П опфолк певицата Тина бе поредната звезда, която гостува в „Мачкаст“. Тя разказа за предстоящите си проекти, защо е избрала арфата за свой инструменти и разкри от кой футболен отбор е.
-Тина, имаш пет издадени песни до този момент – 3 през 2021 г и 2 през 2023 г. Какво подготяш за 2024 г?
-Подготвям няколко нови неща. Имам кючек, имам и балада. Не мога да кажа, кое ще бъде първо, защото все още не съм решила. 2024 г. ще има промени при мен, но няма да казвам сега, ще видите. Ще има нови интересни неща, с които ще се занимавам. Няма да е само пиенето.
-От петте ти песни, коя считаш за най-успешна до този момент и най-много ти харесва?
-Аз лично най-много си харесвам първата песен - „Шамар“. Това е песен, която си избрах за 40 секунди, дори не я изслушах докрай. Просто ми я пуснаха, бях на гости, отидох в банята да я чуя и веднага след това се обадих и казах - „Това е моята песен“. Казаха ми - „Но ти нямаше време дори да я изслушаш“, но аз бях категорична, че това е моята песен. Най ми е на сърце, не знам дали, защото ми е първа, или просто най-много се виждам в нея като стил. Всяка една моя песен е различна. Нормално, защото аз все още търся себе си и правя експерименти. Като певица на година и половина мога да си го позволя (смее се).
-Сигурни сме, че в началото си била изплашена и изпълнена с въпроси дали ще се получи и дали ще те хареса публиката. Година и половина по-късно – как се чувстваш?
-Страхът винаги си го има. Мисля, че и 15 г кариера да имаш, пак ще се вълнуваш. Питаш се като пуснеш нова песен дали ще се хареса, дали е достатъчно добра, дали е това, което трябва да бъде. Но пък и това е сладкото в кариерата. Ти в един момент, ако претръпнеш и излезеш на сцената и се чувстваш така все едно си пиеш кафето вкъщи – може би вече не си за тази професия. Това е сладкото, адреналинът.
-Музиката е в кръвта ти. Твоят дядо е бил музикант. Кога разбра, че да бъде певица е твоето призвание. Какво ти казаха в семейството, като им каза, че продължаваш музикалната линия?
-Целият ми род назад са актьори, режисьори и музиканти. Така че изкуството наистина е в кръвта ми. Само майка ми и баща ми са пропуснали. Те се занимават с много различно нещо от музиката. Работят в сферата на строителството. Баща ми от много малка ме караше да уча математика. На мен тя много ми се отдава. До трети клас учех в частно училище, в което се бях записала на пиано, тъй като имахме извънкласни занимания. Тогава учителката извика родителите ми и им каза, че съм много музикална и трябва да се занимавам с музика. И така наште ме записаха в Музикалното училище. И аз един рев, едно тръшкане – как така ще ме местя в друго училище и то държавно. Но сега съм много благодарна, че съм го завършила. По-трудно е, защото си от сутрин до вечер на училище. Имаш 11-12 допълнителни предмета. Изисква повече усилия. Спомням си моите връстници и приятели как си играят навънка, аз седя пред пианото вкъщи. И малко съм намразила пианото, въобще не искам да свиря на него.
-Защо?
-Много рядко сядам да свиря.
-Свириш и на арфа.
-Да. На мен ми е много приятно да свиря на арфа. По-интересен ми е, не е толкова натоварващ. Пианото е инструмент, пред който трябва да седнеш и два такта да ги повтаряш и два часа, ако трябва, докато не станат перфектни. Аз не съм такъв човек. Не мога да стоя на едно място. Побърквам се (смее се). Мисля, че ми отива да свиря на арфа.
-Със сигурност. Ти си нежна, ефирна. Как поддържаш форма?
-Всичко е ген засега изцяло. Не тренирам. Много ме мързи да се домъкна до фитнеса, въпреки че съм рекламно лице на фитнес. Когато отида, тренирам. Правя 20 мин. Пътека. Случва се около 2-3 пъти в месеца. Обичам да си хапвам пица, дюнери, спагети, банички. Но не консумирам захар, не обичам сладко. Може би това ми помага. Според мен е до како ти е свикнал организма. Имах един период през лятото, едни две седмици, в които тъпчех само банички на морето с моя пиар Венелин. И свалих 2 кг. Така че наистина може да е до организъм. Като започна да се ограничавам и да спазвам диети – даже качвам килограми. Ям два дни салати и то съм гладна.
-Има и друго – психическото натоварване. Вие пътувате по участия непрекъснато, има нерви понякога.
-Със сигурност горим калории на участия – пеем, танцуваме. Правим се на маймуни по някой път, както се казва.
