Актрисата Здрава Каменова пред "Телеграф": Да карам хората да се смеят се превърна в моя мисия!

- Специални гости ще ми бъдат Стефани Колева, Богдана Трифонова и Евгения Роева. И трите играят в мои заглавия и сме много близки, обичаме се и се подкрепяме. Георги Бърдаров също ще бъде. Така че искам да поканя вашите читатели на 31 март в Сити Март Арт център.

 

- Съвсем спонтанно си говорихме с Ралица Манчева, че нещата, които съм писала като отговори в рубриката ми в „На кафе“ - „Смешна поща“, уж на практика са сериозни, понякога много битови, друг път любовни съвети, всъщност се насъбраха толкова много, че ако човек седне и ги изчете, пращайки ги на редакторката по мейли, всъщност се получава едно доста приятно четиво. Когато подхвърлих идеята на Ралица, че би могло да се получи хубава книжка, тя веднага прие. Много бързо организирахме всичко и както в моя живот много често се случва, нещата, които с голяма лекота правя, без някакви особени очаквания, именно те надхвърлят очакванията и ми дават нови посоки. Първият тираж на книгата се изчерпа още по Коледа и след това бе пуснат следващ. С дъщеря ми често ходим в една квартална книжарница и когато видях и моята книга в топ 10 на най-продаваните заглавия, чак се стреснах. Нямах очакванията, че ще я видя на това място. Чак питах момичетата, които продават: „Ама това сериозно ли е?“, при което те ми отговориха, че е напълно сериозно и хората питат и се интересуват от книгата. Доста хора ми писаха, което ме прави щастлива. Това е четиво, което може да те усмихне набързо. Различни пасажи, подредени по теми. Например, когато нещо ти е много криво, развалила ти се е пералнята, детето ти е изкарало двойка или имаш махмурлук... и ти е толкова криво, че някой трябва да ти даде обратна връзка, че нещата, които толкова много ни дразнят, са всъщност много забавни.

 

- Ха-ха-ха. Много хубав въпрос. На мен като ми се развали пералнята, се ядосвам (смее се). Имам такава история. Разваля се пералнята точно когато тръгвам на турне и с мъжа ми Светльо решаваме, че като се приберем, тогава ще викаме майстор. Децата се чудят как ще се изперат и изведнъж моят син казва: „Аз проверих в интернет, позволявате ли ми да разглобя пералнята?“. И аз му позволих със съзнанието, че трябва да позволя, но не ми се иска. След малко той идва с новината, че е поправил пералнята и наистина беше. Съвременен човек. Видял в интернет кое трябва да се отвори, да се почисти и така. Много е хубаво детето да ти реши проблема. Иначе в такива ситуации, когато нещо се развали, се ядосвам. Няма какво да си кривя душата. Не съм вечно позитивна. Когато много се ядосам, защото аз съм зодия Рак и емоциите преобладават, трябва да мине ден, два... понякога и седмица, за да ми мине, и след това се чудя как съм могла да се ядосвам. След това сядам и пиша, защото след като аз съм изгубила това време за кахърене, другите да не го правят, а и аз да си напомня следващия път да не го правя и като че ли има ефект.

 

- Това се превърна като в моя мисия и ми е много хубаво, че хората ме накараха да се открия. Никога не съм я имала тази суета, че имам особен талант и ги мога тези неща. Смятам, че хората ми помогнаха да открия къде ми е силата и виждам, че мога да им дам това разтоварване и да им подаря смях до сълзи, защото масово се оплакват, че ги боли челюстта след представление (смее се). И аз съм щастлива, защото съм си свършила работата. Но винаги гледам към края да им кажа нещо лично, съкровено и след този смях се замислят. Не е трудно хората да се усмихнат, важно е начинът, по който се поднася смехът, да е по-искрен и достоверен. Има пиеси, правени много пъти, на френски и английски автори, които не са вече достоверни спрямо нашия живот, нищо, че актьорите брилянтно ги играят. Когато обаче ти излезеш и говориш за задръстването по Цариградско е друго (смее се). Когато гостувам в някой град, задължително питам за проблемите, какво вълнува хората и винаги вкарвам в историите си имена на улици оттам и променям леко всичко, за да е по-близо до дадената публика.

 

- Да, все повече импровизирам и говоря с тях и те виждат, че това се случва тук и сега. Естествено имам много конструкция, много материали, не измислям всичко на момента, но много разчупвам всичко и даже осветителят е свикнал, че има моменти, в който искам да светнат и да видя човека на 5-и или 8-и ред. Това валидира пред хората, че се случва всичко тук и сега и носи усещане за нещо специално.

