- Милен, ти си един от българските инфлуенсъри с най-много последователи в Тик-Ток, Ютуб, Инстаграм, Фейсбук. Според теб там ли се случва животът, в социалните мрежи?
- Да. Нещата вече еволюират и отиват към социалните мрежи. Това не е само в България, а като цяло. Знаеш, че аз живея в Англия, работя като мениджър социални мрежи и като цяло смятам, че нещата отиват натам. Телевизията като че ли остава малко по-назад може би, но социалните мрежи дават нещо положително, но понякога и отрицателно.
- Направихме проверка и се оказа, че ти имаш повече последователи от българските политически лидери, взети заедно. Визирам Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев, членове на „Да, България“ и т.н. Твоите са над 500 000, техните са малко по-малко. Знаеше ли?
- Сериозно ли?!
- Да. Бойко Борисов е следван от 319 000 души във Фейсбук, Кирил Петков е със 114 000. Интересното е, че нашите политици използват основно Фейсбук.
- Във Фейсбук е съвсем различна демографска общност, там са по-възрастните, по-зрелите хора. Те си имат профили от много години. Може би затова политиците там имат повече последователи.
- Интересуваш ли се от политика?
- Вече е задължително човек да се интересува от политика. Няма как това да не мине през теб. Трябва да знаем за кого да гласуваме и най-важното – да гласуваме. Като цяло обаче не съм човек, който харесва политиката, това мога да ти го кажа с ръка на сърце. Не съм заинтересован, но няма как без нея.
- Следваш ли в социалните мрежи някой наш или чужд политик?
- Не. Аз гледам комедия и съвсем различни неща.
- Знаеш ли, че от около година, който спечели Тик-Ток на своя страна, си отваря вратите към политиката? Пример е кандидатът за президент на Румъния Калин Джорджеску, кипърският младеж Фидиас Панайоту, който стана евродепутат след кампания в Ютуб и Тик-Ток. Има още много такива примери.
- Социалните мрежи са един от най-лесните и бързи начини да спечелиш хората. Затова знам защо политиците ги използват.
- Как успя да спечелиш толкова хиляди души на твоя страна?
- Може би с това, че съм човечен, земен, че показвам истинската страна на нещата. Аз съм човек от село. Споделял съм на хората, че съм работил като берач на ягоди и на карфиол в Англия. Може би тези неща са най-важните – да бъдеш себе си.
- В едно от последните ти видеа в Ютуб разкриваш трудностите, през които си минал в Англия. Колко души са го гледали към този момент?
- Само в Ютуб са над 30 000, за другите мрежи не съм поглеждал. Така хората виждат кой съм аз зад маската на всички образи, които правя. Смятам, че е хубаво да се знае, че няма срамна работа. Всички започват отнякъде. Няма как да започнеш от най-високото стъпало, тръгва се от най-ниското и се върви нагоре, за да можеш да се надградиш, да се развиваш.
- Много българи се срамуват да кажат какво работят в Англия. Ти обаче не се притесняваш. Кои са били най-трудните ти моменти?
- В началото заминах с част от семейството ми. Това стана, след като завърших университет - фармация. Бях на нулата, изхарчих всичките си спестявания. Затова заминах, защото исках да си стъпя бързо на краката. Започнах работа във ферма за карфиол. Живеехме в малки колибки каравани няколко човека. Имахме късмет, че те бяха от малко по-новите модели. Но съм живял и в каравана, която нямаше отопление, нямаше топла вода, къпали сме се в общи бани. Парите, които изкарвахме, със сигурност бяха малко повече от тези, които може да се вземат в България за същата работа. Нашето семейство се е занимавало с полска работа, майка ми е имала полета с ягоди и оттам съм се научил какво да правя. Тогава изкарвахме парички, но се лишавахме от много неща.
- От какво се лишавахте?
- От това да излизаш, да се забавляваш, от по-скъпи дрехи и всякакви такива екстри.
- Това как ти се отрази? Питам, защото младите хора обичат да си купуват нови неща, да си угаждат, като в лафа „Имат пари, угаждат си“.
- Аз идвам от бедно семейство и за мен никога не е било приоритет да си купя скъпи дрехи или пък скъпи обувки, нов телефон. Научен съм да си знам парите и да си купя нещо важно, а не някоя дреха. Даже аз пазарувам и във втората употреба.
- И сега, когато имаш възможности?
- Да. Обожавам втората употреба. Това е нещо в мен, което няма да отстраня никога. Знаеш ли, всичко това, което преживях, ми се отрази положително. Научих се да бъда по-самостоятелен, особено след като се отделих и от семейството ми.
- Ти си завършил фармация. Защо не стана аптекар?
- Да, завършил съм. И майка ме пита до ден днешен „Защо не работиш в аптека?“ (смее се). Не го работя, защото не е моето и не ми харесва. Аз учих 3 години и мога да съм помощник-фармацевт, но не искам.
- Мислиш ли да продължиш с ученето в Англия?
- Мислех си за интериорен дизайнер. Влекат ме неща, свързани с изкуството, с арта. Като дете рисувах, играех народни танци. Може би след време ще уча. Аз мога и да шия (смее се).
- Как избра образите на майката, учителката, бабата?
