0

П ореден музикант от световна величина напусна за жалост този свят, оставяйки ярка след след себе си. На 90 години почина Джон Мейъл, британският блус музикант, чиято влиятелна група „Блусбрейкърс“ беше отправна точка за Ерик Клептън, Мик Флийтууд, Питър Грийн и много други суперзвезди, съобщи АП.

В изявление от вторник на страницата на Мейъл в Инстаграм се съобщава за смъртта му, като се уточнява, че музикантът е починал в понеделник в дома си в Калифорния.

„Здравословните проблеми, които принудиха Джон да прекрати епичната си кариера от турнета, най-накрая доведоха до покой един от най-великите пътуващи музиканти в този свят“, се казва в публикацията, предаде БТА.

На Мейъл се приписва заслугата да помогне за развитието на английския ритъм енд блус в градски, чикагски стил. Това изигра важна роля за възраждането на блуса в края на 60-те години на миналия век. В различни периоди „Блусбрейкърс“ включват Ерик Клептън и Джак Брус, преди да станат част от „Крийм“, Мик Флийтууд, Джон МакВи и Питър Грийн от „Флийтуд Мак“, Мик Тейлър, който свири пет години с „Ролинг стоунс“, Харви Мендел и Лари Тейлър от „Канд Хийт“ и Джон Марк и Джон Алмънд, които създават „Марк Алмънд Бенд“.

Макар че Мейъл никога не се доближи до славата на някои от прочутите си възпитаници, на преклонна възраст той все още свиреше, разработвайки своята версия на чикагския блус. Липсата на признание винаги го е притеснявала и той си го признаваше открито.

„Никога не съм имал хит, никога не съм печелил награда „Грами“ и сп. „Ролинг стоун“ никога не са писали за мен“, казва той в интервю през 2013 г. и допълва: „Все още съм ъндърграунд изпълнител.“

Известен с блус хармониката си и свиренето на клавишни, Мейъл все пак има номинация за „Грами“ - за Wake Up Call, в която гостуват Бъди Гай, Мейвис Стейпълс, Мик Тейлър и Албърт Колинс. Номиниран е за втори път през 2022 г. за албума си The Sun Is Shining Down. Получава и официално признание във Великобритания с присъждането на Ордена на Британската империя през 2005 г.

Предстоеше въвеждането му в Залата на славата на рокендрола през октомври т. г. Албумът му от 1966 г. Blues Breakers With Eric Clapton се счита за един от най-добрите британски блус албуми.

.

 .
Getty Images

Мейъл е роден на 29 ноември 1933 г. в Макълсфийлд, близо до Манчестър в Централна Англия.

В тон с тъжния блус, който свири цял живот, Мейъл веднъж споделя: „Единствената причина да съм роден в Макълсфийлд е, че баща ми беше пияница и там беше любимата му кръчма.“ Баща му също така свири на китара и банджо, а записите му на буги-вуги пиано завладяват тийнейджърския му син.

Мейъл казва, че първо се е научил да свири на пиано с една ръка - една година с лявата, на следващата година с дясната - „за да не се бърка“.

Пианото е основният му инструмент, въпреки че свири и на китара и хармоника, както и пее с характерен, напрегнат глас. Подпомаган единствено от барабаниста Кийф Хартли, Мейъл свири на всички останали инструменти за албума си от 1967 г. Blues Alone.

Мейъл често е наричан „бащата на британския блус“ и когато се премества в Лондон през 1962 г., целта му е да се потопи в зараждащата се блус сцена, ръководена от Алексис Корнър и Сирил Дейвис. Сред другите, привлечени от това звучене, са Мик Джагър, Кийт Ричардс и Ерик Бърдън.

Неговата група „Блусбрейкърс“ непрекъснато променя състава си. Най-голямата находка на Мейъл е Клептън, който напуска „Ярдбърдс“ заради комерсиалната посока на групата и се присъединява към „Блусбрейкърс“ през 1965 г.

Двамата споделят страстта си към чикагския блус, а топ китаристът по-късно си спомня, че Мейъл е имал „най-невероятната колекция от записи, която някога съм виждал“.

Мейъл толерира непокорността на Клептън: Той изчезва няколко месеца след като се присъединява към групата, после се появява отново през същата година, като измества новодошлия Питър Грийн, а през 1966 г. напуска завинаги заедно с Брус, за да създадат групата „Крийм“, която се изстрелва към търговски успех, оставяйки Мейъл далеч назад.

Ерик Клептън, който през 2003 г. дава интервю за документален филм на Би Би Си за Мейъл, признава, че „до известна степен съм използвал неговото гостоприемство, неговата група и неговата репутация, за да започна собствената си кариера“. „Мисля, че той е велик музикант. Просто се възхищавам и уважавам неговата непоколебимост“, добавя Клептън.

Албумът на Мейъл от 1968 г. Blues from Laurel Canyon е сигнал за трайно преместване в Съединените щати и за промяна в посоката. Той разпуска „Блусбрейкърс“ и работи с две китари и барабани.

На следващата година издава The Turning Point, може би най-успешния си албум, с нетипичен акустичен състав от четирима души, включващ Марк и Алмънд. 

70-те години на миналия век са в слаб личен подем, като Мейъл прави непрестанно турнета с над 100 концерта годишно.

„През 70-те години на миналия век изнасях повечето от концертите си в нетрезво състояние“, казва Мейъл в интервю през 1990 г. Едно от последствията е опитът да скочи от балкон в плувен басейн, който не успява – Мейъл чупи пета и остава куц до края на живота си.

„Това беше един от инцидентите, които ме накараха да спра да пия“, спомня си по-късно Мейъл.

През 1982 г. той реформира „Блусбрейкърс“, като привлича Тейлър и МакВий, но след две години съставът отново се променя. През 2008 г. Мейъл обявява, че окончателно се отказва от името „Блусбрейкърс“, а през 2013 г. застава начело на „Джон Мейъл Бенд“.

Мейъл и втората му съпруга Маги, с която имат двама сина, се развеждат през 2011 г.