-Жаклин, вашата героиня в сериала на NOVA „Клетката“ е адвокат. Разкажете ни повече за нея, на какво ви научи?
-Героинята ми се казва София Гендова и е адвокат. Тя е много интересен и противоречив образ. Нещото, което си бях поставила още в началото като посока, е да намеря каква чувствителност има. На пръв поглед изглежда, че е търпелива и сдържана, но зад тази фасада се крият изключително силни емоции. В нея има едно "куче", което може да захапе, когато го нападнат, пълна е с изненади и това тепърва ще се разкрива. Благодарна съм, че образът ми се развива за тези 12 епизода. Това, на което ме научи работата ми над тази роля, е да търся винаги какво е човешкото, какви са ни слабостите, въпреки че слагаме маска за много неща в живота или просто нямаме смелост. Но аз вярвам, че всеки е способен на всичко, стига да попаднеш в ситуация, която да отключи порива да се озъбиш на живота.
-Виждате ли прилика между вас и героинята ви?
-Аз винаги тръгвам от себе си. Не вярвам в това, че можеш да направиш верен персонаж, ако не се разровиш в теб. Гардеробът и гримът ще се погрижат за външната промяна, която задължително трябва да помага на актьора, а не да е украса за камерата. Нещото, което сега ми изниква, е точно тази чувствителност, която исках да покажа, че София има. Много хора ми казват, че ме смятат за уравновесен, балансиран и силен човек. Да, ама не съм 24 часа постоянно такава. Има ситуации и хора, които те променят. Аз също винаги търся истината и имам много силно развито чувство за справедливост, което някой път защитавам с риск да се скарам с някого. Така че, да, със сигурност има прилики между мен и София.
-Имаше ли нещо, което ви затрудни с този проект?
-Имаше сцени, които чисто емоционално ми беше много изморително да стигна до тях, както и по-интимните сцени. За тях винаги се притеснявам. Защото хем трябва да си максимално искрен, хем знаеш, че е работа и трябва да го направиш.
Другото, което затруднява винаги, когато се снимат телевизионни проекти, е темпото. Там няма чак толкова много време за дълги репетиции и повече от няколко дубъла. Погледнато от друга страна, пък се учиш да работиш стегнато и концентрирано, за да стигнеш до емоциите си по-бързо. Благодарна съм, че в „Клетката“ срещнах добро отношение на терен от всички, защото това е много важно, дори и да има трудности, когато атмосферата за работа е приятна, всичко се оправя.
-Сещате ли се за някоя забавна случка по време на снимки?
-Спомням си, че като снимахме в апартамента на екранното семейство Арнаудови, на няколко пъти, докато сме в сцена и камерата работи, изведнъж се чува казанчето на тоалетната. Един път, дори освен казанчето, се чу и глас, който попита: „Чу ли се?“. Много се смяхме. Въпреки че снимахме драматични сцени, зад кадър постоянно ми беше забавно, екипът беше в добро настроение.
-С кой колега се забавлявахте най-много?
-Със сигурност с Мартин Димитров, който е в ролята на Тото. Той има невероятно чувство за хумор и доста често обича да тества доколко може да ти издържи концентрацията. Знае 150 000 вица и много често измисляше песнички за хора от екипа. Шегата настрана, той е много верен като актьор и лесно се работи с него. С Маргарита Лъчезарова пък, която е в ролята на Михаела, ми беше много приятно да си приказваме, сякаш виждах себе си преди години.
-На кастинг ли се явихте или ви се обадиха?
-Писаха ми и ме поканиха да се явя на кастинг. Бяха ми изпратили няколко сцени, които трябваше да подготвя. Зарадвах се, разбира се. Особено, когато видях, че е нещо много различно от ролята ми например в „Татковци“. Тотално различна, драматична, което е плюс за един актьор да му се даде шанс да го видят в друга светлина, а не да бъде поставен в типаж.
-Как интерпретирате заглавието на сериала?
-Клетката е мястото, в което всеки от нас сам попада заради собствените си действия. Никой не те поставя в клетка, ти сам избираш да не си себе си и да живееш в страх. В случая при нас физическата клетка е затворът - там осъзнаваш какво значи свободата и започваш да цениш живота. Но освен нея има и една също толкова страшна – духовната, в която, както казах, много хора сами се обричат да живеят. В сериала пример за тази тема са точно образите на София и Тото. Но от такава клетка можеш да се измъкнеш единствено ако ти самият решиш. А дали тези двама герои ще имат силата да разбият своята клетка, предстои да разберем до края на сезона.
-Понякога се намираме в позлатена клетка и дори не забелязваме, че сме заключени в нея. Самата вие била ли сте някога в такава ситуация?
-Мисля, че всяка ситуация, която ни кара да живеем, за да бъдем одобрени и харесвани, ни затваря в такава златна клетка. Златна клетка могат да бъдат също суетата и голямото его. Губим същността си, самовлюбваме си се и си потъваме в едно усещане, че сме много значими, а то е точно обратното. Сякаш си мислим, че като имаме определени неща, ще сме много щастливи и доволни и това е животът. Аз се пазя от такъв тип живот, в който си мислиш, че славата, лайковете и това къде са те показали са най-важното. Виждала съм такъв тип поведение в колеги и будят жал в мен. Да, приятно е да ти направят комплимент и да те харесват, но това има опасност да се превърне в зависимост, което има страшни последствия.
