- Невена, на 19 април отпразнувахте юбилей. Как премина вашият празник?
- Един хубав юбилей, станах на 50. Започвам летоброенето на обратно. Другата година ще празнувам 49. Добре мина. Като почти всяка година от 25 години празнувам на сцена и тази беше така. Само две години от тези не съм била на сцена на моя рожден ден. С любими колеги и после една много бурна изненада от тях. Без да знам, се бяха събрали и подготвили всичко за празника. Мина представлението и след това ме заведоха на тайно място. Бяха се подготвили с всичко - балони, торта, смях и любими приятели. Поздравихме се, пийнахме си и се повеселихме.
- Доколко важен е броят на годините?
- Никога не съм гледала по този начин на годините. Сега, като навърших 50, се радвам май дори повече, отколкото като навърших 40. Чувствам се много добре. С годините успях да се науча да не си слагам на сърце много неща, които не зависят от мен, които не мога да променям самата аз. И да се науча да не променям себе си заради такива неща. И с увереността и спокойствието, с които вървя по пътечката към върха на планината, се чувствам доста удовлетворена. А и с хората, които са до мен и около мен, най-верните ми и сърдечни приятели, тази 50-годишнина я отбелязах като 25-а. Такава радост. Така че определено не броя годините и за мен няма особено значение цифрата им.
- Какво си пожелахте?
- На първо място да съм здрава, да са здрави всички от семейството ми. Оттам нататък да имам възможност да пълня душата си с красиви моменти и преживявания. Много ми се пътува. Всеки свободен момент търся време за това. Обичам много да пътешествам. Може да е дори в другия край на България, но обичам да откривам нови и красиви места. Места, които харесвам, места, които са свързани с природа. А най-добре е, ако има и вода някъде около това място - няма значение дали ще е река, езеро или море, тогава удоволствието за мен е пълно.
- Кога се появи тази страст към пътешествията?
- Аз винаги съм обичала да пътувам. Да опознавам нови места, да се губя по улиците на непознати градове. Обичам да ми мирише на атмосферата на града, да наблюдавам хората, които се разминават. Това е моя страст от малка. Но с годините тази страст се засилва все повече и повече.
- Тогава кои са последните нови местенца, които открихте?
- Свързани са с работата. Направихме едно много хубаво европейско турне с театър „Мелопомена“ и представлението „Баща ми се казва Mария“. Та Цюрих стана новото ми откритие. Всичко там много ми хареса. Аз много обичам архитектурата. Усетих този град така, все едно там съм родена или съм живяла някога там. Всичките малки красиви улици, спокойствието. Луксът, който предлага, но не в дубайската му форма, а в онази прекрасна изчистена атмосфера - цветя навсякъде, усмихнати хора, спокойствие и много, много радост за очите. Ние попаднахме и на слънце, и на хубаво време.
- А в България кое е любимото ви място?
- Аз много харесвам цялата природа на България. Родопите определено е моето място, с малките си схлупени селца и духа, който носи. Харесвам много Пловдив, Стария град - архитектурата и атмосферата на топлота, която носи.
- На рожден ден човек обикновено си прави равносметки. Каква е вашата?
- Аз не обичам равносметките. Всеки човек връща някакви ленти в живота си, дори и от предния ден - какво се е случило, дали правилно е реагирал, отговорил. Винаги съм гледала големите равносметки да не ги правя, защото смятам, че ако човек е чист пред себе си и съвестта си и действа със сърце, то няма за какво да съжалява. Аз се водя от един закон - да се държа с хората така, както искам те да се държат с мен. С годините все повече се старая да се чувствам добре и да давам любов и на другите, за да мога да получавам същото от тях.
- Веднъж казахте, че се опитвате да живеете тук и сега. Все още ли е така?
- Животът е само тук и сега. Толкова е кратък и безценен. Никога не знаем какво ни чака на завоя. Смятам, че трябва да живеем тук и сега, с добри сърца, даващи, усмихнати, защото на следващата пряка не знаем какво ни чака.
- Наскоро имахте кинопремиера, на екран излезе филмът на Мариан Вълев “Чалга”. Разкажете ни за вашата роля...
- Това беше една много бърза и професионална и забавна работа. Ние с Мариан се познаваме много отдавна. Благодаря му за предложението. Прочетох сценария още през лятото и веднага казах: Разбира се, че ще изиграем това с Милена Маркова-Маца, най-доброто ми приятелче в живота. Обадих й се и й казах: Миленка, Марианката, приятел ни е и го правим това. Тя каза: Разбира се. Беше много забавно, много бързо, много вълнуващо – и на двата ни снимачни дни. Мариан е човек, който знае какво иска и как да го направи. А аз обичам да работя с такива хора, с които сме на една вълна, и професионалисти, с които няма какво да се обясняваме излишно, просто с поглед се разбираме. Ролята ни е на две тежки интелектуалки с много кинти, с различна сексуална ориентация, които обаче живеят живота си, както искат. И с Нори, и с Цвети си изкарахме много забавно.
