- Здравейте, Елеонора. Само след няколко дни – на 10 юли, вие ще вземете участие в международния театрален фестивал „Варненско лято“ като част от постановката „Перфектни непознати“.
- Да и съм щастлива, че и тази година съм част от този прекрасен фестивал. Много обичам турнета, особено когато те са части именно от такива фестивали. Това освен че е възможност да попътуваш, което за мен винаги е добре дошло, е възможност да се срещнеш и с друга публика. Много обичам да посещавам другите театрални постановки, както и да вляза в нов театър, да огледам, да се запозная със службите там. Но когато става въпрос за „Варненско лято“, това е третият път, в който отивам да играя на този фестивал, повярвайте ми, има нещо много специално в него... театър, море, изкуство… най- любимите ми неща. И когато свържа театър и море, душата ми се изпълва. За съжаление обаче има и нещо, което на мен ми е много мъчно, че все става така, че нямам време да остана на самия фестивал, за да имам възможност да изгледам останалите спектакли. Но съм си казвала, че ако някоя година имам повече свободни дни и не участвам като актриса, ако няма някой спектакъл с мое участие, то задължително ще посетя фестивала само за да погледам.
- Фестивалът е наистина страхотен и дай Боже да продължи да съществува дълги години. Негов патрон е голямата актриса, голямата жена – Цветана Манева. Вие познавате ли се с нея?
- За мое огромно съжаление не се познаваме лично, но това е една моя мечта – да се докосна до такава личност. Знам, че тя е играла Жулиета, роля, която аз играя сега, и ми е много интересно да поговоря с нея на тази тема. Знаете ли, смятам, че е много важно младите творци да познаваме историята на изкуството, с което се занимаваме, и хората, които са негови колоси. Хората, които един вид са ни дали възможност, които са създали театъра такъв, какъвто е, за да можем някак ние да тръгнем по техните стъпки. Още в академията нашият професор организираше такива лекции, в които ни запознаваше с големите имена на българския театър, които ние не сме имали възможността да познаваме или да гледаме и това обогатява всеки един артист. За да имаме бъдеще, трябва да имаме уважение към тези, които са поставили основите!
- Аз ви пожелавам тази ваша мечта да се запознаете с голямата Цветана Манева да се осъществи само след няколко дни. Сега да поговорим малко за спектакъла „Перфектни непознати“.
- Изключително смислена постановка за една тема, която винаги съм казвала, че и мен лично много ме вълнува - а именно двойствения живот, който водим „благодарение“ на нашите телефони. Тоест тематиката е много съвременна. Става въпрос за група приятели, които се събират една вечер и решават всяко едно известие, съобщение по телефона и дори обаждане да пускат на високоговорител, четат заедно всеки пред всеки и всъщност така започват да излизат някои истини и някои скрити тайни, за които никой не е подозирал.
- Телефоните… всички малко или много вече сме вързани с тях. Вие как успявате да се откъснете и имате ли дни, в които оставяте апарата и се отдавате на реалния свят.
- За съжаление е така. Аз самата съм много пристрастена към телефона си и понякога се ядосвам на самата себе си, че се занимавам и губя часове в това да скролвам (смее се). Опитвам се много да се ограничавам, опитвам се това да е съзнателен процес и да го контролирам. Говорихме си за морето, пак ще спомена - точно когато съм близо до морето, е времето, в което дори не се сещам, че имам телефон. Обичам да съм сред природата, обичам да съм близо до вода, обичам да се свързвам със самата себе си чрез природата. Тогава в интерес на истината дори нямам нужда от телефон. Ако не ми трябваше телефона, за да се свързвам по работа с хората, често казвам, че изобщо бих предпочела да го нямам. Обаче в същото време съм и много неориентирана и имам нужда от навигация, за да се ориентирам, когато шофирам (смее се).
- Какво ви предстои това лято? Имате ли много представления по морето и ще намерите ли време за почивка и презареждане? Имате ли доста участия по морето?
