- Теодора, вече 3 седмици зрителите на NOVA, образно казано, отново живеят с Мия Язова и нейните нови приключения в продължението на „Дяволското гърло“ - „Есента на демона“. Как се е променила вашата героиня?
- Още на първата ни среща с продуцентския и сценарен екип те ни казаха, че вторият сезон няма да копира първия, че ще е различен и това много ни хареса с Владо. Защото онази история е вече разказана, би било излишно да разказваме още от същото. Така че втори сезон си е замислен още от самото начало да бъде много по-интензивен, по-брутален, с по-сложни взаимовръзки и по-социални послания.
Мия и Филип също са различни. Както каза един известен журналист на пресконференцията: “Съвсем нов различен сезон“. И това е прекрасно! Защо да е същият?!? Мия и Филип са променени напълно психологически, животът ги е обострил - нея на макс, а него е смазал“.
Така че се радвам, че това, което е било замислено още от самото начало от екипа, се проявява и в крайния резултат и зрителите го виждат и оценяват.
- Сериалът започна с убийство, което събра нарочно вашата героиня с героя на Владо Карамазов. Как се чувствахте на снимачната площадка заедно пет години по-късно?
- Аз обичам да снимам с Владо, между нас, като кажат “камера работи”, винаги си тече нещо специално, защото сме си специални един за друг и в живота. По-скоро, ако ще се скараме за нещо, то ще е извън снимачната площадка. А снимките на „Дяволското гърло“ винаги са ужасно трудни, изтощителни за целия екип, така че “по традиция” с Владо от време на време си се карахме… както си трябва (усмихва се). Но ние толкова се обичаме, че не можем да сме си сърдите повече от ден и бързо ни минава.
- Двамата ви герои веднага започват своето разследване. През какви трудности ще преминат?
- Ооо, историята през втори сезон е много интригуваща, много заплетена. Има
много препратки към средновековната ни история, което на мен много ми харесва! Има много тайни знаци и символики, древни езици и легенди и съм сигурна, че тези от зрителите, които изберат да гледат - до последно ще търсят заедно с Мия и Филип “кой е убиецът”.
- Велико Търново е естествен декор на „Есента на демона“. Липсва ли ви времето, прекарано там?
- Оказа се, че Търново е много кинематографичен град, а и е заснет прекрасно от нашите оператори. В Родопите имаше нещо мистично, тя самата планина си е такава, а тук - на фона на един безумно красив български град, се развива една зловеща история и този сблъсък, тази опозиция на красиво и зло много работи за доброто кино.
- Кое е любимото ви място в града?
- Всичко обичам в този град. Винаги ще го приемам за “мой” по някакъв начин и винаги се вълнувам, като се връщам там.
- Каква беше атмосферата на снимачната площадка. Разкажете ни за някоя случка, която няма да забравите.
- В спомените ми за снимките на втори сезон завинаги в съзнанието ми е останала огромната фигура на режисьора ни Павел Веснаков. Той, освен че е безумно талантлив, успя да организира един ужасно сложен процес, да преведе актьорите и екипа си през него. Имало е дни, в които го гледах и си мислех, че това не е съвсем човек, че е някаква адска машина, компютър и от време на време отивах да го прегърна, за да се уверя, че си е истински човек все пак... (усмихва се).
- В самите престъпления се крият послания от стари езици, които трябва да бъдат разгадани. Вие самата сте възпитаничка на Класическата гимназия. Бе ли интересно за вас да се опитвате да разгадавате заложените шифри?
- Да, не само за мен, за всички изкушени от историята втори сезон ще е любопитен.
- През цялото време екипът се е консултирал с експерти - историци и полицаи. Какво научихте от тези срещи?
- Как се тича с оръжие в ръка, как се прави оглед, как се “обезоръжава” мъж, който е по-силен от теб, то си има бойни тактики за това, не е невъзможно… Ето такива неща. Всички тези сцени ми бяха много любопитни по време на снимките. Освен това Мия е толкова различна от мен, този неин хъс, смелост, агресия дори, убедеността й, че може да се справи с всяка ситуация по-добре от всеки друг, как тича, как налита на бой и как се бие... Всичко това няма нищо общо с Теодора и затова тази героиня ми е любима, защото ми беше ужасно интересно да съм “нея”. Дори само за два месеца от живота ми.
