- „Не очаквай да си тръгна“ – новият ви музикален проект е вдъхновен от любовта. Какво е посланието ви?
Д: Стремим се всичко, което правим, да е водено от истински чувства и искрени намерения. Тогава нещата се получават най-добре. „Не очаквай да си тръгна“ е точно такъв проект и е песен за желанието на двама души да се опознаят, както и за страстта между тях. Хора, които са открити и отворени, готови да се борят за истинските неща. Бъдете отворени за света около вас!
А: Може би любовта, която виждаш в света под най-различни форми, е най-големият вдъхновител. Тя е малко като прозявката, заразна е. Или като водата, минава през различни състояния, за да влезе отново в тялото ти и да те обогати, а после да я предадеш нататък по веригата. Наистина хората сме само проводници на тези енергии, така че от нас зависи какво ще е съпротивлението и как ще тече енергията.
- Вашите лични отношения и преживявания ли стоят в основата на сюжета?
Д: Историята, която разказваме, е нещо, което може да се случи или се е случвало на всеки - в тълпата на града да откриеш човека, с когото се разбираш само с един поглед, когото сякаш познаваш от много повече време, пред когото искаш да се разкриеш напълно и на когото просто да кажеш „Не очаквай да си тръгна”.
А: Знаем, че подобни срещи или моменти не се забравят никога и тръпката от тях се помни дълго. Хубавите песни успяват да те потопят в определено състояние или да извикат хубав спомен, който да преживееш отново и отново, слушайки ги.
- „Всичко или нищо“ – това ли е рецептата за щастие?
Д: Понякога да получиш нищо, всъщност не е толкова разочароващо, колкото изглежда. Това значи, че не е твоят път или човек и научаваш още един урок от живота. Понякога нещата са просто “черно или бяло”, особено когато знаеш какво искаш.
А: В конотацията на житейска максима „Всичко или нищо“ може да бъде много силен мотиватор да даваш винаги най-доброто от себе си и да не обмисляш резервен план. Ако искаш нещо да ти се получи, то наистина трябва да си абсолютно отдаден в него. Предполагам, така е и в човешките отношения.
- Разкажете ни за видеото, рамкиращо семпла и елегантна линия. Ваша идея ли е, или взаимствате от световната сцена?
Д: Видеото е дело на Давид Миров - видеограф и контент криейтър. Начинът, по който хореографът Елена Коларова превръща музиката в танц, ни накара да се спрем точно на нея. А за грим и коса се доверихме на безкомпромисната Марина Младенова. За да получим тази елегантна и стилна визия, си колаборирахме с едни от най-младите и интересни български модни брандове.
А: Идеята за видеото изцяло продължава тази на песента. Минимализмът и семплотата на проекта успяват да изведат идеята, текста и песента на преден план, без излишно усложняване.
- Какви бяха първите отзиви от страна на вашите близки, приятели и, разбира се – публиката?
Д: Още преди да излезе на бял свят, споделихме песента с най-близките си и всички потвърдиха, че това ни е най-добрата песен. Това е, защото не са чули следващата!
А: Получихме много и страхотни съобщения от приятели, колеги и непознати, които слушат песента постоянно и са сигурни, че е хит. Ние също смятаме така.
- Пред какви трудности е изправен един самопродуциращ се изпълнител?
Д: Както във всичко, това да се самопродуцираш има две страни. Свободата да управляваш всички процеси по създаването на проектите си, но от другата страна по-голямото количество работа и комуникация с медиите.
А: В днешно време шансът да достигнеш до масата само чрез музика е много малък. Интернет ни залива с всякакъв тип развлекателно съдържание и музиката остава на задни позиции за много хора. Това е тенденция, която се забелязва дори от големи имена в шоубизнеса.
- Каква е конкуренцията в съвремието, съществува ли така наречената спортна злоба?
Д: Съревнование винаги има, но знаем, че се отличаваме от повечето артисти заради различното си звучене, с което се гордеем. Факт е, че да имаш идентичност е само част от качествата, които трябва да притежаваш.
А: Може да се каже, че артистичният бранш е една надпревара за внимание и не най-добрият, а най-приспособимият оцелява. Това не важи ли за всяка една сфера всъщност? Мисля, че след издаването на първия си албум научихме този важен урок.
- А имате ли истински приятели сред колегите си?
Д: Поддържаме приятелски кръг с доста музиканти и изпълнители, но в по-професионален аспект. Имаме и наистина истински приятели, които са в нашата сфера.
А: Истинските приятели сред колегите не са много, но това вероятно е нормално.
- Част от приятелите на изкуството ви познават единствено като музиканти, как бихте описали себе си извън света на музиката?
Д: Това, че се занимаваме с музика, може би обяснява сензитивността ни към случващото се около нас и бързо може да преценим хора и ситуации, за да вземем правилно решение.
А: С цялата проблематика на това да опишеш сам себе си, смятам че и двамата сме много лесни и приятни за общуване и имаме развито чувство за честност, което пък ни отдалечава от хора, на които им липсва такова.
- Алекс, за кратко бяхте част от театралното изкуство, имате ли амбиция да се завърнете?
А: Да, имах малък опит като част от музикално-театрална интерпретация на пиесата „Секс, наркотици и рокендрол“, но в момента нямам актьорски копнежи. По-скоро бих участвал като композитор и аранжор, тъй като имам отправена покана за написването на музиката за детски мюзикъл.
- А бихте ли се впуснали в риалити формат, защо?
Д: Да, някои от телевизионните формати могат да извадят на показ истинските ти човешки и професионални качества, така че те са страхотен шанс да се сближиш с широката аудитория.
А: Да, защо не! Следя всеки сезон на “Игри на волята” и според мен изживяването е уникално. Даже след гледането на финала му двамата седнахме вдъхновени да редим пъзел от хиляда части посред нощ и, разбира се, след три часа бяхме до никъде.
- Предстоят едни от най-светлите празници – Бъдни вечер, Рождество Христово и Нова година. Имате ли план?
Д: Това са едни от любимите ни празници, по традиция на Бъдни вечер винаги сме заедно с близките ни на вечеря вкъщи.
А: Ние сме изпълнители и част от работата ни е да забавляваме хората. На Коледа и Нова година пак по традиция сме на участия, за което сме благодарни и всъщност винаги си изкарваме страхотно.
- Ако върнем лентата назад – кой е най-незабравимият и сантиментален подарък?
Д: След продължителна работа по музика и два видеоклипа се наградихме с екскурзия до Париж. Мечтата ни беше да отидем заедно. Градът малко преди коледните празници е зашеметяващ с украсата си, а и заради архитектурата, модата, изкуството и френската кухня, която е фантазия.
А: Истината е, че и двамата се влюбихме в града и вече планираме следващото си ходене и какво още не сме вкусили от него, а то е много. Никога не би ми писнало да се разхождаме в Монмартър, квартала от любимия филм “Амели Пулен”.
- За финал – каква е равносметката ви за 2024 година?
Д: Много пътешествия в Европа, по работа и забавление, наистина страхотни преживявания и вдъхновение. Много участия из цялата страна и поле за нови възможности.
А: Вдъхновихме се да завършим втория си студиен албум, който предстои да излезе през пролетта. Свирихме на първите си фестивали и заснехме два видеоклипа. Най-важното е, че се намираме в добро здраве и състояние на духа.
Алина Динева
