- Г-н Бачорски, намираме се във вашия офис. В съседната стая свири един голям и талантлив оркестър – V-Band. Всеки ден ли при вас е купон?
- Не е всеки ден да има такъв оркестър, какъвто има сега. Това е страшна изненада за нас. Странно е. Но в нашия офис, да, може да се каже, че е почти ежедневие. Винаги има музика. Винаги има купон. Не обичам да работим скучно, а да има екшън. Даже да ви кажа – почти винаги съм инициатор – казвам: „Пускайте музиката и давайте да живеем, докато работим“.
- Как се работи така?
- Много е хубаво. Покрай настроението, неработното, работата спори много по-хубаво. За мен е най-важно да имаш настроение, каквото, когато и където и да правиш. Това е моята рецепта.
- V-Band е оркестърът, който ще подгрява Цеца на 26 октомври 2024 г. в зала „Арена София“, организиран от „Фреш Мюзик“ в партньорство с радио „Веселина“. Вие ще присъствате ли на това грандиозно предстоящо събитие?
- Аз няма да бъда, аз ще съм първа писта там. В рамките на следващите месеци ще се постарая много и аз да вдигна много шум по темата. А аз мога – когато искам да вдигам шум, ми се получава (смее се). Ще отида с много кеф. Искам да ви кажа, че никога досега не съм бил на концерт в Арената, за първи път ще ми е. Интересно ми е. Развълнуван съм. Ще видим как ще е. Имам големи очаквания.
- Цеца е една от най-големите звезди не само на сръбската, но и на балканската музика. Кои са любимите ви нейни песни? Преоткривате ли се в някои от текстовете й?
- Не обичам хората, които лъжат и мажат. Сигурен съм, че знам поне 10 нейни песни, но съм много скаран с имена и текстове... Ако ми ги пуснете ей сега, ще забия като оркестрото. Сръбската музика за мен е нещо велико, не знам защо. Може би звученето, близко до българската. Много ми харесва. С нетърпение чакам концерта, ще вляза като торпедо.
Ще ви разкажа сега, че на „Кукавица“ съм израснал. Майка ми и баща ми се развеждат през 1994 г. и имахме тежки години и детство тогава. Майка ми заработва в един ресторант в Троян и „Кукавица“ беше най-често пусканата песен. Не знам защо свързвам този период с тази песен. Тъжна е, истинска. Може би това е най-любимата ми нейна песен. Като я слушам, се връщам в едни други времена. Ама не с лошо, а напротив. Използвам я като трамплин, стъпало, като нещо, което ми е помогнало да преодолея.
Другата ми любима песен е „Маскарада“. Обожавам я. Ще я пея с широко гърло.
- Какво да очакват последователите ви в социалните мрежи като загряване за концерта?
- Последователите ми са много и са читави. Пряко са свързани с мен и аз много си харесвам аудиторията. Така, както могат да ме величаят и да ми казват, че съм готин и браво, това ни харесва, така и ми удрят шамари много хубаво, което ми харесва. Винаги има и добро, и лошо и хората трябва да го приемаме. А какво да очакват? Много сторита по темата, много информация. А първото нещо е максимално бързо да отидат да си купят билети, защото скоро няма да има билети.
- Чуваме V-Band през цялото ни интервю. Какво знаете за тях?
- Не ги знам, чувал съм ги само като име. Много са известни. Признавам си, че съм бил на много места, с много оркестри, но не съм ги слушал на живо. Аз си знам само нашите два оркестъра, истински диваци. Чувам през стената сега, че става интересно. Вижте само с каква техника са, какво настроение, какви певици. Хващам се за главата направо.
- Вие сте голямо и задружно семейство. Ще отидете ли всички на концерта на 26 октомври?
- О, да, ще ги замъкна всички. Аз имам трима братя и една сестра. Тя си идва от Швеция за постоянно и ще ги домъкна всичките. При мен думата семейство не е само братята, сестрата, баща, майка, жена, а и хората във фирмата, в която работя. Ние наистина сме много близки и точно затова смея да кажа, че нещата ни се получават в професионален план. Да, всички знаят, че аз съм главата, но се обичаме.
- Можете ли да работите без настроение?
- Не! Имаме ежедневно страшни казуси, грозни ситуации точно защото сме много хора. Имаме близо 1000 работни позиции. И понеже всяка минута изскача по нещо, в един момент, ако ти не приемаш нещата с хумор, насмешка, ирония... ти ще се побъркаш. Колкото и да е грозна една ситуация, винаги има поне двама души, които започват с майтапите. Това е рецептата.
- Как се справяте с ежедневните трудности, влияят ли ви негативно, по-скоро позволявате ли им да ви влияят и да го пренесете вкъщи?
- Със сигурност някаква част пренасям вкъщи, но се старая да не го правя. В много тежки кризисни ситуации със сигурност споделям вкъщи, което внася смут. Но жена ми е много разбрана и е много близо до мен. През деня нямам никакъв проблем. През годините сме имали хиляди казуси. В един момент ставаш извратен. Излизам сутрин на работа и си казвам – какво ли ще стане днес. И в някакъв момент звъни телефонът и чуваш велика история.
- Разкажете ни някоя история...