 

- Един дядо, осветител, се появи в Силистра, за да помогне с прожекторите. Заговорихме се с него и толкова много ни е развълнувал мен и Светльо, че през ден го споменаваме. Оказа се, че е имал много тежка съдба, останал абсолютно сам, без апартамент и къща... добър човек, излъган от много хора в живота си. Сега е на 78 години и живее в старчески дом. Тъй като е един от най- известните акордеонисти в областта и го помнят с добро, колегите му го викат на събития само и само за да му дадат възможността да излиза от старческия дом и да присъства на събития, да осветява, да се чувства полезен. Този човек бе толкова усмихнат, разказваше ни за дома и колко са задружни, как го чакат, като ходи някъде, как на празници вади акордеона и весели всички, как се грижи за своя позната, която е напълно сляпа. Ако го слушаш това нещо и всичките истории, ще си кажеш колко е лош светът, но този човек го разказва с едни толкова топли очи, между всяка реплика разказва смешка, остана на представлението, смяхме се след това и той си тръгна щастлив, ние също. Даде ни урок, защото животът му е много тежък, но той го живее все едно е късметлия.

 

- Много искаме, задъхано караме към някакви цели и дори не осъзнаваме, че имаме много и дори не е нужно да постигаме още и още...

 

- Бих ги поканила на 15 април в Пловдив.

 

- Мъжът ми измисля заглавията на всички пиеси, представления. Много ми е трудно на мен със заглавията. Той измисли и това „Жена и половина“. По принцип беше лека закачка, тъй като аз се шегувам непрекъснато с килограмите си. Имам много забавна случка в този ред на мисли... В Габрово съм и едни баби на 1-ви ред сърдити ми викат: „Стига вече, не си дебела“. Толкова сладки..

Така че това е закачка и с килограмите и с многото задачи. Не знам дали съм чак жена и половина. Имам чудно семейство - подкрепящо. Родителите ми са били до мен и бих казала, че по-скоро имам „семейство и половина“.

 

- Много интересна е неговата посока. Това му е детска мечта - иска да е пилот на самолет, но тъй като майка му е много голямо шубе (смее се), само заради мен ще кандидатства авиоинженерство и е избрал университет, където ще учи и авио механика, и пилотиране и след това той самият ще си избере с кое да продължи и кое му е по на сърце. Засега е избрал да учи в чужбина, макар на мен много да ми се иска да е тук.

 

- Не мога да кажа, че ми е най-любимото нещо да летя със самолет. По едно време бях започнала да отказвам да пътувам до различни места и усетих, че по този начин засилвам страха си. От тази година решихме, че повечко ще пътувам със самолет и няма да изпускам възможности.  

 

- Тя е 6-и клас и е доста творчески настроена. Аз непрекъснато й обяснявам, че няма нужда да става актриса и случайно чух от майките на нейни съученички, че тя иска да става актриса, но не казва на майка си (смее се). Явно съм я стресирала от професията. Каквато тя реши, такава ще стане. Сега основният бич е математиката (смее се). И тъй като не вярвам в матурите и смятам, че това е най-лошото нещо, което може да се случи и на родителите, и на децата, моята дъщеря тръгна на уроци по рисуване и изведнъж ни изненада, че рисува много хубаво. Ще се опита да кандидатства в художествените училища, защото с тази математика няма да се разберем, а пък и средата в би я обогатила.

 

- Такъв ужас беше... аз зубърка и отличничка съм била и мисълта, че няма да се справя, ме побъркваше. Имам голям инат, и то благодарение на този инат в професията ми се случват нещата, защото всеки на мое място не би издържал и би се отказал, така че...

Стоях с часове над учебниците по математика, имах и учител даже и не, съпротива страшна. Няма преодоляване... стои като едно от най-неприятните неща, които са ми се случвали.

 

– Аз бях независим артист, не съм поканена на заплата в театър, нямам продуцент, просто бях един артист, който сам си репетира в хола, пише си сам, завихряме групи от приятели - режисьор, сценограф или някой с мен на сцената, след което тропам по вратите и питам колко е наемът, и то по време, когато още я нямаше частната практика в театралния свят. Изиграваме 10-13 представления и аз знам, че на 13-ото представление приключва животът, защото не можем да си платим наема. Работила съм много неща и нов ами беше като хоби. И след това вече ми беше ясно, че това е нещото, което обичам.

Благодарение на рубриката ми в „На кафе“, Тик- Ток и Инстаграм хората видяха, че ме има и после разбраха, че ме харесват.

 

- Той е много разбиращ и добър. Много е наясно с моите отрицателни черти на характера ми. Той е мениджър и на емоционалните ми състояния (смее се).

 

- Ако не можете да заспите вечер, не бройте овце, а страниците на „Телеграф“ от деня.

Ако сте на диета и ви се иска да изядете страниците на „Телеграф“у не го правете, защото после ще съжалявате, че сте пропуснали съдържанието!

Ако не сте си платили интернета и нямате достъп до сайта на „Телеграф“, почнете още една работа и си го платете!

 

*Родена е на 26 юни София

*През 2002 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ при проф. Румен Рачев

* През 2004 г. печели наградата „Икар“ за ролята си в „Карлсон и дребосъчето“

*От септември 2022 г. има рубрика в предаването на Нова телевизия „На кафе

*Щастливо омъжена, с две деца - момиче и момче