- Гергана, вие играете главна роля в новия сериал на NOVA „Клетката“, разкажете ни за вашата героиня.
- Ина е изключителна жена, изправена пред много тежки изпитания и избори. Именно в толкова сериозни ситуации разбираме характера на даден човек. Ина е смела, храбра, много борбена и действаща. Същевременно с това нежна, ранима и емоционална. За мен винаги по-негативните персонажи са били по-сладки, но срещата ми с Ина преобърна тези ми представи. Да се бориш за справедливост, е морална и тежка задача.
- Намирате ли сходни черти между вас самата и героинята ви?
- Разбира се, на първо място ние сме майки. А една майка е способна на всичко за детето си. Ина ме научи да бъда много корава и решителна в повечето ситуации. Мисля си, че научих много от нея. Аз не съм била в толкова тежки ситуации като тези на Ина, но знам, че си приличаме по това, че и двете в трудни моменти научаваме повече за своята сила и слабост, за доверието и смирението.
- Имаше ли нещо, което ви затрудни в този образ, кое?
- Нямаше нещо, което да ме затрудни. По-скоро екшън сцените ми бяха по-сложни, но същевременно с това и любопитни. Досега не се бях сблъсквала с подобен тип сцени и беше предизвикателство за мен. Имахме екип от подготвени хора между нас и със сигурност нищо не ни застрашаваше. Може би единствената трудност, с която се борих и продължавам да се боря, е ставането рано сутрин.
- По време на снимки сещате ли се за някоя забавна случка с колегите ви?
- Имахме много забавни моменти, може би защото пред камера се случваше нещо драматично, а зад камера имахме необходимост да отпуснем парата. Сещам се за един момент, в който снимахме едно сбиване в затвора и в един момент една от надзирателките, без никой да й каже, ме хвана здраво и ме извлече от групата. Явно й е дожаляло за мен. Но беше изненадващо и смешно. Всички много се забавлявахме. Смехът зад камера беше неотлъчно с нас. Много ми беше приятно, когато се събирахме всички момичета от затвора. С тях е страхотно забавление. Допаднахме си дотолкова, че постоянно им казвах - „Не ми се излиза от затвора!"
- Как интерпретирате заглавието на сериала „Клетката“?
- В сериала сериозно се засяга темата за свободата. Както душевната, така и физическата. Клетката е символът, който отнема свободата. Чували сме изразите „Птица в клетка“, „Див звяр в клетка“. Въпросът е, че имаме много клетки вътре в душите си и трябва да ги разбием, докато не е станало късно. Според мен най-страшният затвор е този, в който ние самите вътрешно се обричаме да живеем. Започваш да си задаваш въпроса дали не е по-сигурно и някак по-спокойно да живееш в затвора, отколкото навън, където навсякъде дебнат „чудовища“, готови да ти навредят, където навсякъде цари хаос и агресия, където човещината е на последно място.
- Вие самата чувствала ли сте се понякога в клетка?
- Никога, и слава Богу! Но съм се чувствала безсилна и безпомощна в дадени моменти.
- Как се сработихте с Асен Блатечки, с когото както виждаме сюжетът ви свързва тясно?
- С Асен се сработихме много добре, но няма как да не се сработиш с него. Той е от тези хора, с които работата се превръща в приятно преживяване и се радвам, че се срещнахме. Асен е изключително земен и „лек". Той както си общува с мен, така го прави и с останалите колеги, със статистите. И, разбира се, че в работата на първо място мисли за партньора, след това за себе си.
- А с Мартин Димитров бяхте ли се срещали професионално и как се сработихте?
- С Мартин не сме работили досега, но и с него се сработихме доста бързо. Мога да кажа, че целият екип беше страхотен - от актьорите до грима и костюмите. Всички бяха перфектни и на ниво. Това, което ме заинтригува при срещата ми с тях, беше, че те са като едно семейство. Подкрепят се, помагаме си, няма интриги и злорадство. Удоволствие е да се работи в такава атмосфера.
- Извън този проект в момента работите ли над нещо друго?
- В момента играя спектаклите си в Театър „Българска армия“. Те са единадесет и в тях имам много разнообразни и различни героини. Често пътуваме с театъра. На 17 и 18 октомври ще бъдем в Стара Загора и Хасково с невероятния Васил Михайлов и „Завещанието на целомъдрения женкар“, а на 23, 24, 25 и 26 октомври ще бъдем в Бургас, Несебър, Поморие и Айтос с представлението „Железният светилник“. Започваме активно сезона в театъра и играя почти всяка вечер. Не мога да се оплача от бездействие.