- Баща ми ми звъни един ден. Аз съм на „Витошка“ и отивам на една среща. И ми казва, че имаме страшен проблем. И аз му казвам - „Старши, стига глупости, какво е станало, давай“. И той ми казва, че чистят един обект и на обекта има 30 човека чистачи. Двама се скарват за една жена, вадят нож и единият е наръган три пъти в корема и един път в главата. Пълно е с полиция, линейки, телевизии. Помагай! Това ми каза. В този момент мигаш три пъти и първият ми въпрос беше – живи ли са? Да, живи са. След 20 минути бях на обекта. Това е животът. Най-важното, което си извличам в такива ситуации, е, че всеки ден е дар и трябва да го ценим. Не знаеш точно след 5 минути какво може да стане. Да, харесвам ги тези екшъни и казуси, защото ме приземяват и ми казват кое е важно в живота. А именно семейството, децата, човекът до теб, да не се взимаш на сериозно и да бъдеш нормален. Без значение кой си, колко пари имаш и на каква позиция си.
- Какво е най-важното, на което искате да научите двете си деца, а дай Боже и още да имате?
- Ще имам! Да чукам на дърво, ако Господ е с мен, ще имам. Аз имам желание. Най-важното, което искам децата ми да направят и да знаят и по този начин да живеят, е да бъдат човеци! Да бъдат добри! Да помагат и да бъдат в тази посока всеки ден. Да са стойностни хора и да не се взимат на сериозно. Всичко друго ще се нареди.
- Много хора ли се взимат на сериозно , според вас?
- Ей... (смее се). При мен такива хора няма, аз не ги допускам в дома си, защото този офис е и мой дом. Хора, които не харесвам, влизат. Да, налага ми се да комуникирам ежедневно с такива хора, защото имаме стотици клиенти и някои от тях са такива. Не го крия и не се правя, че това нещо е нормално. Аз имам свое поведение, своя гледна точка и свой начин, по който да държа границата. Пък и те трябва да знаят, че не харесвам това.
- А успявате ли да държите граница със сръбската музика, която слушаме през цялото ни интервю?
- Там граница няма (смее се). Ние сме едно. Ако тръгне да расте някаква граница, аз ще съм първият, който ще я срути.
- Ще ви върна на разговора ни за социалните мрежи – по колко време стоите в тях и има ли периоди, в които много ви натоварва този измислен свят?
- Точно това беше причината моето поведение и това, което показвам в социалните мрежи, да е онова, което съм. Аз показвам кога съм нещастен, кога съм щастлив, кога пия, кога работя, кога съм с децата. Не ме е страх и нямам тайни. Това е истинският живот. Ако ми отворите профилите, ще видите, че вътре има предимно видеа, а не снимки. В едно видео можеш да чуеш един човек как говори, как мисли, как мига, как се държи, какъв е. Масово хората си качват снимки с филтри, това са маски. Не ми харесва. Не се оприличавам с тях, аз съм себе си. Да, има много хейт. Но не ми дреме. Много хора постоянно ме питат като вас дали това ме натоварва. Само в едно отношение, във всичко останало – не. Аз не обработвам, не слагам филтри, не се съобразявам какво ще кажа. Онова, което много ми тежи и не съм мислил, че ще е така, е вниманието на хората. Излизаме с жена ми, с децата или съм сам някъде и не сме сами. Не знам как ще прозвучи. Има хора, искат да си говорят с теб. Аз всички хора ги допускам много близо до себе си. Но тръгнеш ли по пътя, ще си носиш кръста.
- Вие и вашето семейство показахте истинските си отношения пред всички хора чрез риалити. Защо се решихте на този социален експеримент?
- Ние сме първите в България, които го направихме. С Атанас имахме една цел – терапия за семейството и сближаване. Аз знаех какво ще донесе това на нашето семейство. Първите стъпки са крах. След него нещата тръгват нагоре. В момента сме точно след краха. Наистина ударихме дъното в личните си отношения след предаването, това не съм го казвал публично. Но сега, април месец, започнахме да изплуваме, помагайки си един на друг и разбирайки, че колкото и да се джафкаме, зависим един от друг. Много съм щастлив и доволен. Знам, че това е нещо хубаво, въпреки че трябваше да минем през много тежки моменти.
- След седмица е Великден. Как ще го посрещнете вие семейство Бачорски?
- Мълча, защото, както казах, в личен план имахме много перипетии. Сега ги прескочихме. Преди малко говорих с някои от семейството и им казах, че искам на този Великден да бъдем заедно. Ще се постарая да прекараме заедно няколко дни и да си кажем неща, които след всички тези екшъни ни е време да ги направим. Залагам много на този Великден и го чакам като топъл хляб (смее се). Обичам този празник. Обичам вярата, аз съм много вярващ човек. Мисля, че го има Господ, има я тази сила и бих искал да кажа на всеки, че когато му е трудно и когато не знае какво да прави в този живот и как да се оправи и е точно на ръба на ужаса и се обръща към Господ – да не го прави само тогава, а всеки ден!
Аз ценя вярата, ценя неговото присъствие и ежедневно съм благодарен, че го имам този живот! Да, то си зависи от мен, но с Божията воля!
Екатерина Томова
