата по него. С днешна дата той смята, че така е трябвало да стане и се е случило в най-подходящия момент. „То идеята е много по-отдавна, преди две години трябваше да излезе самото представление, но дойде пандемията, като затвориха всичко, спряхме и сега се реализира. Аз, от една страна, съм много щастлив, че така се случи, защото през тези години много нови неща узряха, премислих много работи и аз и Емил Марков, който е режисьор и сценарист на спектакъла, и се получи много хубаво. Наистина се получи като един подарък за моята 50-годишнина, всичко най-добро, което съм научил за това изкуство през годините, една хубава история, която Емил написа за моя живот -  неща, които са ми се случвали, хора, с които съм се срещал. Вътре има специален фокус за моя учител Стефан Данаилов, които е посветен на него, така че по някакъв начин и той участва в представлението. Много трогателно стана, много хубаво. Виждам, че докосвам хората, защото има много родители разплакани, които са почувствали историята и много щастливи от фокусите деца“, с усмивка разкрива актьорът. С огън в очите разкрива, че най-голямото му признание за добре свършената работа са щастливите детски очички, които вижда след представление, както и фактът, че родителите са впечатлени от историята, която разказва. Така той получава пълно удовлетворение от добре свършената работа

Учител

Освен че намира специално място в представлението на Ненчо, неговият учител Стефан Данаилов винаги ще има кътче в сърцето му, а когато говори за него, Илчев не може да скрие любовта, възхищението и респекта към Мастъра. На въпроса кой е урокът, който винаги ще помни от него, Ненчо с усмивка споделя: „Че човек трябва да бъде обичлив в максимума и във всички варианти на тази дума - към хората около себе си, към професията си, към света. Ако си обичлив и добър човек, получаваш много от живота и аз това съм проумял. Човек с добрина може да постигне много. Да, много по- труден е пътят, но нещата се случват много по-качествено и дълготрайно. Стефан Данаилов беше такъв - много обичлив човек, много раздаващ се и много ларж и може би затова и до днес е толкова обичан, а учениците му го обожаваме“, заявява Илчев.

Макар няколко пъти да казва, че е сбъднал всичките си мечти, Ненчо признава, че има само още едно много голямо желание. „Последното нещо, което искам да реализирам, е този музей на излюзиите в Момчиловци. В момента изцяло се занимавам с това и скоро ще стане факт. Сбъднал съм мечтите си. Всички онези неща, които много силно съм си пожелавал, са се случили - и спектакълът, и книжката с фокуси, която има страхотен тираж, и в телевизията участвах в много хубави проекти, които радваха хората. Каквото искам, съм го постигнал, така че ще бъде нахално от моя страна към живота и към Господ да искам още, защото ми е дадено прекалено много, максимума“, завършва актьорът.

От дете искал да изиграе „Догодина по същото време“

Една от най-успешните постановки с днешна дата е „Догодина по същото време“. За нея Ненчо разкрива, че е била детската му мечта и е горд и щастлив от факта, че се е случило и я играе. „Направихме пиесата, която от дете мечтаех - „Догодина по същото време“, и тя се случи по най-хубавия начин към пловдивския театър заедно с Александра Сърчаджиева, режисьор е Ивайло Христов. Гледал съм я като дете с Тодор Колев и Анета Сотирова и си мечтаех да я изиграя и стана наистина много хубава“, казва Илчев. „Догодина по същото време“ е една от най-поставяните романтични комедии на двайсети век. За нея авторът Бърнард Слейд получава награда Drama Desk Award за най-добра нова пиеса и номинация за награда „Тони“, а за филмовия сценарий по нея –  номинация за „Оскар“.