- Героят на Владо Карамазов е посегнал към чашката след бурните емоционални разкрития за семейството му на финала на „Дяволското гърло“. Това ли е най-лесното и как би могъл той да се събере?
- Да, при толкова силна и непреодолима загуба човек лесно може да посегне към алкохола, в опита си да “забрави”… Но това е лъжа, защото опиатът не ти помага никога да забравиш, само те прави развалина и бледо подобие на онова, което си бил и което би могъл да бъдеш… Но в течение на историята и благодарение на Мия на него отново ще му стане интересно да живее.
- Защо хората днес все по-трудно се изправят срещу трудностите и гледат като щрауси да си крият главите?
- Винаги е било така. Изисква се огромен вътрешен кураж да се изправиш срещу бурята, която лети срещу теб. Аз затова много харесвам Мия, защото нея никога не я е страх, тя има някакъв естествен импулс винаги да се противопоставя на Злото, каквото и да й коства това. Такива хора като нея се срещат изключително рядко! И заради това те са толкова ценни за тази професия - криминалистиката.
- Вие самата такъв човек ли сте?
- Не. В мен има някакъв ужас от насилие и зло. Винаги бих защитила семейството и приятелите си, ако се наложи, но нямам кураж да се изправя срещу някое “глобално зло” и да се опитам да спася много, много хора… А тя го прави. Без втори вариант, без План Б.
- Продуцентът Евтим Милошев сподели, че не искате да всявате страх и ужас с историята, която разказвате, а хората да се замислят за справедливостта. Според вас защо все по-рядко се замисляме за нея?
- „Дяволското гърло: Есента на демона“ е жанрово кино. Абсолютно задължително за този жанр е да се получи “страшно”, зрителят да си затваря понякога очите, да усеща, че този “лош човек”, който върши тези убийства, е наистина опасен и да иска да бъде разкрит и осъден.
Така че това, че сериалът е “страшен”, е прекрасно, така и трябва да бъде. Но наистина освен “страшното” в този сезон има и много силно социално послание! Послание, което много българи ще припознаят.
- Предстои ви нещо много интересно - „Дъщерите на София“ - сериал, написан специално за вас и Койна Русева от Рене Карабаш. Разкажете ни за него и на какъв етап се намира той в момента.
- Започваме снимки пролетта. Много се вълнувам и ви обещавам едно голямо и вълнуващо интервю за този филм, защото за него си струва специално да се говори!
- Къде и кога могат да ви гледат феновете на театрална сцена?
- Играя на сцените на Народния театър. На сцената на кино „Люмиер“ пък е спектакълът ни със Захари Бахаров “Това не го казвай!”. Имаме представления с “Поетите”, които са абсолютен хит. Изобщо много се радвам, че за нещата, в които играя, билети трудно се намират. Това е хубава и важна обратна връзка.
- Извън театъра и киното - коя е Теодора Духовникова?
- Един емоционален и чувствителен човек, който силно обича хората, с които живее.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“
- Да са здрави! И всичко в живота им да се нарежда по-най-добрия начин!
Име: Мия Язова
Години: 45
Местоживеене: София
Професия: Бивш агент от ДАНС, понастоящем лектор по трудова психология
Основни характеристики: Интровертна, интелигентна, чувствителна, независима, пряма до болка, очарователно мрачна, умна, почтена, вярна на хора и каузи.
В ролята: Теодора Духовникова
Това е тя:
-Родена е на 14 декември 1977 г. в София
-Завършва средно образование в НГДЕК
-През 2000 г. завършва НАТФИЗ със специалност „актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на професор Снежина Танковска и доцент Андрей Баташов.
-След дипломирането си играе в Театър „София“, а от 2005 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“
-Участва в сериалите „Под прикритие“, „Дървото на живота“, „Откраднат живот“, „Дяволското гърло“, „Войната на буквите“.
-Има роли във филмите „Вездесъщият“, „Дъвка за балончета“, „Събирач на трупове“ и др.
Екатерина Томова
