- Маргарита, Иван, първите ви роли на малкия екран са в хитовия сериал на NOVA “Клетката“. Разкажете какво е чувството да участвате в продукцията...
М: - Със сигурност това, което ни се случва в момента, е вълнуващо. И за двама ни това е първо участие в телевизионен сериал и е любопитно да се погледнем отстрани и да проследим как е сглобена и изградена линията на всеки от нас.
И: - Все още не мога да осъзная, че ни излъчват на малкия екран. Най-много се радвам, когато баба звънне и каже, че чака да гледа!
- Каква е разликата между киното и театъра?
М: - За мен разликата е осезаема. Присъствието на театралната сцена е като да хванеш парче глина и до края на представлението да изваеш една жива фигура, която диша, преодолява, успява или не успява да стигне до целта си тук и сега, на сцената, пред публиката. Твоя отговорност е да държиш парчето глина живо и гъвкаво докрай. В театъра се използват много по-големи и ярки знаци, изрази и похвати. В киното някак с много по-фин инструмент създаваш нещо също толкова любопитно и живо, но парче по парче, което в края бива сглобено до своята цялост и крайна обвивка. Но този изграден свят стои затворен в кутия. Ти като зрител имаш право да избереш до каква степен проявяваш емпатия или напротив - си отчужден спрямо това, което гледаш. В театъра много често ставаш пряк свидетел на света, който бива създаден пред очите ти. Някак така си го обяснявам аз.
И: - Най-осезаемата разлика е публиката. Все пак знаем, че дуендето е възможно само в театъра, но смея да кажа, че киното си има също своите предимства.
- Коя е по-голямата ви страст и защо?
М: - Смятам и двете за еднакво възбуждащи любопитството ми. Досега съм имала повече опит на учебната сцена, където търсим и откриваме много за самите себе си и това какво ни вълнува като актьори. Смятам и киното за територия, която бих се впуснала смело да изследвам.
И: - Все още нямам достатъчно опит на сцената и пред камера, за да отговоря категорично на този въпрос. Ако зависи от мен, двете не могат едно без друго и много бих искал да вървят ръка за ръка в моята бъдеща кариера.
- В „Клетката“ героите ви са заедно, както сте и вие в истинския живот. Това помогна ли ви и как?
М: - Мисля, че в случая ни помогна да стигнем лесно до близост и да си помогнем един на друг в задачите си. Ние сме свикнали да работим заедно, тъй като сме и в един клас в академията, сработили сме се добре.
И: - О, да! Със сигурност много ни помогна. Самата химия между нас в живота е много силна и предполагам, че именно заради това сме избрани. Като първо всеки от нас премина поотделно през три различни етапа кастинг.
- Какво научихте от героите си?
М: - Честно казано, не знам аз ли научих на нещо моята Михаела или тя мен. Ние страшно си приличаме. И двете сме силно емоционални, но смея да кажа, борбени и силни. Може би се научих да съм по-търпелива и издръжлива въпреки пречещите обстоятелства. Но пък тя не успя да ме отучи да си поплаквам от време на време.
И: - Внимавам как отговарям на такъв тип въпроси, но това, което ще кажа, е, че в реалността съм доста далеч от образа на Любомир и на моменти аз самият бях в конфликт със себе си.
- Намирате ли прилики между вас и героите си?
М: - Родителите ми, гледайки сериала, постоянно се шегуват, че нищо всъщност не играя. Аз си го живея в известна степен този характер на Михаела. Толкова много си приличаме. Слава Богу, не изпадам в толкова крайни ситуации, както се случва при нея.
- В „Клетката“ участват много доказани актьори като Гергана Данданова, Асен Блатечки и много други, как се сработихте с тях?
М: - Щастлива съм да кажа, че работих прекрасно с всички колеги. Беше ми любопитно да проследявам техния начин на работа и да си крада от всичко, което смятам за полезно. Както от актьорска гледна точка, така и чисто режисьорските съвети, отправени към мен и моето присъствие.
И: - Имахме изключителния късмет да си партнираме с наистина големи и утвърдени имена. В началото си мислех, че отношението им към нас ще е доста пренебрежително, но всъщност се оказа тотално обратното. Целият екип е жесток и изключително много ни помагаха.
- У кого виждахте най-голяма подкрепа?
М: - Всички ме предразположиха максимално, още повече, знаейки, че всичко това е ново за мен и се случва за пръв път. Може би най-голяма подкрепа и мотивация получих от екранната ми майка - Гергана Данданова. За мен тя е пример към какъв начин на работа бих се стремяла в професията си. Изключително въздействаща и харизматична. Жаклин Дочева също ми беше незаменима опора през целия процес, също прекрасен човек и актриса. Мартин Димитров, който играе моя баща, се опитваше да ме забавлява и успокоява всеки път, когато изпитвам съмнение за нещо. А Иван беше най-точното мерило за работата ми. Вярваше и ме уверяваше, когато изпитвах трудности, но и беше откровен с мен.
