- Здравейте, Илиян. Преди броени дни имахте рожден ден. Юбилей - 40 години. Отпразнувахте ли го или се придържахте към поверието, че тази възраст не се отбелязва?
- Знам, че тази възраст не се отбелязва, и не празнувах. Но мога да кажа, че това бе един от най-хубавите ми рождени дни, защото за първи път бях на този ден в родния си град Велико Търново, на едно много специално и божествено място - Арбанаси. И за пръв път също бях с цялото си семейство - сина ми, приятелката ми, сестра ми, майка ми и най-близките приятели. Смислен ден.
Мога да кажа, че на тази възраст, на 4-ия етаж както се казва (смее се), вече имам съвсем друг поглед за живота. Осмислил съм много неща и съм благодарен за всичко, което ми се е случило и което ми се случва. Благодарен съм за дарбата, която ми е дал Бог и че мога да радвам хората.
Всичко е много осъзнато, истинско и се чувствам цял и щастлив.
- Предполагам сте получили стотици честитки от вашите фенове. Видяхме в личния ви профил в социалната мрежа Инстаграм, че буквално не можехте са смогнете да споделите всички видеочеститки.
- Аз искрено се раздавам на фенове си, от цялото си сърце и душа и това нещо много ме храни. В същото време получавам същата обич като отговор от тях и това нещо много ме радва и съм благодарен. Знаете ли, преди години, като нямаше социални мрежи и комуникациите не бяха чак толкова развити, не сме имали такава комуникация с феновете и не можеха да изразяват какво чувстват и мислят, но сега мога да кажа, че аз такова отношение не съм получавал никога, или поне не са ми го споделяли. Всичките ми фенове непрекъснато ми показват обичта си, пишат ми такива мили и хубави неща, че ми се пълнят очите със сълзи. Искам да благодаря на всичките ми почитатели и да им кажа, че те са част от семейството и живота ми и им благодаря от цялото си сърце за любовта им към мен и към музиката ми. Обещавам, че ще продължавам да ги радвам.
- Това е прекрасно, но покрай лични празници човек си прави всякакви равносметки. Интересно ни е имало ли е момент, в който сте искали да се откажете, да захвърлите всичко, минавало ли ви е през ума да се откажете от музиката?
- Ще бъда откровен - да, минавало ми е през ума, но това бе в един период от 2-3 години, в който имах мои лични изпитания и трудности. Благодаря на Бог, че събрах себе си и се завърнах такъв, какъвто съм. Защото аз съм това, което виждате в момента, това, което съм бил в този период, не е истинският Илиян. Имало е моменти, в които съм бил смачкан, но не съм губил надежда. Знаех, че ще премине всичко. Не загубих вярата си в Бог и знаех, че ще дойдат по-добри времена.
- В такива житейски ситуации човек има нужда и от хора, които да го подкрепят и да вярват в него. Кой беше вашият стимул?
- В този момент бях със сина ми и това беше моят стимул, заради който продължих и се борих. Просто си задавах много въпроси и си отговарях сам. Естествено приятелите ми бяха моят стимул, допитвал съм се до тях и съм търсил истината. Въпреки че повечето от нещата аз си ги знаех. Като всеки човек - вътрешно си знаем всичко, просто понякога не искаме да си признаем грешките. Исках да намеря истината и да се преборя с всичко ненужно, което е у мен.
- Да се върнем към по-хубавите теми на разговор. Вашата песен „Тупалка“ си остана визитна картичка и до днес, дразнило ли ви е това обръщение?
- Няма нищо случайно в този живот, всеки си идва с неговото име, а пък при мен си дойде допълнение. То направо ми стана като псевдоним (смее се). Аз тогава съм си бил наистина тупалка - готин, позитивен. И сега съм си такъв. Не обичам да се хваля, но се радвам, че се запазих и съм такъв - истински.
- В този ред на мисли има ли истински приятелства вече във фолка и изобщо в светските среди като цяло?
- Аз съм в прекрасни отношения с колегите си. С никого нямам драми, няма какво да делим. Има такива, с които повече се имаме, има и такива, с които се уважаваме, но нямаме обща тема на разговор. Доста често се виждаме с Деси Слава, Емануела, Теди. За Борката и Коце – то е ясно, от години сме си ние, Преслава. Цвети Янева също много си я уважавам, ние сме израснали заедно. Просто с някои се виждаме по-често, с други най- вече по празници се чуваме, но животът ни завъртя всички, имаме семейства, много малко свободно време, но приятелството го има и винаги ще го има.
