- Честита награда, г-н Блажев. Това е награда за инфлуенсър. Знаем, че сте от хората, които не ги вълнуват на всяка цена наградите, но все пак това е оценка за вашия труд и за това, че се развивате в социалните мрежи в правилната посока.
- Благодаря. Хубаво ми стана, разбира се. Ще излъжа, ако кажа, че не съм се надявал или че не ми е станало приятно, като съм си чул името. Още повече че, докато вървях към сцената, понеже това е събитие за бизнесмени, за хора в света на технологиите, аз не се чувствам непременно един от тях. И малко бях като не на място едва ли не. Докато вървях към сцената, имаше аплодисменти, обаче един конкретен човек отзад започна да пляска и да вика и се обърнах да видя кой е и видях Мария Илиева, с която сме се засичали на „здравей-здрасти“ и си харесваме постове в Инстаграм. Но ми стана много приятно, че толкова успял човек, който изобщо не е длъжен да подкрепя такъв, от когото няма някаква користна цел. Просто ми вдъхва вяра, че още има останали успешни хора, които не се притесняват да направят евала на друг човек, на когото му се случва нещо хубаво.
- Дай Боже да има повече такива хора. Да се върнем сега на темата за инфлуенсърството.
- За съжаление в България инфлуенсърската дейност има негативен оттенък. Предполагам, и по света е така, не само в България.
- Но пък има и хора, които допринасят за това да има негативен оттенък.
- Абсолютно. Просто лошите примери в инфлуенсърството са много по-видими. Отваряш си телефона и веднага виждаш лошите инфлуенсъри. Логично е, инфлуенсърската професия е по-публична, лошите примери повече се набиват на очи, но има страхотни хора, които те вдъхновяват, като готвят, като снимат, като говорят за емоционална интелигентност.
Aз не се срамувам от това, което правя. И в Webit в категориите така държах да бъда изписан – инфуенсър. Има изключително много хора, които правят страхотно съдържание!
- Вие сте и писател, и тв водещ, и баща. Има изключително лоши примери и така наречените предизвикателства особено в ТикТок, които за жалост водят до наранявания, а не дай Боже – и до по сериозни последици. Как децата могат да разграничават добрия инфлуенсър, който може да им даде правилни, поне според него, напътствия за живота, и този, който с едно предизвикателство може да застраши живота им?
-Това звучи клиширано, обаче ролята на семейството е супер важна, защото аз не вярвам, че едно дете, особено на 8-10 години, защото понякога и те имат ТикТок, а я зад гърба, я със знанието на родителя, може да различи много кога едно видео е вредно за него. То може да бъде вредно не само физически, защото някой човек се качва на ръба на висока сграда и се снима, но може да бъде вредно емоционално, защото виждаме какво се случва по света и как всички медии гръмнаха заради този сериал „Юношество“, как настройват млади момчета, които знаят, че се развиват по-бавно от момиченцата, в същото време имат някакви желания и ако не срещнат от другата страна разбиране или подигравка, колко лесно се озлобяват. И има инфлуенсъри, които искат да обсебят мозъците на тези хора. И това се случва. Мен даже от това повече ме е страх, конкретно за моя син Боян. И затова гледам просто да разговаряме и да си подсигуря един вариант, в който той ще ми сподели, ако попадне на нещо, което го е притеснило, а няма да си го премълчи. Аз винаги му казвам – предпочитам да ми го кажеш, отколкото да ме излъжеш и да се изложиш. Това не означава, че аз няма да взема някакви мерки, да му обясня, че не е постъпил правилно или че няма да има наказание, но винаги нещата за него ще се стекат по по-добър начин, ако ми каже какво го притеснява.
- Това ли е вашият подход към възпитанието на децата?
- Абсолютно. Аз много обичам да говоря. Може би и покрай работа ми в „На кафе“ през последните 5 години това нещо още се обостри. Даже понякога се усещам как философствам пред Боян и той само ме спира с ръка и казва: „Татко, разбрах те“ (смее се). Или понякога той сам е стигнал до някакъв извод и аз жестоко подценявам неговия интелект и умение да хваща поуката в дадена ситуация, но пък в такива моменти разбирам, че явно с майка му вършим добра работа и сме на прав път. Но абсолютно, доколкото мога, се държа с него като с възрастен. Но в същото време се опитвам и да го щадя от някои истини, за които не е готов. Не съм от родителите, които смятат, примерно, че на едно дете на 6 години трябва да му бъдат обяснявани някои много деликатни процеси на нашето съвремие.
