- На 8 декември, неделя, е големият финал на шоуто „Пееш или лъжеш“ по NOVA, което се превърна в любимо на зрителя. Издайте ни малко какво ще видят зрителите!
- На финала ще бъде прекрасната Деси Слава. Една певица, която първо много харесвам и уважавам като човек, второ и като професионалист. Изключително добро приятелство имаме с нея от години и те уверявам, че ще бъде един много интересен епизод на „Пееш или лъжеш“. Да не прозвучи нескромно или да обидя някого, но за мен е един от най-добрите епизоди. Не мога да издам дали победителят пее или лъже… Просто нямам това право (смее се).
- След години, в които предаването нямаше втори сезон, се завърна и стана още по- любимо и обичано. Смятате ли, че зрителят иска да гледа сега точно този тип шоу, което подарява усмивки и добро настроение?
- Не само сега, българите от години имат нужда от повече усмивки. След 89-а година българинът потъна в себе си, стана мрачен, интровертен човек… Може би и животът го направи такъв. Аз винаги съм твърдял, че българите не сме такива хора. Да не прозвучи като клише, но винаги съм твърдял, че ние сме усмихнати, позитивни и добри. Но последните 30-35 години някак се променихме, чисто емоционално поехме по друг коловоз. Силно се надявам да се върнем в правилния път и да бъдем такива, каквито сме си българите всъщност. Така че от усмивки има нужда всеки един човек и аз се радвам, че участвам точно в такива предавания, които носят позитивна емоция в хората. Най-голямата награда за артиста – дали на сцената, дали пред екрана, е да усмихне или да разплаче хората. Надявам се аз да ги усмихвам, не да ги разплаквам. Има кой да ги разплаква… Политиците достатъчно го правят, поне ние да ги усмихваме.
- Вие като водещ на „Пееш или лъжеш“ знаете ли предварително кой е пеещият и кой не?
- Не, аз също не знам. Мога да разбера преди това от сценаристи, от редактори, от режисьори кой пее и кой не пее, но изрично съм казал, че не искам да знам, за да ми е интересно и на мен. Аз също съм абсолютно „девствен“, като звездата, която участва, по отношение на гласовите възможности на участниците. И аз искам да се забавлявам. Може би има хора, които няма да ми повярват, но ви уверявам, че това е истината. Във всеки един кръг аз имам мнение, правилно или не, но е много важно да не влияя на участника и тук внимавам много, защото решението е негово.
- На 7 декември, събота, вечерта играете „Забраненото шоу на Рачков“ пред българите в Лондон.
- За трети път сме в Лондон със „Забраненото шоу на Рачков“. Преди 5-6 години направихме спектакъла за първи път там. Всъщност сега трябваше да бъде четвърто представление, но единия път не отидохме с екипа, защото бе по времето на ковид пандемията. И макар да бе напълно разпродадена залата, аз не исках да рискувам здравето и сигурността на никого и върнахме всички билети. Преди 2 години го играхме за втори път и довечера ще е третото представление в Лондон.
Димитър Рачков влиза в ролята на самотен баща в новия сериал Всичко за сина ми.
- Сигурна съм, че там ви приемат по по-различен начин българите. Ние тук сме свикнали и да има ежедневно театри, концерти, спектакли, всякакви забавления, а там ви чакат с огромно нетърпение, предполагам.
- Нормално е, защото все пак това са хора, които не живеят в собствената си държава. Имат доста по-голяма емоция към родината от нас, защото са далеч и всичко българско им е още по-топло, уютно и по-близко до сърцата. Изключително емоционални и чувствителни са на темата за родината. Колкото и пъти да съм ходил там, наистина е една идея по-приповдигнато. То е така и в други страни, в които живеят българи, и това е съвсем нормално и логично. Преди месец бях с Иван и Андрей пак в Лондон на събитие на Bulgaria want you и беше пълна залата. След това имаше прожекция на филма за Гунди и отново бе пълно. Виждаш едни лица, щастливи да се видят с български актьори, водещи, щастливи да гледат българско кино. Тези хора мислят за родината си. Даже имам чувство, че мислят повече от нас, защото са усетили липсата.
- Те оценяват ли България повече от нас?
