- Господин Бенет, вие сте сред специалните гости на тазгодишното издание на фестивала Aniventure Comic Con. Фен ли сте на комикси, аниме или видеоигри?
- Не точно, но съм бил на толкова много Comic Con и разбирам общността прекрасно. Наричам го „модерна митология“ – хората търсят нови неща, нови истории и светове, които чувстват близки до себе си и с които да се изразяват. Косплей например ме впечатлява изключително много – отнема толкова време и труд да се облечеш като любим герой, че дори някои хора си изкарват прехраната с това. Анимето пък идва от Азия – където моралът, героите и стереотипите са съвсем различни от западния свят. Предполагам, че така са се чувствали хората и преди, когато са прочели Библията за първи път и са могли да се асоциират с нея. Моята роля на тези събития е да говоря от страната на артиста – да се доближа до феновете на „Спартак“ и „Хобит“. Най-често ме питат за продукцията и направата на филмите, защото това винаги е много далеч от публиката и е нормално да им е интересно.
- Имате ли впечатления от България?
- О, много ми харесва. Вече обиколих страната и дори успях да отида до Перперикон – древен тракийски град с много история, заедно с моя приятел и колега Райчо Василев. Запознахме се преди 15 години на снимачната площадка на „Спартак“. Той беше дубльор на главния герой и с такова желание вършеше работата си, че продуцентите в крайна сметка му дадоха роля.
Заедно с Райчо Василев на Перперикон.
Всички на снимките му казваха „Истинският Спартак“ (смее се). Беше много приятно отново да се видим и да прекарам цяла седмица с него и семейството му. Довечера ще посетим заедно джаз фест, а след това тръгвам към следващия комикон, защото работата не чака.
- Бихте ли ни разказали малко за семейството си и в каква среда израснахте?
- Израснах в Австралия и съм микс между маори (коренното население на Нова Зеландия) по бащина линия, а пък майка ми е от Англия, като емигрира в Австралия след Втората световна война. Така че имам полинезийски и европейски корени. Баща ми направи първия музикален хит по радиото като представител на маорите – беше музикант и изпълнител. Майка ми пък е била модел на първите бикини от две части. Срещнали се на фестивал по случай настъпването на пролетта в Нова Зеландия – майка ми била кралица на красотата на една от платформите, а пък на съседната баща ми свирел със своята рок банда. Щом чула гласа му – и връзката им започнала. Баща ми решава да се премести при нея в Австралия и създават семейство. Израснах около музика и сценични изкуства, като дори баща ми основа „училище за слава“. Той беше голямо мое вдъхновение – може да се каже, че „рушеше граници“. Ако говорим за поколения – доста голяма работа е за маори да има песен хит по радиото. От моето поколение пък актьори като Темуера Морисън, Клиф Къртис, Рина Оуен и аз сме сред първите маори, появили се на холивудския екран и всички тези нови платформи за стрийминг. Виждам нещата малко като кубчета за строене, като алгоритъм. Кой знае – може някой от следващото поколение маори да е първият космонавт (смее се).
- Разкажете ни малко за интереса си към изкуството.
- Баща ми доста ме буташе в тази посока. Така или иначе бях израснал около различни видове изкуства, но исках да изградя собствения си път. Музиката е голяма част от живота ми – свирех на пиано и учех балет като по-малък. Дори написах книга за това – как да се научиш да играеш брейк, когато това още не беше толкова популярно. Имам ранни спомени от 80-те и 90-те как просто отивах по моловете, слагах винил на земята и започвах да се въртя на главата си. Между другото, добри пари се печелеха от това – бях част от една от най-известните банди за брейкденс в Австралия, казваше се „Брейк форс“. Когато бях на 15 години и пуснахме книгата, изкарах около 20 хиляди долара от авторски права – бях първото дете в училището ми с кола, и то хубава, спортна кола (смее се). Мисля, че още тогава осъзнах, че с пърформанс може да се изкарват добри пари. Изразявах се чрез музика и танц. Направихме си дуо с една приятелка – аз свирех блус на пиано, а тя пееше, имаше глас като Барбара Стрейзанд. Включихме се в голям конкурс, който спечелихме – казвахме се „Сини сълзи“. По това време загубих майка си и брат си в автомобилна катастрофа и беше наистина тежка емоционална борба. Повечето хора от мъка се обръщат към алкохол и наркотици, но аз реших да трансформирам болката си в изкуство – танцувайки или свирейки.
- Как решихте да станете актьор?
- На около 19-годишна възраст започнах да обмислям актьорството. Танцовият свят беше изключително затворен и изключващ, а пък баща ми се занимаваше с музика, а както вече казах – исках да извървя своя път. Започнах да уча актьорско майсторство в Австралия и още първата година ми се обадиха за прослушване. Беше телевизионна поредица от типа на „Спасители на плажа“, но за тийнейджъри – това е първата ми роля. В Австралия не го харесаха много, но беше много известно в Европа. Не знам защо – може би по същата причина и Дейвид Хаселхоф е доста популярен в Германия (смее се). След това получих покана за прослушване от Световната федерация по кеч, защото използваха популярността на кечистите си във филми, като може би най-яркият пример е Дуейн Джонсън – Скалата. Така направих два филма – „Пехотинецът“ с Джон Сина и „Осъдените“ с Ледения Стив Остин. Вече имах екшън филми зад гърба си и това променя начина, по който гледат на теб като актьор. Интересен факт е, че още през 2007 г. трябваше да снимам „Машина за разбиване“ – филм, който излиза тази година със Скалата, – но снимките пропаднаха, защото Жан-Клод Ван Дам не се появи и два дни преди началото всичко беше отменено. Така и не разбрах защо. А това можеше да е първата ми „голяма роля“.