Той знае за живота, знае за смъртта, долу-горе – как се раждат бебетата, подочува, че вече има някои мъже, които харесват мъже, и жени, които харесват жени. Но самият той не изпитва интерес да задълбава в тези теми. Виждам, че не му създава дискомфорт. И самият аз не тръгвам да се обяснявам излишно.
- Ние виждаме едни много хубави видеа в социалните мрежи, че той много се грижи за малката Софи, че е един много любвеобилен батко, така ли е?
- Внимателен е. Мисля, че отглеждаме един малък джентълмен. Много помага. Наскоро, покрай рождения ми ден, решихме да празнуваме в рамките на един уикенд в СПА хотел. И можеш да предположиш, че с две деца, едното на почти две години, другото на шест, това може да бъде не чак толкова леко изживяване. Малко се усеща като битка в „Игри на волята“ (смее се). Обаче той много помагаше с нея. Имат специална връзка и само той може да я успокои.
- Тя скоро ще стане на две годинки и със сигурност разбира повече. Много е променена от последния път, който си говорихме с вас. Тя точно се беше родила. Така че вече спокойно можете да кажете и впечатлението си да сте баща и на дъщеря, защото съм чувала, че е различно.
- Вече започвам да усещам, че е различно. По-бързо дръпват момиченцата. Това съм го чувал и преди, но сега вече мога от личен опит да го кажа. В същото време обаче пък и е по-взискателна, по-лесно изпада в лошо настроение, по-лесно ти вади душата с памук. Може би аз си въобразявам, обаче има някаква такава симпатична на този етап манипулативност, кога да иска подкрепата на мама и кога на тати, като не успее при единия, веднага гледа да пробие при другия. Но е много магично, особено когато съм с двамата. И не знам хората доколко ще ми повярват, но наистина просто когато ги гледам двамата отстрани – и знам, че имам своя принос те да са на тази земя, да са живи, да се откриват, да се обичат. И ми е много спокойно, че всичко е на мястото си. Няма закъде да се напъвам и да се надскачам.
- С малко дете и с толкова много ежедневна работа, която имате и вие, и половинката ви Ива, успявате ли все пак да си откраднете романтични моменти за вас?
-Не, не се справяме в това направление. Отскоро си намерихме жена, която да ни помага, обаче пък тя отиде да си почива цяло лято на морето. Родителите ни не живеят в София. В никакъв случай не искам да мрънкам, защото знам, че има хора с много-много по-сериозни какви ли не житейски проблеми, но просто вярвам, че родителите на деца на подобна възраст, които нямат роднини за помощ, ще ме разберат. Има дни, в които наистина е трудно, защото аз се връщам изморен вечер от работа, след предаването има някакви снимки или събитие. Ива е била цял ден с малката, която е имала, да кажем, кисел ден. И просто вечер сме изморени и искаме да си обърнем внимание един на друг, а в същото време нямаме сили и сме си казали, че още малко ще стиснем зъби Софи да тръгне и тя на ясла и ще си освободим повече време. И лятото дори на почивката ще вземем майка ми и баща ми, за да могат да помагат с децата. Едно време това щеше да ми се стори адски неромантично, но в същото време сега е романтично, защото заради тях ще можем да си останем малко насаме с Ива.
- Отново ли ще почивате на каравана?
- Да. Същото място, на което бяхме и миналата година. Много ми допадна на мен животът на каравана, защото е облагородена. Има си отделна баня, тоалетна, чистичко, спретнато, в една борова горичка. Чист въздух, свобода, купуваме си храна, готвим си, слизаме до плажа, като ни е кеф. Аз не съм човек, който обича тълпи, шумни компании, дискотеки, клубове, и това е моят начин на почивка.
Елизабет Методиева