- Да. Нали знаеш… Човек оценява нещо, когато го загуби или е далеч от него. И тези хора много повече милеят. Аз не съм привърженик на тези хейтъри, които непрекъснато казват: „Да, да, ще ми гласуват те там и ще ми определят живота тук!“. Тези хора не са отишли за хубаво там, те са отишли, за да осигурят по някакъв начин семействата си.
- Българите, които живеем в родината си, не се ли примирихме с всичко вече и всеки започна да гледа той да е добре, пък какво се случва в държавата остава някъде там…
- Не бива. То държавата сме ние. Не може да си кажем: „Аз да съм добре, не ме интересува какво става в държавата“. Ако държавата не е добре, и ти няма да си. Това е логично и закономерно. Но истината е, че хората се измориха.
- Много се умориха от всичко и това личи и по избирателната активност, и по отношението ни към политиците.
- Колко избори станаха в рамките на 2 години… Аз не ги броя вече. Ами да, умориха се хората и тези 240 души не могат да се разберат. Не ми се говори за политика. Някак съм омерзен. Има и разумни хора сред тези 240 човека, но за мен има и много случайно попаднали там. Човек дори да е на различно мнение, винаги може да се постигне консенсус. Аз съдя по себе си. Дори да общувам с хора, които са на коренно противоположно мнение от моето, винаги можем да намерим някакъв компромисен вариант – да седнем, да си стиснем ръцете в името на общата цел.
- Вие имате реализирани толкова много проекти, че със сигурност сте имали понякога противоречия с някой от екипа и т.н. Но важното е накрая да бъде постигнат баланс и консенсус. Важен е компромисът от всички страни.
- Имало е, естествено. Някой път аз съм се налагал, не съм бил прав, след което съм отишъл да се извиня. Имало е и обратни случаи. Аз не съм видял един политик да се извини на друг.
- Не само политиците. И хората все повече забравяме думичките „извинявай“ и „благодаря“.
- Много са важни тези две думи. И двете ги казвам. Когато сгреша, отивам и казвам: „Извинявай, не бях прав“. Знаеш ли, след като я кажеш, колко повече врати се отварят, колко по-лесно се работи и колко по-голямо доверие си имате. Важно е да си преглътнеш егото, да го сложиш в задния джоб и да се извиниш наистина. След това този човек става „твой“, в хубавия смисъл.
- Така е, но егото много пречи, няма какво да се лъжем…
- Когато се научат да си преглъщат егото, ето пак заговорихме за политика, но това е много наболял проблем, може да има и по-добри резултати. Но мисля, че хората няма да търпят още много. Дано не съм лош пророк. Малко държавата е една тенджера под налягане, ако не се изпусне парата, ще гръмне.
- Дай Боже да видим светлината в тунела, защото все повече млади хора избират пътя да учат и да се развиват в чужбина. Вашият син наскоро замина. Как се справя той там?
- Знаеш ли колко е трудно да си изпратиш детето на летището?! Това е много мъчителен и изключително емоционален и кофти момент. Обаче, от друга страна, когато виждаш какво се случва тука, си казваш, че е по-добре на мен да ми е гадно, но той да има посока и път. Преглъщаш собствената си емоция в името на това детето ти да е добре. Да не стане много песимистично интервю, но знаем до какво ниво стигна образованието ни в последните години. А не казвам, че там всичко е цветя и рози, но ако не се инвестира в образование, здравеопазване и култура, няма как да бъдем народ.
Синът на Димитър Рачков учи в чужбина, но когато завърши, ще се върне.
- Важно е не само да се вдигат заплатите на тези хора, а и да им се вдигне самочувствието. Те нямат самочувствие, особено учителите. Те не могат вече да кажат нищо на дете, а то може да се държи непристойно.
- Ама кой ги направи така? Моята майка също е учителка, пенсионерка вече… Ами те нямат самочувствие. И родителите трябва реално да оценяваме нещата, не безрезервно да вярваме на децата си, защото те понякога спекулират и манипулират. Трябва да имаме доверие и на учителите, защото това е много трудна професия. Аз съм „за“ децата да отидат, да учат, да вземат по-добро образование в по-развити държави и след това да дойдат и да развият наученото в България. Аз си говорих и със сина ми, макар че е още в началото, живот и здраве, дай Боже да завърши, и неговата идея е да се върне в България. Истината е, че и много хора започнаха да се прибират. Има я тази тенденция. Светът като цяло стана много несигурно място. Полудя. Дано не се самоунищожим и дано някакви пророчества, които са казани, не се сбъднат, защото ще е жалко.
