- Ден преди рождения ви ден как се чувствате?
- Стар, много стар, това, че остарявам на години, не ме натъжава. Аз се чувствам млад по душа. Не може да се говори за депресии и такива неща. Странно е, защото осъзнавам, че съм на 41, вътрешното ми усещане е, че съм много млад, но все пак годините са си години.
- Има ли нещо, за което съжалявате в живота?
- О, има много неща, за които съжалявам, но приемам с разбирането, че щом така се е случило, значи така е трябвало. Най-много съжалявам за това, че децата не са при мен. Всичко това, което се е случило с предишните ми връзки, ме е отдалечило от децата ми.
- Имало ли е как това да бъде предотвратено?
- Всичко може да се предотврати, но вече е късно и няма смисъл от това да се обвиняваш или да съжаляваш. Съжалението няма да помогне.
- Взимате ли си уроци след всичко преживяно?
- Е, то най-лошото е, че май не си взимам уроци. След като повтарям това няколко пъти, значи явно не съм си научил уроците.
- А сега с последната ви връзка?
- О, сега съм си ги взел уроците със сигурност. Вече няма какво да ме извади от релси. Толкова съм уверен в себе си и във връзката ми. Рано или късно на човек все пак му идва акълът в главата. Аз винаги съм бил уверен в себе си, но са се случвали такива ситуации в живота ми, които са ме изваждали от релсите и не е зависело само от мен. После излиза, че аз съм виновен за всичко. След мен жените, с които съм бил, започват да говорят публично много неща, повечето дори не са верни. Аз не съм си позволил никога да се обърна срещу тях и да се изкажа негативно.
- Обиждали ли са ви тези неща?
- Не, няма как да ме обиди нещо, което не е истина. Подхождал съм винаги с разбиране. В афект човек може да каже всичко, когато се чувства наранен, и може емоционално да направи какво ли не. Така че не съм сърдит на никого. Хората си мислят, че аз просто правя някакви неща ей така. Истината е, че всеки път съм наясно, като направя нещо, какво ще последва. И въпреки това не ме е страх, готов съм да поема последствията.
- Какво е по-различно сега във връзката с Поли?
- О, има много неща, които с нея няма да направя. Тя е страхотен човек и ме подкрепя във всичко. Поли е жената за мен завинаги и този път наистина е завинаги! Няма какво да промени това.
- При предишните ви връзки не е ли била идеята отново, че ще са завинаги?
- Естествено! Аз, за да тръгна да правя подобно нещо да градя семейство, разбира се, че е било с идеята да е завинаги. Но нещо се случва така, че нещата се променят. Сега знам, че с Поли не греша и този път е завинаги. Няма да се разделя с нея никога!
- Планирате ли деца с нея?
- Каквото Бог реши.
- Как разбрахте, че Поли е човекът?
- Не мога да обясня как стана, но това е нещо, което се усеща. Сега съм убеден, че Поли е на 100 процента жената за мен. Поли е моята жена и няма какво да ме раздели с нея.
- Как си представяте следващите 10 години?
- Иска ми се много да бъда повече с децата. Макар че големите стават все по-самостоятелни. Едва ли тепърва ще искат да прекарват ужасно много време с мен. Те си имат свой път. С по-малките деца обаче ми се иска да мога да бъда повече, да си наваксам пропуснатите моменти. Това ми липсва най-много. Правил съм много компромиси заради децата и съм опитвал, не си мислете, че с лека ръка слагам край, но компромисите не са начинът. Знам, че с много компромиси от моя страна сега можеше да съм с децата, но тогава аз нямаше да съм щастлив.
- А сега щастлив ли сте?
- Да, сега съм щастлив, виждам се с децата, имам жена до себе си, с която ми е добре. Щастлив съм.
- Какво обичате да правите с децата заедно?
- О, нищо! Лигавя ги основно. Трудно е, когато не живеете заедно постоянно, а са с майката, тя ги възпитава и идват за 2-3 дена в седмицата, освен да играете и да се забавлявате, няма много какво да се прави. В общи линии, като дойдат при мен, аз правя, каквото те кажат. Съобразявам се с тях на 100 процента. Планина, море, на ски, на кънки. Сега караме кънки заедно, по-скоро аз падам, крепя се на тях. Опитвам се с тях да се уча да карам кънки, не мога, но се старая заради децата. Синът ми тренира футбол от 3-4 години. Дъщеря ми Йоана се е запалила по Тик-Ток, кара ме да танцувам с нея. Правя се на клоун в общи линии. Танцувам с нея, уча танците там, които са модерни, снимаме видеа и съм я помолил само да не ги качва.
- Определяте ли се като добър баща?
- Не. Аз не съм с тях! Как да се определя като добър баща?! Но се старя много и децата наистина са най-важното нещо за мен. Опитвам се колкото мога да присъствам в живота им. Преди тренирах много, спортът ме отделяше от тях. Работата ми е била такава, все съм бил сам. Сменяш отбори, тренираш и така е било и с Христина, и с Есмер. В Русия почти сам съм бил, те са идвали с мен, но не постоянно. Изпуснал съм много ценни моменти - рождени дни, първи учебен ден и много такива, и ме боли за това със сигурност.
- Как ви се отразява раздялата с децата?
- В момента ми е тежко много за малкия Благой. Аз с него бях свикнал много, ние сме били неразделни постоянно. Детето също тежко преживява това, защото също много ме обича и е свикнал с това да сме заедно. Като е без мен и плаче, не иска други хора, това е сложно. Но то ще мине и вярвам, че всичко ще бъде добре занапред.
