- Иво, здравейте и поздравления за новата ви песен - Glory, която излезе в четвъртък. Получавате ли вече обратна връзка от приятели и почитатели за проекта?
- Благодаря, да, най-накрая е факт излизането на песента и съм изключително щастлив. Обаждат ми се много хора, харесва им и част от тях ми казват, че не могат да повярват, че това съм аз и пея по този начин (смее се). Казах им, че на концерта ще имат възможност да се убедят, че няма auto-tune.
- Сега ни подсказахте, че ще има и концерт.
- Е, разбира се. Защо да правя песен и албум, ако не ги презентирам пред хората и не направя готина промоция. Въпрос на време е.
- Ще си поговорим след мъничко за албума, който готвите, и песните вътре, но сега искам да ви помоля да ни разкажете малко повече за парчето Glory.
- Първо искам да започна от хората, които стоят зад тази песен. Текстът е мой, музика и аранжимент Десислав Данчев и Светлин Стайков от „Мастило рекърдс“, които са добре познати в България с това какви професионалисти са. Нас ни запозна друг музикант - Сезер, с когото също работим по няколко песни, и Милен Минков, който ми помага много за албума.
Ние правим цял албум. Нямам търпение да споделя песните с всички, защото ми е много интересно как ще се възприемат и ще се възприемат ли изобщо, защото изкуството ние го мислим по един начин, когато е наше, но когато го споделим, ние не знаем как ще бъде прието и разтълкувано, защото всеки се намира в различен етап от живота чисто като вибрация. Ще бъда много щастлив, ако музиката ми помогне на хора да се изкачат енергийно.
- Всички песни ли ще бъдат на английски в албума?
- Ще бъдат преведени и на български. Много по- лесно ми беше да напиша тестовете и историите на английски, музикантите ще ме разберат (смее се).
- Албумът всъщност трябваше да е факт още по време на участието ти в любимото риалити за имитации „Като две капки вода“. Защо не го пусна тогава?
- Всъщност трябваше да бъдем готови малко преди финала на Капките, но имаше неща, които не бяха както исках и се ядосах, върнах ги всичките песни и казах, че нищо няма да съобщавам (смее се). Истината е, че всичките песни съм ги връщал по няколко пъти, за да се получи това, което е в главата ми и което искам.
- Насочихме разговора към „Като две капки вода“, какви спомени остави у теб предаването?
- Това е един от тези моменти, които много обичам в моята кариера, защото това е сцена, където най- много успях да предизвикам себе си. Попаднах в сезон, в който имам много приятели в екипа. Върнах лентата назад в годините и се чувствах прекрасно.
- С Влади Зомбори сте били състуденти.
- Да, и съквартиранти. Имахме много забавни случки още от ден първи, когато започнахме да живеем в емблематичната стая 506. Много се забавлявахме. Всяка вечер след репетиции се събирахме при магазинчето пред блока, аз тогава се учех да свиря на китара, а той да пее. Випускът ни бе страхотен. На рождени дни идваха с гайди, тъпани, по 100 човека сме играли хоро. Един ден се прибирам супер уморен и смазан от репетиции и се чува музика от нашия етаж, те едни много дълги коридори и се вие едно хоро... Няма как да си влезеш в стаята, ако не се хванеш на хорото. Това ни беше правило. Хващаш се и по хорото стигаш до твоята си стаичка и си влизаш. Хванах се и направих няколко обиколки даже (смее се).
- Първата ви любов всъщност е била музиката, не актьорството, нали така?
- Много хора не знаят, а аз съм го казвал много пъти. Преди да отида в НАТФИЗ, исках да следвам в консерваторията. Тогава Катя Папазова, светла й памет, беше жената, която каза, че задължително трябва да следвам в НАТФИЗ. Послушах я, приеха ме и някак музиката леко избледня, но винаги е била някъде в мен и сега дойде моментът, в който е да тръгна по този път.
- Сега прекрасно свирите на китара, но като малък сте свирил на пиано, сега можете ли?
- Не. В един момент се оказах с две леви ръце за пианото (смее се). По време на академията ми беше трудно да репетирам, да уча песни и нямах време да репетирам. Но тогава получих първия си хонорар от телевизията майка и си взех китара и смело мога да кажа, че на нея мога да свиря.
- Музиката заема голяма част от сърцето ви, но нека кажем на нашите читатели, че в никакъв случай не се отказвате от актьорското майсторство.
- Не се отказвам, напротив, продуцирам и филм, и сериал. Продължаваме и с постановката „Спанак с картофи“, предстои ни да го играем на 11 август в Слънчев бряг. Дони ми предложи страхотна пиеса, но се наложи да я откажа, за да мога най-накрая да успея да реализирам музикалните си проекти и ми е кофти, че трябваше да избирам, но понякога се налага.
- Искате да реализирате и проект, който наричате „Проектът на живота ми“, какво представлява?
- Включва цялото българско изкуство на едно място. Надявам се идеята един ден да намери партньори и инвеститори, защото има смисъл, но ще дойде време да говорим по-подробно и за това.
- Най-важната роля в момента е тази на баща. Разкажете ни за малкия Тео. Вече го заведохте на първото му море, хареса ли му?
- Тази роля е страхотна, пожелавам го на всеки. Тео става все по-интересен и забавен. Много му хареса първата среща с морето. Пи малко морска вода, за което майка му ни се кара и на двамата (смее се). Аз имам късмета да имам щастливо дете, преоткрива света с много удоволствие. Малко е инатлив, защото е рогата зодия и като нещо не му дадеш, започва да проявява характер. Преди няколко дни му правихме прощъпалник. Хвана ролетката и четката. Сега сме семейно на море в Гърция. Аз съм много щастлив, когато бабата на Тео е с нас и така и ние можем малко да си отдъхнем.
- Как си разпределяте грижите с половинката ви за малкия?
- Много съм щастлив, че Габриела в момента е по майчинство и се грижи изцяло за малкия, защото така съм изключително спокоен. Не съм притеснен, че трябва да го оставяме на други хора. Намирането на детегледачка в България, а сигурно и по света е голям проблем. Като порасне малко, на около 3 годинки ще го пуснем на детска градина.
- Знаем, че не обичате да говорите за личния си живот, но все пак ще си позволя да ви попитам планирате ли и следваща стъпка във връзката си с Габи, имам предвид сватба?
- Планирам нещо, което да бъде сватбено изживяване, но не съм вглъбен в църква, гражданско и всички тези документи и ритуали. По-скоро ми се иска нещо екзотично, за да си споделим любовния ни миг само с най-близките.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 27 септември 1988 г.
- През 2011 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“
- Става популярен след участието си във филма „Кецове“
- Участва в редица театрални представления, сред които е „Спанак с картофи“
- Играе в продължението на „300“ на „Уорнър брос“ и „Рота Герои“, заради които в България пристигат Вини Джоунс и Том Сийзмор
- Снима с Къванч Татлъту в турския хитов сериал „Ирония на съдбата“
- През 2024 г. участва в 12-ия сезон на предаването „Като две капки вода“
- Обвързан, баща на син - Тео
Елизабет Методиева