- Заговорихме по-горе в интервюто за деца и родители, от 5 януари по БНТ тръгва новият сериал „Всичко за сина ми“, където влизате в ролята на самотен баща. Разкажете ни малко какво да очакваме.
- Ще тръгна малко по-отдалеч, това е един проект, който преди няколко години написа майката на моя син – Христина. Много държеше аз да изиграя тази роля, за което за пореден път й благодаря. Тя е главен сценарист. Във филма става въпрос за един самотен баща, майката е напуснала и мъжа, и сина си. Тя не е безотговорна, но е искала да търси щастието си на друго място и е осъзнала, че бащата е по-добрият родител и може да даде по-голяма сигурност на детето. Отношенията между нея и моя герой се изострят, всеки е зачеркнал другия, егото е на преден план и при двамата. И това води до момента, в който бащата казва на детето, че майка му е починала. То живее с тази нагласа години наред, но в един момент тя решава да се върне. Моят герой е популярна личност, шоумен, но не е автобиографичен филм. Една от линиите е, че хората гледат само хубавите неща при известните хора. Смятат, че всичко е цветя, рози, хонорари, но медалът си има и обратната страна. В този филм показваме и обратната страна на популярността. През какво минава в личен план един известен човек.
- Оказва се, че една лъжа ще промени изцяло живота на детето във филма. Много сме си говорили с вас, че вие сте човек, който най-много мрази лъжата в живота, как влязохте в ролята, в която доста трябва да се лъже?
- Моят герой, като тръгва от тази генерална лъжа, че майката е починала, оттам нататък му се налага всеки ден да лъже. То става като една снежна топка – все по-голяма. Той е влязъл в този „филм“ и няма излизане. Аз не съм с ореол, но истината е, че ако имам достойнства, едното от тях е, че лъжата много я мразя. И в личен, и в професионален аспект. И аз, и Христина винаги сме се опитвали да възпитаме сина ни да бъде много честен. Наскоро бях в един подкаст и го попитаха какво мисли за мен, а той каза: „Баща ми е много честен!“, което беше най-големият комплимент за мен. А относно дали ми е било лесно да лъжа във филма – това е роля. Ако съм успял да предам по органичен начин историята, ще бъда щастлив. Правя в този филм нещо много по-различно от това, което съм правил цял живот на сцената и на екрана и беше провокация за мен. Първи стъпки правя в тази посока и се притеснявах така, сякаш за пръв път снимам. Хората ще ме видят в светлина, в която никога не са ме виждали. И се надявам да съм успял и да не разочаровам хората.
- С нетърпение очакваме да гледаме сериала и да видим вашата роля. В месеца на най- светлите празници сме. Как ще посрещнете Коледа и Нова година?
- Коледа си е семеен празник и ми е много по-любим празник от Нова година. Въпросът е да не прекалиш с хапването три дни (смее се). Смятам да посрещнем Коледа в семеен кръг, както всяка година. На Нова година ще бъда на по-шумно парти (смее се).
- Ще работите ли?
- Не. Имаше период, в който не знаех какво е празник, само работех, но си дадох сметка, че животът си върви и ще изтърва някакви много хубави моменти. Мисля, че е време да дам крачка назад. От няколко години не работя, а си празнувам с приятни хора. Тук е моментът да кажа, че с екипа на „Пееш или лъжеш“ сме подготвили една страхотна новогодишна програма с всички победители и гост-звезди от сезона. Ще направят страхотни дуети и да видим дали тези, които виеха като койоти, са поне малко успели да се научат да пеят. За пеещите – ясно, мен ми е по-интересно какво ще направят неможещите.
- А вие ще пеете ли?
- Ще издам само пред теб - да. Ще пея, но няма да кажа с кого (смее се). Щом и аз пропях (смее се)...
- Вървим към края на интервюто и няма как да не попитам, имате ли човек до себе си?
- Да, определено имам.
- Вашето пожелание към читателите на „Телеграф“?
- Желая им една здрава и мирна 2025 година. Повече да се усмихваме и да тръгнат нещата в по-добра посока.
Елизабет Методиева