- Винаги ли сте така положителен?
- Да, старая се да съм така, няма нужда от лоши емоции.
- Как решихте да станете футболист?
- Бях много малък, в Суходол какво да правиш?! Излизаш пред къщата и ритаме топка по цял ден, докато не ни викнат. Нямаше телефони, нямаше нищо какво да се прави. Училището, къщата и топката по цял ден, докато не се провикнат нашите да се прибера. На 8 години отидох в Славия, помолих баща ми да ме заведе. На първата тренировка помня, че ме закара той, но след това си ходех сам с рейса. Помня, че ходех всеки ден, няма лято, няма зима, не съм пропуснал нито една тренировка. Сега децата не знаят какво е, имат всичко и са супер разглезени. Ние сме ритали на една сгурия. Няма вода, няма къде да се измиеш. Студена вода, ръцете ти замръзват, няма къде да се изкъпеш. Скърцат ти зимата зъбите от студ в рейса. Сам съм си шил бутонките, за да изкарат повече време, защото ние нямахме много пари. И аз с един пирон пробивам дупка, за да може да мине иглата през кожата и пластмасата. Сега им е лесно. Минал съм през всякакви неща, но желанието ми е било по-силно от всичко.
- Кога разбрахте, че футболът е вашата професия?
- Винаги съм искал да стана футболист и съм знаел, че няма да е друго освен футбола.
- Като кого искахте да станете?
- Като себе си. Не съм подражавал. Стараел съм се. Във всяка една възрастова група, в която съм играл, просто съм изпъквал, винаги съм бил капитан, голмайстор и са ме забелязвали.
- Кой е първият треньор, който ви забеляза?
- Много треньори са. Иван Хайдарлие, ние станахме тогава шампиони на България при юношите, финалът беше на „Васил Левски“. Мен ме избраха за най-добър футболист. Взехме купата, Венци Стефанов тогава беше в съблекалнята, аз му дадох купата, а Славия не беше ставал шампион в юношите от много отдавна. Тогава Венци Стефанов ми каза - от другата седмица идваш да играеш при мъжете. И на 17 направих дебют - малък бях.
- Как ви се отрази успехът?
- Животът ми беше само училище и футбол. Аз излизам сутринта от Суходол, в раницата съм натъпкал всичко за училище и за тренировка. Хващам рейса в най-голямата бутаница сутринта за училище и вечер се прибирам пак така след тренировка. Някъде между това уча, защото се прибирам от тренировки късно. Не е имало време за нищо друго, никакви забавления. А аз бях много добър ученик. Завършил съм Техникум по полиграфия и фотография – компютри учих.
- Каква е формулата за успеха?
- В моя случай имаше и късмет, когато Венци Стефанов ме забеляза и това беше началото. Ние имахме много добри футболисти тогава, 5-6 момчета също заслужаваха да играят, но не взеха друг освен мен. Талант колкото и да имаш, ако не влагаш труд, той така ще си остане. Покрай мен колко таланти са минали и то какви и нищо не става от тях, защото са мързеливи. Работа трябва, тренировки. Упорит труд. Сега всеки си е повярвал, че е звезда.
- А вие кога разбрахте, че сте звезда?
- Никога не съм живял с тази идея, че съм велика звезда. В Алавес, когато бях, първият ми мач беше с Барселона пред 98 000 души. Аз съм на терена с Роналдиньо и си викам - чакай сега, какво стана. Аз бях в шок. Никога не съм си казал, аз съм голяма работа, защото, като излезеш да играеш срещу Роналдиньо, си задаваш въпроса „Кой си ти?“. След това отидох в Сърбия, станахме шампиони, после в Германия и там беше добре. После дойде моментът да избирам - имах договор с Кьолн, дали да остана там, или да замина за Русия. Избрах парите. Тогава Венци Стефанов ми каза: „Като свършиш футбола, децата няма да те питат в кой отбор си играл, а има ли мляко в хладилника“. Дълго се противих срещу това, ама после заминах. 12 години в Русия. Имам хубави спомени навсякъде и навсякъде имам приятели. Имам и забавни истории. Помня сега една история с Кадиров. Първи мач играя, бихме Зенит и аз вкарвам гол. След мача в съблекалнята се къпя и буквално, докато съм с шампоана под душа, идват и ме викат. А аз руски не знам - къде разбрал-неразбрал, викам, чакайте да си махна шампоана от косата. Те викат - какъв шампоан, шефът е тук, излизай! Излизам аз с една кърпа около кръста и шампоана на главата и гледам самия Кадиров. Той, като ме видя, ме поздрави веднага и само ми хвърли едни ключове и ми подари един джип.
- Липсва ли ви футболът?
- Липсва ми, много ми се иска да е част от мен и от живота ми. Това е нещо, което съм правил над 20 години. Треньор няма да мога да бъда, знам, че не е за мен. Не го чувствам.
Това е той:
Роден е на 21 декември 1981 г.
Футболната си кариера започва в Славия, където играе до 2004 г. Има 168 мача в „А“ група и вкарва 45 гола
През 2005 г. преминава под наем в испанския Депортиво Алавес, а след това в сръбския гранд Цървена звезда. Следват Дуисбург, отново Славия и Терек Грозни, където е капитан
Зад гърба си има 4 сериозни връзки с 4 деца. В момента е женен за Полина
Мариана Маринова