-Как излязохте от нея?
-Аз съм обградена от хора, които са стъпили на земята, и точно те ми показват къде е границата. Практикувам йога и медитация, много често се спирам и оставам със себе си да си призная какво ми се случва - и меря това дали ме направи по-добър човек мен и околните или станах непоносима. Другото нещо, което помага да не се опияняваш от себе си, е човекът до теб. Така че аз съм благодарна, че мъжът до мен винаги ми напомня кое е важното и кое е суета.
-На 10 ноември предстои премиера на филма „Диада“ на Яна Титова, в който участвате. Разкажете за ролята си там.
-Това е ролята, която не можех да повярвам, че се получи по този начин. За първи път ми се случва да заживея до такава степен нечий друг живот, който лека-полека започнахме да изграждаме с Яна. Освен външния вид, който включваше напълняване, промяна на цвят на коса, облеклото ми беше бански и отделно в кадрите нямам капка грим. Въобще тази роля я изградих без грам суета и тотално забравих за егото ми. Работих и върху диалект, тембър, походка и цялостното темпо на тази героиня - Светлана. Знаех, че ми се дава огромен шанс за първи път да снимам в игрален филм и единственото, което ме водеше отначало, беше благодарността, че имам този подарък. Това е голям стимул, защото има моменти, в които се отчайваш или пък не се получава, и като си напомниш защо го правиш, пак се вдигаш.
-Коя от двете роли ви допадна повече, в сериала или във филма? Защо?
-Не сравнявам ролите си, по-скоро сравнявам себе си, как съм подходила, колко съм била отдадена и дали е можело още. Опитвам се да трупам опит и наблюдавам как се чувствам след всеки процес, какви качества придобивам, справям ли се по-лесно и бързо, оставам ли вярна. Мисля, че всеки артист, като се гледа, му е трудно да се харесва и това е добре. Но не трябва да се минава границата и да се отива в саботаж. За ролята във филма имахме много време за подготовка и време за снимане. Това определено помага. Яна е от малкото режисьори, които казват, че има време, приема предложенията ти и ги развива, усещаш, че натрупваш. В сериала направих всичко, което може да се постигне в телевизионното темпо. В киното винаги има повече време за абсолютно потапяне, анализиране и дълго репетиране. Много съм благодарна, че ми е даден шанс и работя тази професия, старая се да давам всичко от себе си. Всичко е опит и те подготвя за следващото.
-Страхувате ли се да ви предложат да играете роля, която не би ви допаднала визуално и трябва да излезете от зоната си на комфорт?
-Не, въобще не ме притеснява това. Пък и какво значи да не я харесвам визуално? Значи може би има проблем с моето его, а не с ролята. За "Диада" бих казала, че успях да осъзная какво е да дадеш всичко за един образ от външния си вид. Суетата отдавна съм я оставила и тя няма място в работата на артиста. Аз винаги търся някаква промяна в новата роля за външния вид. Промених си цвета на косата примерно за ролята ми на Жени в "Татковци", станах руса, бях с перманентно ярки дълги нокти, но това всичко помага да се почувстваш по друг начин. Там определено ми трябваше повече суета за образа. За София в „Клетката“ не е имало драстична визуална промяна, не се е налагало да правя жертви относно външния си вид, но пак съм се старала да открия нещо ново и тя да е различна от образите ми досега. Провокирам се да откривам, не лежа на сигурни и отработени неща.
-Бихте ли се променила външно заради роля?
-Да, нямам никакъв проблем с това. Даже сама го предлагам.
-Освен в сериала, в кои постановки играете и кога могат да ви гледат почитателите на живото изкуство?
-Предстои ми да започна репетиции за едно представление, което ще засяга много важната тема – отношението майка-дъщеря. Събрали сме съмишленици и се надявам, че ще сътворим нещо лично и истинско. Засега това мога да кажа, останалото, като наближи премиерата.
-От какво се страхувате?
-Като всеки човек може би от това да не случи нещо лошо на близките ми и на мен, а аз да не мога да помогна. Всъщност се страхувам и всеки път, когато започвам нов проект. Дали ще се получи, откъде да започна, дали ще го хареса публиката. Защото, каквото и да си говорим, изкуството е за публиката и то не трябва да остава на ниво гледаемост 5 човека, които са “ценители”.
-Какво означава любовта за вас?
-Да се грижиш, да се страхуваш и да осъзнаваш. Най-важното е, че любовта променя и ми е пълен абсурд, когато чуя: “Той/тя трябва да ме приеме такъв какъвто съм”. Тогава, ако няма промяна, защо се срещаме?
-Тази година вие казахте заветното „да“ на половинката си Стефан, разкажете ни за прекрасното събитие, как избрахте това интересно място?
-Беше в много тесен семеен кръг, в едно горско пространство в Балкана. Така си го усетихме, че близките са тези, които най-много са чакали този ден и наистина беше много емоционално. Аз бях спокойна булка, което знам, че е рядко срещано. Честно казано, откакто го знам това място, си бях пожелала там да ми е сватбата и се сбъдна. Избрахме го и двамата всъщност, защото едно от нещата, които Стефан промени в мен, е да преоткрия природата и планината. Тази година направихме 5 години заедно.
-За какво мечтаете?
-Да запазя това, което имам, и да не губя добротата в мен.
Лидия Драгомирова