- Как смятате, накъде върви светът и ще има ли години на по-чисти и истински взаимоотношения между хората?
- Аз мога да кажа какво чувствам, ама вече какво ще стане е в Божиите ръце, но имам чувството, че ще станем по-извисени, по-чисти и искрени. Аз го виждам напоследък и смятам, че младите много ще допринесат за промяната на света, в който живеем. Има много светли същества сред децата и много ме радват. Колкото и преди години се говореше, че младежта не е толкова будна, сега виждам, че подрастващото поколение е много по-различно от предишното. Ще изчезнат омразата, гневът, завистта и ще преобладава любовта. Иска ми се да е така.
- Вашият син също е от подрастващото поколение. Как прекарва лятото?
- Той вече е почти на 9 години. За пореден път ще кажа, че имам едно прекрасно дете и благодаря на Бог, че ми е дал възможността да съм негов баща. При мен е на морето, по цял ден си играе с малкия на Деси, с дъщеричката на Сияна и Даниел и с децата на още други наши приятели.
- Карате ли му се, или по-скоро сте спокоен баща?
- За каране чак не. Той е ненаситен, постоянно иска само да си играе. За храната му правя забележки. За чипсовете предимно (смее се). Искам да се храни повече и с по-хубави неща.
- Вие самият сте в перфектна форма. Това на хранителен режим ли се дължи или по-скоро има някаква друга тайна?
-Това се дължи на хранителния баланс, който постигнах. Върнах си килограмите, на които се чувствам добре, гледам да си ги запазя и успявам към момента. Мярка се иска за всичко. От година и половина не пия грам алкохол, което също е много важно за килограмите и за това да изглеждаме и да се чувстваме добре. Спортуването е другото важно нещо, но от най-голямо значение е храната. Хубава, качествена, по-малко и начесто. Аз вече започнах да звуча като инструктор (смее се).
- Да се върнем към сина ви Ицо. Вече показва ли таланти и има ли мечти какъв иска да стане? Вие самият имате ли амбиции да тръгне по вашия път или предпочитате да му дадете право на избор?
- Мога само да похваля сина си. За музиката не говорим, той си го носи и си го влече, но в момента се е запалил много по футбола. Роналдо, Меси, купуват се всички екипи, всичко, което съществува, за да си ги сменя. Иска да играе в Барселона. Смятам тази година да го запиша да започва да тренира вече, защото виждам, че доста му се удава, пък и го влече и му харесва много, което ме радва. Не държа да стане певец или музикант. Всеки си има път в живота, всеки идва на този свят с неговата мисия, така че той трябва да открие себе си и да бъде себе си. Не искам детето да бъде моя сянка. Ако е отгоре, много по-добре. Всеки иска детето му да е по-успешно от него. Каквото той си пожелае, само да го прави добре и да е от сърце.
- Вие сте от известните личности, които не излагат на показ личния си живот. Щастлив и влюбен ли сте?
- Щастлив съм, влюбен и искам да благодаря на моята приятелка за това, че е до мен и ме подкрепя в абсолютно всичко и че ме дарява с нейната любов. Щастливец съм с такава жена до себе си.
- Какво да очакват от вас феновете ви? Работите ли по нов проект и кога ще бъде представен?
- Нямам търпение да запиша новото си парче, Даниел Ганев е тук, при мен на морето, и почива със семейството си, но аз не спирам да го тормозя и в почивка (смее се). Много ми харесва новата ми песен и се надявам, че и на публиката ще им хареса.
Също така съм поканен да участвам в нов много голям проект, нещо, което хората не очакват от мен. Ще съм в малко по-различна светлина, но ще видят много истина за живота ми. Няма да издам какво е обаче. Да очакват само хубави изненади.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 08.08.1988 г. във Велико Търново
Още с първата си песен „Честит рожден ден“ става популярен в цяла България
Песента, която го изстрелва по върховете на всички класации е „Тупалка“
Има един син - Ицо
Елизабет Методиева