- В кои постановки играете в момента и кога може да ви гледат почитателите ви?
- Играя в постановките „64", „Представление и половина", „Мизантроп", „По-студено от тук", „Урок по български", „Арсеник и стари дантели", „Много шум за нищо", „Ножица-трепач", „Балдахинът", „Железният светилник" и „Завещанието на целомъдрения женкар". Както казах, имам огромния шанс да бъда различни жени с широк диапазон и никога не ми е скучно с тях. Всяка една от героините ми е пъстра и многолика.
- Кое е по-голямата ви страст - театърът или киното?
- И двете. Еднакво ги обичам и ми носят еднакво удоволствие. Приятната умора след 12-часов снимачен ден или аплодисментите и топлината в очите на публиката. Еднаква красота и удовлетворение ми носят. За киното се изисква голяма доза концентрация, защото точно в този момент трябва точният поглед и точната емоция. Театърът пък е прелестен именно с това, че всичко е на живо и дори и да се случи някакъв гаф, публиката му се радва и го приема като част от спектакъла.
- Има ли роля, която много искате да изиграете, но досега не сте имала тази възможност?
- Има много роли, които бих изиграла. Всяка роля, дори и да не си я мечтал, ти носи нещо и обогатява природата ти така, че аз се радвам и на малките роли. Въпреки това винаги съм мечтала да бъда космонавт, така че бих изиграла жена космонавт, която отива на непозната планета. Харесвам и скандинавските криминални филми, няма да се разсърдя, ако ми предложат някоя криминалистика или патоложка.
- А има ли световноизвестен актьор, с когото много искате да си партнирате?
- О, много са! Такава среща би била сбъдната мечта. Или с някои от великите режисьори. Би било невероятно! С Паоло Сорентино, например. Много ми допадат неговите филми. Той е новият папа на италианското кино. Бих искала да присъствам на един снимачен ден на негов филм.
- Вие сте майка на две прекрасни деца, какви интереси имат те? Дали са наследили на родителите си таланта?
- Децата засега не проявяват желание да се занимават с това, но и двамата са много артистични и забавни. Даже бих казала, че у дома те ни забавляват повече, отколкото ние тях. Но вярвам, че всеки си има път и те ще намерят своя. Кристиан е на 19 години и учи маркетинг в УНСС, а Георги е 6-и клас и в момента се бори с „Под игото". Не бих им казала да се занимават с нашата професия, защото в някои моменти е много трудна и неблагодарна. Но каквото те си изберат. Пътят е пред тях!
- Какво обичате да правите през свободното си време?
- Обичаме да пътуваме. Това е наша страст и се надявам за повече свободни моменти, за да я осъществим. Обичаме да гледаме филми и да си приготвяме вкусна храна. Обичаме да се срещаме с близките ни приятели и да пием по чаша вино. Обичаме да четем книги. Обичаме да сме всички заедно вкъщи.
- С Юлиан Малинов сте заедно от дълги години, какво ви събра и каква е тайната на дългото съжителство?
- Доверието, грижата един за друг, малките изненади, толерантност един към друг. Да не забравиш от къде си тръгнал и кой е бил до теб през цялото време. В тежки и трудни моменти, в радостни и щастливи мигове. Според мен силата идва тогава, когато заедно с човека до теб преборваш всеки проблем. Ако мога да перифразирам „Това, което не убива една връзка, я прави по-силна".
- Според вас какво е любовта?
- Любовта е всичко. Любовта е навсякъде. Любовта е очите на децата ми и мъжа ми. Любовта е нашето спасение. Трябва да бъдем добри един към друг и да се обичаме.
- За какво мечтаете?
- Мечтая децата ни да живеят в един по-добър и по-сигурен свят. Мечтая всички да бъдат здрави! Мечтая за един по-добронамерен свят.
ТОВА Е ТЯ:
-Родена е на 22 ноември 1982 г.
-Завършва НАТФИЗ през 2005 г. в класа на проф. Пламен Марков
-Играе в сериалите „Дървото на живота“, „Румбата, аз и Роналдо“ и „Клетката“, както и в много театрални постановки
Лидия Драгомирова