- Много си обичам караваната и много си ценя тази лятна почивка, защото всеки има нужда да презареди, всеки трябва да си намира своите начини и това със сигурност е моят начин. А лятото живот и здраве ми предстоят и едни интересни снимки. Те няма да са дълги, така че ще имам по-голяма възможност да си почивам на караваната. Пак казвам, аз много имам нужда от това време за себе си.
- Планувала ли сте и някаква друга разходка, друга почивка освен на караваната?
- Аз оставям лятно време вятърът да ме отвее (смее се). Искам със сигурност да се кача на нощния влак и да отида до Истанбул. Това съм си го поставила като цел да ми се случи до края на тази година. Мисля, че ще е супер да ми се случи лятото. Искам също да отида на палатка някъде в планината. Просто не ми се седи в града, когато времето е толкова хубаво. И наистина смятам, че човек трябва от време на време да си позволява да избяга, да се откъсне. Абе няколко дни, ако трябва просто да ходи и рошав, и мръсен, обаче да си се заземи и да си се върне към себе си, защото просто градът може да бъде много изпиващ енергията.
- Много хубаво го казвате. Забравихме ли вече да се връщаме към себе си?
- Ами много ми се ще да кажа не, но в днешно време имаме толкова много възможности да се разсейваме. Рядко ни остава време в тишина. Бягаме от тишината. Аз говоря за себе си. Аз бягам от тишината. Тя започва да ме плаши. Особено когато знаеш, че толкова лесно можеш да се разсееш с нещо като телефон или да кажем дори телевизия, или просто шума на града. Затова си мисля, че колкото повече съзнателно се стремим да бягаме от тази рутина, толкова по-лесно ни става да се връщаме реално към себе си, към своите си мечти, виждания. Да не забравям кой съм аз, да не забравям мен какво ме вълнува, мен какво ме забавлява. И смятам, че това е съзнателен процес, който трябва да се практикува.
- Вие сте от младите актриси, които не са се самозабравили, а напротив. Вие сте здраво стъпила на земята.
- Ами просто моят път ме срещна със страхотни хора, имам страхотни приятели, имам страхотно семейство, имам прекрасен човек до себе си, към когото се опитвам да насочвам вниманието си ежедневно. Ще ви цитирам нещо, което съм запомнила от моя професор: „За да бъдем добри артисти, трябва да бъдем добри хора“. Според мен, за да бъдем добри хора, трябва да се ограждаме с добри хора. Те много ни помагат. Те се грижат за това ние да бъдем добри. И аз в това отношение се чувствам истинска късметлийка.
- Казахте, че имате прекрасна половинка. От толкова работа остава ли ви време да бъдете заедно и какво правите през тези свободни часове? Как намирате време за него?
- Това е мой приоритет. Аз не слагам работата си на първо място. Разбира се, тя е много ангажираща и отговорна и аз страшно много я обичам, но повече обичам близките си хора и животът не е безкраен и много ми се иска, когато се обърна назад, това, което съм оставила след себе си, да са хора, които ме обичат. И тези хора да са хора, които познавам лично, и хора, които и аз обичам.
- Много хубаво го казахте. Сега да ви върна малко към кариерата. Предстоят ли ви нови проекти... Дай Боже, винаги да е така.
- Да, но още не мога да разказвам. Наистина са страхотни проекти и нямам търпение да се случат.
- Вашето лятно и горещо пожелание за всички читатели на „Телеграф“?
- За всички читатели на „Телеграф“ - позволете на морето да отмие всичките ви притеснения и проблеми.
Това е тя:
* Родена е на 26 юни 1998 г. в София
* През 2021 г. завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на д-р Ивайло Христов
* Носителка е на приза „Най-най-най“ за актриса на класа си и на първата стипендия „Стефан Данаилов“
* Част е от трупата на театър „София“
Елизабет Методиева