И: - Голяма подкрепа сме си с Маргарита. Двамата влизаме в боя и двамата ще излезем. Много съм благодарен, че тя ми е партньор не само на екран.
- Кое ви затрудни най-много?
М: Не знам кое конкретно ме е затруднило най-много. По-скоро се опитвах да подхождам с любопитство и въображение към линията на Михаела. Имала съм няколко трудни момента, но бих си ги запазила за себе си. Целият снимачен процес беше приключение за мен, в хубавия смисъл, разбира се.
И: - Най-много ме затрудни това, че снимките трябва да свършат по някое време. Аз съм работохолик и обожавам да отделям времето си за моята страст в живота.
- Разкажете за някой комичен момент по време на снимките...
М: - Аз съм човек, който много лесно се разсмива. В общи линии почти във всяка една силно драматична сцена Мартин Димитров намира момент, в който да разкаже виц или изговаря репликите със странни интонации и гласови характеристики. Избухвах в смях и не можех да продължа. А понякога трябва да е силно драматичен и ключов момент. Всяка среща с Мартин на снимки първо ми беше забавна и след това вече ставаше драматична по сюжет.
И: - Най-смешният момент ми беше в партньорство с Асен Блатечки. Той е изключително готин човек и уникален партньор. Самата история трудно се описва с думи, предпочитам да я изиграя.
- В момента участвате ли в някои постановки?
М: - Предстоят ни две премиери на сцената на НАТФИЗ. Едната е на 18 и 19 октомври - “Пате Пате Гъсок”- с режисьор Зафир Раджаб. Не се подвеждайте от заглавието, няма нищо детско в това представление, напротив. Много остър текст и проблематика. Другата премиера е на мюзикъла “Кастинг”, с режисьор Борис Лапшов, на 10 ноември. Очертават се две доста интересни и крайно различни за класа ни представления.
И: - И двете представления са жестоки и със сигурност са повод за по-дълъг разговор.
- Коя е ролята, която много искате да изиграете и защо?
М: - От първи курс се хвърлям на роли, които по всякакъв начин се различават от чисто външните ми и вътрешни характеристики. Боря се с това да забравя за женската си суета на сцената, в този смисъл, нямам проблем с това да избягам крайно от външния ми вид, говор, походка, смях, възраст, пол, убеждения и т.н. Нямам конкретна роля, която мечтая да изиграя. Всичко, което ме предизвиква и плаши, същевременно ме привлича да го играя.
И: - Мечта ми е да изиграя ролята на Ръсел Кроу във филма „Гладиатор". Другата роля, която изключително много ме запали, е от един нов сериал, който се казва „Проглеждане" (See). В главната роля е Джейсън Момоа и много бих искал да изиграя подобен на неговия персонаж.
- Имате ли си любим актьор?
М: - Имам много любими. Не мога да откроя един-единствен. Има страшно много вдъхновения в българския театър и кино. За мен женски образ, на когото се възхищавам на българска територия, е Светлана Янчева. Тя е космос. Обожавам я. Иначе списъкът е дълъг.
- Разкажете за вас, как се запознахте, от колко време сте заедно?
М: - Запознахме се в 5-и клас. Бяхме в един клас. В началото никак не беше любов от пръв поглед. В общи линии си бяхме кръвни врагове докъм 12-и клас. Почти сме се сбивали. Той ме дразнеше, аз му се връзвах. Детска идилия. В 12-и клас участвахме в представление, в което трябваше да сме двойка. И изведнъж дразнителят придоби нов статут. Приехме толкова отговорно актьорската си задача, че взехме, че се влюбихме.
- Какво обичате да правите през свободното време?
М: - Обичаме да пътуваме заедно. Във всеки свободен момент тръгваме нанякъде, където никога преди не сме били. Приключенци сме си. Обичаме да посещаваме места в България, известни с красотата си, у нас има много такива.
И: - Свободното си време го оползотворявам с тренировки. Фитнес, муай-тай, футбол и всякакъв вид спортни дейности.
- За какво мечтаете?
М: - Мечтая да имам неочаквани театрални и кинослучки и срещи с големи имена, от които мога да си крада и да трупам знания и умения. Благодарна съм на проф. Пенко Господинов, че ми даде шанс да реализирам първата такава голяма мечта, а именно, да уча това, което искам. Оттам нататък съм благодарна за всяка среща с класа ми, с учителите, с професионалната среда, с добри театрални и кинорежисьори, с развълнувана публика. Мечтата ми е шансът, който ми е даден, да бъде изконсумиран напълно. В личен план имам много мечти, но тях ще си ги оставя за мен. Щастлива съм с всичко, което имам и което предстои.
И: - Мечтата ми е да успея да пробия на световния екран. Надявам се, след като вече е направена пъртина дотам, шансовете ми да са по-големи.
Това са те:
- Маргарита Лъчезарова и Иван Горанов са от Стара Загора и са студенти в НАТФИЗ
- На сцената взимат участие в Държавна опера-Стара Загора, в централни роли в мюзикълите „Лелята на Чарли” и „Класният се жени”
- Дебютират в сериала „Клетката“
Лидия Драгомирова
