0

В инаги усмихнатата Денислава Велкова, която отпадна на крачка от финала на риалити формата „Игри на волята“ по NOVA, мечтае да е фризьор на кучета. 

„Исках да бъда ветеринар, но не съм склонна да приспя животно и това ме спря“, сподели тя по време на гостуването си в „Мачкаст“.

Денислава с екипа на Мачкаст.

 Денислава с екипа на Мачкаст.
NOVA/Instagram

Маймуна

Денислава имала желание да бъде ветеринар и да лекува болните животни, но призна, че няма да понесе да приспи някое. За това участничката си намерила друга алтернатива – да разкрасява четирикраките приятели. „Много обичам животните, особено кучета. Насочих се в грумърството. Ще започна курс за грумийнг, а по-късно искам и да имам салон за животни. На по-късен етап искам да имам и приют“, споделя самата тя. „Направих едно много добро дело преди Игрите, с което се гордея. Намерих няколко кученца на пътя и успях на три от тях да намеря дом. Сега отидох да ги видя как са и много се зарадвах, като видях, че са пораснали и здрави. Много съм състрадателна към животните, към хората не толкова. Нямам против котките, но са много неблагодарни. Кучето винаги ме успокоява, наистина може да бъде най-добрият ти приятел“, допълва. Дени е стопанин на малкото куче Арчи, който е померан. „Имала съм и маймуна, гледахме я в една голяма клетка. Реших да изведа маймуната на разходка и я изгубих в гората. Разплаках се и след ден и половина се прибра сама. Иначе много се забавлявах с нея. След това имах ротвайлер, маймуната го тормозеше много. Всичко това се случваше в един апартамент“, разказва Велкова. 

Гражданство

Когато Денислава била 2-ри клас, баба й я записала на волейбол в Локомотив, а по-късно се преместила в Славия. „Нямахме климатици и тренирах не знам с колко чифта гащи, измръзвах. Не ми се даде много шанс. Позицията ми беше разпределител. Баба ми измисли поста, без да ме пита. Говори с треньорката, защото й беше приятелка. Аз винаги съм искала да тренирам лека атлетика, но баба не ме питаше. В нашето семейство дядо е футболист, баба скача във вода, оттам насетне всичко е волейбол. Един ден, ако имам деца и ми се молят да го тренират, за нищо на света няма да ги затворя в тази зала“, споделя блондинката.

Отбора по волейбол в Америка.

 Отбора по волейбол в Америка.
NOVA/Instagram

„Моята треньорка Бенджи ме направи човек. На лагерите държеше стаите да са ни чисти, оправени. Изкарваше ни сутринта да тичаме по 2 км пред колата й, няма студ, няма жега. На маниери ни учеше, да седим изправени. Тези неща мисля, че днес липсват. Имахме глоба 50 стотинки, ако закъснеем за тренировка плюс наказание с тичане. Ако не си взел маратонките, не тренираш и всичко това ни е изградило като хора. Яд ме е, че не успях да се реализирам в този спорт“, добавя тя.

През 2015 г.  Дени заминава за Щатите, но нивото й в този спорт не било толкова високо за там и така и не се реализирала професионално в тази сфера. „В средното ме върнаха 2 години назад, но записах да уча 2 за 1 година, защото много щях да закъснея. След това кандидатствах в частен университет. По ирония на съдбата не се занимавам с това, което завърших – графичен дизайнер. Харесваше ми в началото, имаше много интересни неща. Когато завърших обаче спря да ми харесва. Взех стипендия за отличничка, а образованието е много скъпо там и бях щастлива“, разказва участничката. Средното си образование завършва във Флорида, а университета в Айова. „Там само учех, работех на две места, нямаше къде да си харча парите. Най-близкият магазин ми беше на час и половина с кола. А от Флорида до това село карах 36 часа в едната посока. Дадох си сметка, че ако бях в голям град, нямаше да завърша. Щях да излизам да обикалям. Но като даваш толкова пари, е по-добре да седнеш и да учиш“.

Разбира се, като една българка тя споделя, че се е опитвала да минава между капките с извинителни бележки, но тези номера там не минавали. „Имам американско гражданство. Мама ми е казала, че мъжете ме гледат като ходеща зелена карта. Не смея да си кажа на хората, че имам. Случвало ми се е да попадам на такива мъже, неприятно е“. Въпреки това й липсвал животът в България, хората и купоните. „Много нередни неща има тук, там имам повече реализация и ще бъда по-успешна, но камъкът си тежи на мястото. Вярвам, че мога да направя нещо и тук. Ако работиш усилено над нещо, то ще се случи. Друг е въпросът, че ние сме мързеливи“, споделя красавицата. 

Кастинг

Велкова призна, че е кандидатствала от 2 години за риалити предаването „Игри на волята“. В този сезон тя влезе с майка си – Виолета, която също се представи много добре на арената и в социалната игра. „С мама преди години сме се шегували, че ще влезем двете там. Мислехме, че само ние ще сме двойка, а то какво се оказа. Щастлива съм, че концепцията на сезона беше такава“, казва тя.

Денислава и майка й Виолета.

 Денислава и майка й Виолета.
NOVA/Instagram

Дени не взела много на сериозно подготовката, защото се съмнявала да я изберат на кастинга след всичките откази. „Не ме е яд за нищо. Гледайки отстрани има неща, за които малко съжалявам, става въпрос за социалната игра. Малко съм се подценила, не вярвах толкова в себе си“, отсича Денислава. „Реално, можех да стигна до 3-ката, но до там. Все пак съм реалист и щеше да ми е много трудно с тези мъже. В Игрите и невъзможното става възможно понякога, но все пак щеше да е много трудно“, допълва.

С другите участнички Ива и Мудева.

 С другите участнички Ива и Мудева.
NOVA/Instagram

Дени е една от най-колоритните участници в тазгодишния сезон и най-коментирана от всички относно любовния й живот. Тя разкри, че с Рълев е имала отношения, но след приключване на формата. „В момента дори сме малко скарани“, допълни тя.

Внучка е на легенда на Левски

Денислава е внучка на легендарния футболист от Левски Стефан Стайков – Заека. Тя споделя, че той й е пример за доброта и какъв човек трябва да бъде всеки. „Когато и да му звънна, за да го чуя, ми казва, че гледа мач или чака да започне някой“, разказва през смях Дени. „Когато с мама му споделихме, че ще участваме в риалити формата „Игри на волята“, отначало изобщо не ни прие на сериозно“, допълва тя. С дядо си участничката има много забавни случки. „Когато бях на 17 години, мама беше на работа, а аз се прибирам от училище. Тогава пушех и се криех, а той е бивш митничар. И с детския ми мозък си пусках фасовете в мивката в продължение на известно време. И мивката се запушила, а по късмет точно при дядо. Започнали да извират от канала. Идва при мен и ми казва, хайде запали си цигара пред мен, а аз излъгах, че една приятелка пуши в нас“.

*По материала работиха Лидия Драгомирова и Екатерина Томова