Т еатралният възход на писателя и драматург Христо Бойчев е завършил като Наполеон, обяви пред „Телеграф“ самият той. „Тъкмо влязох в Москва и Путин ме отблъсна в „черния списък“. Впрочем не само мене, а и авторите на всички „вражески“ страни.
И Сашо Морфов, включително. Даже и Недялко Йорданов – поетът, влезе в статистическия списък на враговете, макар да е путинофил. Впрочем и аз харесвах Путин някога“, призна той.
Латинка Петрова пред "Телеграф": Никога не разбраха колко тъжен човек беше Парцалев
ГОТВИ АВТОРСКИ СПЕКТАКЪЛ! Ей Бо на щат в Пазарджик
Шъ съ оправим
Преди точно 30 г. заедно с Иван Кулеков е кандидат за президент на Република България. Води пародийно-комедийна предизборна кампания, в резултат на която получава над 100 000 гласа. „Тогава хората имаха все още надежда, че ще си построим държавата по образ и подобие на развитите страни, че човешката инициатива ще е ценена. Затова и толкова спонтанно прегърнаха слогана ни с три пръста – „Шъ съ оправим“. Днес обаче мисля, че няма надежда, колкото и тъжно да звучи. Нищо не стана, както го мечтаехме“, споделя още Бойчев. Защото казва, че нашите политици не са като японците – при провал – да си направят харакири. „Чувството за доблест и чест липсва. Тъжно е, че в деня на театъра говорим за политика, но тя директно удря и изкуството – виждаме какво става с театрите, които са пред затваряне заради липса на финансиране“, добавя творецът. На въпроса какво става в българския театър отговаря: „Каквото става и в политиката. Не може да се гледа вечно една и съща пиеса. Омръзва и писва... Много действащи лица, а действие няма“. А какво се случва при такива постановки? „Какво... Зрителите излизат и отиват в друг театър. В демокрацията не сме длъжни да посещаваме само един театър... Той салонът и без това се поопразни доста, останаха тук само задрямали по столовете пенсионери... Или такива, които искат да гледат съветска телевизия, но на западен телевизор“.
Васил Найденов говори за политика, пенсии и битките в живота (ВИДЕО)
Парадокси
Още през 2023 г. Бойчев казва в интервю: „Войната в Украйна няма да свърши скоро. За жалост… Ще бъде продължителна, с неизвестен край“. Запитан какво мисли сега, писателят отвръща: „Мисля, каквото виждам. А виждам, че темповете, с които Путин напредва, Украйна няма бъде превзета, докато е жив. Твърде вероятно е да не доживее победата по една или друга причина. Както върви, Русия скоро няма до дочака победа в тази „военна операция“, както не дочака и комунизма. Впрочем при „военните операции“ не се говори за победа. Военните операции биват „успешни“, „неуспешни“ или „задоволителни“. Очевидно настоящата не е дори „задоволителна“, щом все още продължава“. Според него Путин със сигурност вече съжалява. „Беше добро момче някога. Но властта, както знаем… и т.н... Те, американците, затова са най-велика сила, защото си измислиха твърдата мандатна система и там тя работи, за разлика от Русия“, продължава Христо и признава, че Русия е велика сила, но има и по-велики от нея.
„Голям майтап ще падне, ако се окаже, че и Украйна е една от тях“, смята писателят. Думите му звучат парадоксално, защото и реалността е такава: „Всеки следващ ден от тази война работи срещу Путин и май ще се окаже най-дългата война в руската история. А има, със сигурност и вътрешна съпротива. Не от любов към Украйна, разбира се. Интересите в Русия са мащабни и движението на политическите пластове е непредсказуемо. Освен това от 1985 г. насам в движението на политическите пластове има, така да я наречем, историческа инертност. В момента тази политическа инерция не е в полза на настоящата политика на военна хегемония на Путин. Днес народи се привличат в империите чрез висок жизнен стандарт, а не насила. Нито един русофил у нас не кара руска кола. Даже и Брежнев и Бай Тошо се прегръщаха в открит мерцедес“.
Харакири
Христо Бойчев знае, че доста хора не мислят като него, затова смята, че: „Много „мечтаят“ за СССР, но не си купуват руски коли. Познавам няколко и ги уважавам, а при другите тази любов към Русия е „жалба за младост“. Но при политиците не е така. При тях е „жалба за мъни“. Ако имаха доблестта на японците, трябваше до един да си направят харакири“. Заради думите му мнозина биха си казали, че е русофоб, но писателят е категоричен: „Напротив, русофил съм. Фен съм на руската култура. И като автор съм най-разбран и най-показван там. Културните ми интереси са там, но геополитическите интереси на България не са там. Ние имаме нужда от западна икономическа култура. И Русия също – още Петър Велики го разбра и ги ориентира на Запад, затова и до днес са могъща империя“.
Да не цитирам Кулеков, че ще ме съди за плагиатство
Като драматург Христо Бойчев празнува днес Международния ден на театъра. „Че по-голям театър от нашата политика има ли? - възкликва той. - Впрочем Кулеков има едно великолепно „есе“ за зрителя от последния ред. Бих го цитирал, но ще излезе като плагиатство и ще ме осъди – знам си хората. Но ако го намерите това есе, го поместете – на вас няма да се разсърди. Идеята в есето е, че зрителят от последния ред разбирал, че става нещо на сцената само когато някой падне от нея – в есето буквално, а в живота реално“. А сега, след московското „Бородино“ накъде? „Пак към Запад, къде другаде? Театърът има две посоки – Изток и Запад. Източният стига до о. Сахалин (и аз стигнах там), а западният стига долу-горе пак дотам, но зад океана (и там стигнах). Айде стига фукни, да не урочасаме работата“, допълва писателят.
Влиза в културата като главен механик
Христо Бойчев влиза в българската култура като главен механик. „След десетгодишен стаж на инженер и зам.-директор на завод за награда бях приет в НАТФИЗ, тогава ВИТИЗ - театрознание, но задължително учих и актьорско майсторство в класа на Коко Азарян. Въпреки актьорските ми постижения Коко директно ми заяви да не му губя времето, защото силата ми била драмата. И прав беше, макар и недотам... Не знам какво е казал на нашумелия сега Иво Димчев, защото и той е бил студент при него“, казва писателят. Той признава, че пише за хората и че винаги го е вълнувала темата за беззащитния малък човек в света с глобални проблеми, който го смачква.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Лео Богдановски