-Свикна ли вече на този режим?
-Мисля, че този режим го имам още от преди да започна да пея. Никога не съм обичала да си лягам рано и никога не съм обичала да ставам рано.
-Като каза гладуване, че не можеш да не ядеш, това означава ли, че не би се записала в предаване като „Игри на волята“, например?
-Никога няма да си го причиня доброволно да спя на земята и да не ям. Харесвам „Игри на волята“. Гледам предаването. Но от дивана, завита с одеялце, пия вино и хапвам чипс. Аз ако вляза там, най-вероятно след 15 минути ще си тръгна доброволно.
-Има ли нещо, което би те мотивирало да останеш?
-Не! Няма пари на света, които да ме накарат да си причиня това нещо. Аз чисто физически няма да мога да го издържа. Аз трябва да се подготвям три години, за да вляза там.
Тина при гостуването си в "МачКаст"
-Като гледа последния сезон – кой ти направи най-голямо впечатление?
-Мартин ми направи впечатление. С неговите стратегийки. Аз съм ЗА начинът, по който игра, в крайна сметка си там точно за това. Играта е не само физическа, но и много социална. А за човек, който няма физическа подготовка, Мартин се справи много добре.
-Той все пак победи Денислава с болки в ръката.
-Мартин има много силна воля. Това е нещо, което аз не бих си причинила. За мен е важна победата, но със сигурност не на всяка цена. Аз бих предпочела да се запазя. За мен дори е малко безразсъдно.
-Но пък наградният фонд е 100 000 лв.
-Това са три песни. Е, при някои песни може и една песен да е (смее се).
-Готова ли си на всичко в професията, за да стигнеш по-напред?
-Не съм готова на всичко. Моето тяло и моята душичка са нещо, което няма цена. И аз не съм готова да ги дам на цената на това да имам кариера. Случвало ми се е. Няма да казвам дискотеките, нито имена. Обещавали са ми участия, ако... Мисля, че знаете какво. Това е нещо, на което аз не съм готова. Нито за да изкарам пари, нито за да направя име. На мама наскоро й казах, че ако не ме беше възпитала толкова добре, вече щях да съм по-напред в професията. Аз няма да се чувствам добре. Няма да мога да си изкарам парите с кеф, като знам как съм ги спечелила. Най-вероятно ще се намразя. Ще изпадна в жестока депресия. Моите приятели постоянно ми казват – къде си тръгнала да ставаш чалга певица с този характер.
-Подкрепиха ли те приятелите като им каза, че ще ставаш фолкпевица?
-Да, много ме подкрепиха. Те не слушат попфолк, далеч са от тази музика, но ми казаха, че щом това ще ме направи щастлива и го искам, значи ще застанат зад мен. Казаха ми, че ще бъда единствената попфолка певица, което ще слушат.
-Понеже сме спортен подкаст не мога да не те попитам – гледаш ли футбол и от кой отбор си?
-Като по-малка гледах футбол. С една приятелка много обичахме да ходим по мачове. От Левски съм! Мисля, че ние бяхме проклятието на отбора. Ако сме на стадиона – те падаха. Ако го гледахме по телевизията – печелеха. И в един момент си казахме – това е нашият любим отбор и по-добре да спрем да ходим на стадиона. Вече не гледам, обаче. Сега се сещам – на едно участие какъв бой щеше да стане. Един пред мен застанал с един с един суитшърт на Барселона пред мен и ми прави сърца на логото. И аз исках да се пошегувам и го питах дали не му е топло с тоя суитшърт, да не ми я хвали тая Барселона, не е ли Левски не е нищо. Не се усетих изобщо. Това се случва в Нова Загора. Като влезнах в клуба и докато стигна до сцената видях как една чаша лети от единия край към другия... Добре, че бяха левскари повечето. Две минути озвучителят не може да ми пусне песента, защото всички пееха „Само Левски“;. И аз с тях. Даже ми става готино. И гледам се събират едни 10 души, явно от ЦСКА и се започва едно мусене. И аз си казах - тука ще стане бой. Мале, какво меле щеше да стане. Добре, че замазах положението – казах на един, че няма смисъл да си разваляме настроението. От тогава вече повече мисля какво говоря.
-Имаш ли си любим футболист?
-Навремето много харесвах Фернандо Торес. Той играеше в Челси. Затова бях и от Челси, отново син отбор. Там се бяха събрали много сладки футболисти. Давид Луис, Оскар и Торес. С моята приятелка се събирахме и гледахме мачовете, заради тях.
-А Кристиано Роналдо?
-Не ми е толкова интересен. Честно да ви кажа и като мъж не ми харесва толкова.
ЕКАТЕРТИНА ТОМОВА
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