- Разкажете ни малко за „Спартак“.
- Заради несъстоялия се филм се върнах в Австралия изключително беден и дори работих на строеж при един мой приятел. Общо взето, беше тежък физически труд, по цял ден мъкнех цимент, докато агентът ми от Америка не се обади и не ми каза за сериала „Спартак“. За период от шест месеца ме прослушваха за четири различни роли, като през цялото това време продължавах да съм на строежа – колегите ми ме наричаха Холивуд. Пробвах се дори за главната роля на Спартак, но не ме одобриха. Много се бях фрустрирал, защото не получавах никаква роля, но в крайна сметка ме одобриха за Крикс. Интересно и забавно е, че научих за това, докато копаех един басейн и агентът ми се обади и попита: „Още ли си в дупката?“ (смее се). Малко се зачудих дали да отида на поредното прослушване – вече ми беше писнало, но осъзнах, че в тази индустрия трябва да приемаш отхвърлянето, или по-скоро – да го преодоляваш. Има толкова много примери за актьори, които не са получавали големи и важни роли. Но да, направихме „Спартак“ и в началото критиците го съсипаха – смятаха го за полупорнография и че има твърде много насилие. Дори самите ние не знаехме дали сериалът ще просъществува – беше пуснат по една от първите стрийминг платформи, а това още не беше навлязло толкова като технология. За съжаление Анди Уитфийлд – нашият главен актьор – беше диагностициран с рак и в крайна сметка загуби живота си. След това никой от екипа не се чувстваше сигурен, постоянно мислехме, че сериалът ще бъде прекъснат. Но след три години излъчване „Спартак“ се превърна във фаворит сред феновете на подобен тип шоута. Всъщност бяхме едни от първите – после дойдоха „Игра на тронове“ и „Викинги“. Когато гледах тези сериали, нямаше как да не забележа приликите, но пък и ние бяхме моделирани около филма „300“.
- Как се стигна до Азог Осквернителят?
- След успеха на „Спартак“ Питър Джаксън ми се обади за прослушване за ролята на Азог, но отново не ме одобриха. Вместо това взеха един двуметров човек да го изиграе с костюм и грим. След две години снимки на трите филма „Хобит“ Джаксън отишъл в монтажната и не бил доволен от изпълнението. В крайна сметка решават дигитално да го изтрият от лентата – това се случва три месеца преди премиерата. „Персонажът на Азог просто не се получава“ – това ми каза Питър, след като се върнал към старите си записи и решил отново да се спре на мен.
В ролята на Азог.
Не знам, все си мисля, че е заради това, че съм маори – имаме традиционен боен танц хака, някак си си приличаме с персонажа по енергия. Всъщност повечето главни орки бяха изиграни от маори. Изкуството винаги се допира до реалния живот – „Властелинът на пръстените“ е английска литература и може би има смисъл злодеят да бъде изигран от някакъв по-различен човек от друга култура. Както например в „Междузвездни войни“ – писателят Джоузеф Кембъл посъветвал създателите да използват за прототип на злодеите нацистите и Хитлер. Всичко това се случва на подсъзнателно ниво, за да доближи зрителя до историята.
- Едва ли ви разпознават по улиците като Азог, ами като Крикс?
- Имам много забавна история за това – бях в Исландия. През XVII век там е имало нашествие от Османската империя и до ден днешен не се харесват особено. Дори мисля, че са имали закон до 2007 г., с който законно могат да убият турчин, а аз и моята тъмна кожа се вписваме идеално в профила (смее се). Реших да посетя един от местните барове, въпреки че ме посъветваха да не го правя, и беше просто като сцена от някакъв уестърн.
В ролята на Крикс.
Отворих вратата и всички „викинги“ вътре ме зяпнаха с лоши погледи. Отидох до бармана и си поръчах една бира, а той само дето не ми я хвърли в лицето. Чувствах се доста неудобно, вече почвах да съжалявам за решението си и тогава един огромен здравеняк ме загледа и се приближи до мен с думите: „Знам те отнякъде!“ След кратко размишление продължи: „А, ти си Спартак.“ Аз го поправих, че играя Крикс, но това не беше от значение за него. Изведнъж всички посетители дойдоха при мен – около 50 души – и започнахме да пием и да си говорим. Беше доста странно и забавно, но това за пореден път ми доказа универсалността на „Спартак“ и на изкуството като цяло – как може да разчупи граници, стереотипи и предразсъдъци.
Това е той:
- Роден е в Нова Зеландия на 10 октомври 1969 г.
- Има полинезийски и европейски корени.
- Първата му екранна роля е на 19 г.
- Участва в поредиците „Спартак“ и „Хобит“.
- Обикаля света като участник в комикони.
Александър Пашов