- Какви са посланията, които отправя филмът, и вие самата какво научихте от него - казват, че актьорите учат по нещо ново след всяка роля и се променят?
- Тази роля е много малка, за да се науча на нещо от нея. Но мога да кажа, че филмът поставя много важни за обществото ни въпроси, които всеки си задава и трябва да си задава всеки ден, особено родителите и децата. Изобщо цялото общество. Докъде сме докарали съзнанието си: дали да се поддадем на социални мрежи и бърза известност. Филмът в това е много добър, защото честно, без замазвания и излишни панделки показва как младите хора в момента искат бърза известност, без да се замислят какво ще коства на тялото и душата им. И са готови да вървят по схемата бързо. Слава богу, филмът във финала си показва, че това е най-голямата измама на обществото и че верният приятел е по-важен от тези неща, но трябва да се мине през перипетии, за да се открие този извод.
- Родена сте във Варна. Какви спомени ви носи времето, прекарано на морето?
- Морето е моето спасение и ще остане такова. То ми е брат, сестра, любовник, нещо, без което не мога и съм сигурна, че и то не може без мен. Имам страхотна връзка с него във всичките му състояния. Без значение дали е спокойно, бурно, тихо. Мога да прекарам и прекарвам месеци на морето. Сега в последно време имам повече работа. Но дълги години карах летата си по 3 месеца, заровена в пясъка на каравана на „Градина“. Събуждаш се от шума и заспиваш от шума на вълните. Винаги има време за морето и тази година ще намеря.
- Другата ви голяма страст е театърът, а феновете признават, че постановката „Кучки“ на Асен Блатечки е един от най-големите хитове, които са гледали напоследък. Каква е вашата кучка там?
- Моята кучка е най-мръсната (смее се). Пожелавам на всички, които не са успели досега да го гледат, да го направят. Това е представление, което има много огледала, много различни хора могат да се видят. Вътре се засягат много теми, носи много послания - за отношенията между мъжете и жените, приятелите, квалификациите, родителите - майка и син, много са посланията и аз с голяма радост си партнирам с Албена Павлова, която е абсолютен гигант в тази си роля, и със Станимир Гъмов, Даниел Пеев и Петьо Петков-Шайбата. Така че бих посъветвала всички да гледат тази пиеса. Ще познаят или ще намерят много неща, за които да се замислят. А и е много забавно, има от смях до сълзи.
- Лесно ли се работи с Блатечки?
- С него се работи лесно, защото сме една кръвна група. Понякога ме ядосва много, но това е хубаво, защото така вадим най-добрите неща от пиесите, които правим заедно. Сега, като говорим за равносметки, наскоро се замислих колко представления съм изиграла за тези 25 години на сцена. Някъде към 70, а 15 от тях са с режисьор Асен Блатечки. Така че това си е моят режисьор, както се шегуваме.
- Вие сте ученичка на Крикор Азарян и Тодор Колев. Какво е най-важното, на което ви научиха те?
- Най-важното е да бъда честна на сцената, да мисля, а след това да действам и както Коко казваше: да играем така, че когато зрителят ни гледа отдолу, да не може да каже - това и аз мога да го направя, да не му изглежда лесно. Да не играя, а да съм.
- Имате две деца - син и дъщеря. Каква е вашата връзка с тях? С какво се занимават те?
- Те са големи. Едното е много голямо, на 30, а другото ми дете е на 17. Но винаги съм ги учила на едно и също - да бъдат добри, честни, верни приятели и да живеят и общуват с хората така, както те искат да живеят и да общуват с тях. В момента най-щастлива съм, че децата ми са мои приятели и че мога да общувам и споделям с тях като с приятели.
- Какво правите в свободното време, когато го имате?
- Рисувам много, това е моята най-добра медитация. А ако не рисувам, чета и слушам музика или хващам някоя поляна. Намирам време за приятели и благодаря, че най-верните са до мен. Те са ми най-великият отдушник.
- Суетна ли сте?
- В рамките на допустимото да. Като по-млада бях по-суетна, а би трябвало да е обратно. Но с годините започнах да се харесвам такава, каквато съм. Суетата не е лоша до определено ниво, тя е хубаво нещо. Нямам някакви женски тайни и глезотии нямам, старая се да имам хубава козметика, някой-друг масаж, СПА и море.
Това е тя:
- Родена е във Варна
- Завършила е Художествената гимназия във Варна
- Висшето си образование завършва във ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев
- Понастоящем играе в представленията на театър “Мелпомена”
Мариана Маринова
