- Г-н Малинов, стартира най-новият сериал на Нова телевизия „Много мой човек“, разкажете ни за своя герой и каква част от него виждате в самия себе си като характер?
- Героят ми се казва Виктор. Професионален художник е, завършил е Художествената академия и винаги е мечтал да се реализира в тази сфера. Но, за съжаление, не е успял и е принуден да работи като бояджия в бригадата на най-добрия си приятел и кум - Мирослав. Виктор е миролюбив, работлив, точен и прецизен в работата си. Вкъщи е по-небрежен и разсеян, затова често му убягват важни детайли, особено що се отнася до домакинството. Той много обича жена си, но вече я е приел за даденост. Обича и сина си - за тях двамата е готов на всичко, дори и да се забърка в невероятни ситуации, граничещи с лудостта, което аз много харесвам в него. Може би си приличаме с Виктор по това, че и аз се занимавам с рисуване (завършил съм художествена гимназия), а и добре се справям с майсторската ремонтна работа. Освен това държа на точността, прецизността и професионализма - неща, които Виктор определено носи в себе си.
- Разкажете ни за снимачния процес. Има ли момент, който винаги ще помните? Забавна случка?
- За мен снимачният процес беше адски забавен, провокативен и вдъхновяващ. Страхотни колеги, страхотен екип и въпреки че имахме доста зимни дни, хуморът ни държеше в кондиция. Имахме безброй забавни случки, бутали сме закъсали бусове в преспите, в почивките с Башар играехме табла, което остана и в действието на сериала. Понякога сме спирали дубли, защото се разсмивахме до сълзи и ни трябваше малко почивка, за да се концентрираме и да продължим снимките отново. Добре че режисьорът Боя Харизанова има страхотно чувство за хумор и е удоволствие да се работи с нея.
- Вас бива ли в майсторлъка и кое поправяте сам вкъщи?
- Тук трябва да благодаря на баща ми, когото от малък наблюдавах и ме учеше на този занаят. Той е художник – скулптор, но доста умело се справя и в майсторските дейности. Вкъщи ремонтирам почти всичко сам.
- Случвало ли ви се е да закъсате с майстори?
- Досега веднъж ми се е налагало да разчитам на майстор - за поръчка на кухня. Изпълнението не беше това, за което се разбрахме. И тук доста хора ще ме разберат, защото със сигурност са се сблъсквали с подобни „майсторски“ изпълнения или неизпълнения.
- Успяхте ли да се сприятелите с екипа?
- Да, успяхме да си станем близки и нямаше никакви конфликти по време на целия снимачен процес, което не е много типично в нашата сфера. Все пак актьорите сме емоционални натури и понякога прехвърчат искри покрай нас.
- Вие сте любимо лице не само от тв екрана, а и от театралната сцена, къде се чувствате повече „у дома“?
- И на двете места се чувствам страхотно, по различен начин. Обичам театъра и ще продължавам да го правя, докато мога и докато съм нужен там. Живият контакт в театъра е несравним и вдъхновяващ. Киното и телевизията са друга, различна тръпка, не по-малко силна и магична. Най-добре е да ги съчетавам, защото и с двете се чувствам като “у дома“.
- В кои спектакли могат да ви гледат нашите читатели?
- Читателите ви могат да ме гледат в разнообразни роли от афиша на Театър „София“. Могат да си изберат от сайта на театъра.
- Има ли роля, която мечтаете да изиграете, независимо дали в киното или в театъра?
- Харесвам филми в епоха и много пъти съм си мечтал да изиграя някоя историческа личност в киното. В театъра също - с някоя от големите пиеси на Шекспир например.
- Завършил сте художествена гимназия, а след това и НАТФИЗ. Кога разбрахте, че вашето призвание е актьорството?
- Още в детската градина се хвърлях доброволно да рецитирам стихотворения и да играя в сценки. По-късно се записах в театрални студия, после в други и накрая кандидатствах в НАТФИЗ.
- Вие имате двама големи синове, някой от тях има ли влечение към вашата професия и вие бихте ли подкрепили наследниците си, ако решат да поемат по вашия път?
- Да, имам две прекрасни момчета. Големият скоро ще бъде абитуриент и не проявява влечение към моята професия, завършва икономика и финанси и иска да се занимава с това в бъдеще. Малкият е доста артистичен, но не е изявявал желание да се занимава с това. За него още не сме сигурни, защото може да ни изненада.
- Интересно ли им е да ви гледат?
- Да, обичат да ни гледат и винаги се вълнуват! Понякога те са нашите критици! И ние често се вслушваме в чистото им непринудено мнение!
- Какво обичате да правите чисто по мъжки тримата?
- Обичаме да си готвим вкусотии, да гледаме мачове, да плуваме, когато сме на море, да караме колело, да играем на електронни и настолни игри.
- Кой е най-важният житейски урок, който искате да им дадете?
- Банално е, но всеки нормален родител би искал децата му да станат добри хора. Искам да са достойни, разумни, интелигентни, обичащи, състрадателни човешки същества. Да помагат и предават тези качества напред.
- Трудно ли е да си актьор в България днес и какво ни липсва?
- Зависи кой как го приема. Трудно е, защото борбата е голяма. Има много талантливи актьори, а проектите, които се реализират, не са толкова много. Колегите, които не са на щат в театъра, правят частни представления или снимат, където могат. Има и млади току-що завършили колеги, които са принудени да работят други неща, защото няма работа за тях. Затова определено е трудно в България да си актьор.
- Вашата съпруга също е актриса, как съжителстват две артличности под един покрив?
- Съжителстваме много добре, защото вкъщи не говорим за работа. Прекарваме свободното си време в пътуване, смях и приятни емоции.
- Винаги ми е било интересно в едно такова семейство има ли спорове относно постановки, филми – на единия му е харесало, на другия - не?
- Забавно е да има такива спорове, защото това значи, че нещо те е развълнувало (положително или отрицателно) и в такива спорове се изяснява някаква истина. При нас рядко се случва, защото имаме почти еднакъв вкус относно филми и представления. Но имаме друга, много забавна традиция. Когато гледаме филми, особено криминални, се състезаваме кой ще разгадае сюжета пръв и ще каже на другия какво ще се случи или кой ще е убиецът.
- За какво мечтаете?
- Знаете ли, мечтите ми в годините се променяха. Търпял съм много разочарования и провалени очаквания, но не спрях да вярвам и да се боря с трудностите. Вярвам, че мечтите са нещо съкровено и се сбъдват именно когато не ги афишираш, а ги преследваш, пазиш ги за себе си. Продължавам да вярвам и да мечтая!
Това е той:
Роден е на 17 юли 1981 година
Завършва художествена гимназия, а след това през 2005 година НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Пламен Марков
Част е от трупата на Театър „София“
Женен е за колежката си Гергана Данданова
Има двама синове
Елизабет Методиева