- Майката е най-колоритният ми образ. На село животът е малко по-динамичен и екстремен. Оттам съм научил „занаята“ да бъда строга майка. Моята майка не беше чак толкова строга, да тропне с крак и всичко да се случи. Даваше ми свобода, беше по-лежерна, но гледайки отстрани майките на другите деца, попих доста като гъба този образ и го ошлайфах. При образа на бабата е по същия начин, от другите се учих. Вече учителката е друга работа (смее се).
- Тези лафове „ще те овършея“, „ще те ошамаря пред хората“ от твоята майка ли са или от други?
- И майка понякога ги казваше (смее се). Като дете аз и брат ми запалихме къщата на баба и дядо. Тогава беше в момента, в който чух „ще те овършея“, как можа да го направиш. Тогава си пекохме кебапчета и просто къщата се запали. Съвсем случайно. Беше от старите кирпичени къщи със слама и е лесно запалима. Слава на бога няма пострадали.
- В един от най-гледаните ти клипове майката е в магазина с детето и то иска да му купи нещо, а тя отговаря: „Вкъщи има боб с кюфтета, върви напред да не те ошамаря“. Това ли е била и твоята реалност?
- Да, казах ти, че идвам от по-бедно семейство. Спомням си много добре случката, сякаш е днес. Възможността майка да ми купи някаква пълна глупост е била много малка. Винаги ми казваше: „Сега за какво ще купуваме глупости, като вкъщи имаме ядене и можеш да се нахраниш“, но с малко по-такъв тон.
- Ти си извървял буквално шеметен път до успеха. Как се чувстваш, когато се обърнеш назад и си направиш равносметка?
- Равносметката е, че без хората, които ме гледат, нямаше да стигна доникъде. Аз съм благодарен на всички, звучи супер клиширано, но е факт. Аз не съм се променил, същият Милен съм си като отпреди много години, просто се развивам към по-хубаво. Ако не се бях отворил като човек, нямаше да стигна дотук.
- От Тик-Ток, от инфлуенсърството изкарват ли се пари, за да можеш да живееш нормален живот?
- Зависи. Изкарват се. Може да се живее с тази професия, особено в София, но аз съм в Англия, където животът е малко по-скъп. Мога да кажа, че съм човек с принципи и рядко приемам оферти от различни видове компании и брандове за реклами. Съгласявам се, когато знам, че нещото е полезно и ще помогне на хората или пък аз също съм го тествал. Винаги знам докъде мога да стигна с тези неща.
- Има ли твои колеги инфлуенсъри, които прекаляват с рекламите, и това отблъсква ли зрителите?
- Като зрител мога да кажа, че със сигурност някои злоупотребяват и това не се харесва на хората. Понякога дори е тъжно. Не бива да се злоупотребява със зрителите. Затова за себе си реших да не правя чак толкова реклами, а парите, които изкарам оттам, ги давам за развитие на каналите ми.
- Имаш ли много приятели англичани?
- Не, може би имам петима, които са ми приятели. Аз не излизам много често, защото нямам и възможност. Скоро пуснах и видео, в което обясних, че спрях с алкохола и цигарите, с което съм супер горд. Може би това беше единствената връзка с външния свят (смее се). Да изляза на бар с приятели, да пийнем по нещо и това е.
- С българи поддържаш ли връзка?
- Не. Може би само когато отида до български магазин и срещна някого. Като цяло в Англия нямам приятели българи. Преди, когато работех във фермите, във фабриките – имах, но сега вече като работя различно нещо, нямам.
- Каква част от живота ти минава в работа и колко време ти остава за самия теб?
- Може би имам около 1-2 часа за себе си, в които да изляза до магазина, да разходя кучето и да отида на разходка за половин час. Много рядко си позволявам да правя друго. Всичко е работа, работа, работа (смее се).
- Внимавай, тия последните думи са лаф на един политически лидер!
- (Смее се.) Това беше, без да искам, наистина.
- Днес е официалната премиера по кината на филма „Почивката“ на Димитър (Бай Иван) и Силвето, в който и ти участваш. Как те поканиха?
- Олееее, знаеш ли, това се случи може би по силата на мисълта. Бях на лайв в Тик-Ток и готвех. Аз така обичам да правя и да си говоря с хората на живо. Някой ме беше попитал дали искам да направя нещо общо със „Светът на Ванката“ и аз казах как съм им супер голям фен на нещата в интернет и ми е мечта да направим нещо заедно. На другия ден Димитър, който малко хора знаят, че се казва така, а му викат Ванката, ми писа. Каза ми: „Виж какво, август правим филм, искаме ти и Ей Бо да участвате като продавачи на билети“. В този момент си помислих „Боже господи, как се случи това“. Това е цялата работа. Аз казах директно „да“. В седмицата, в която трябваше да снимаме, бях на почивка в Германия. Обещах да отменя някои неща и да пристигна в България, за да снимаме.
-За колко време направихте снимките?
-За ден, даже за половин ден. Всичко друго те си снимаха в отделни дни и седмици. Супер добре се сработихме, беше уникално и супер гладко. Никога не съм участвал във филм, не съм професионален актьор, но когато ми дадоха сценария, си казах: „Супер, това е моето, ще го направя“, и така стана. Но си е друго да застана до професионални актьори, какъвто е и Борислав Вълов – Ей Бо. Хем е стряскащо, хем е отпускащо.
- Вие с Ей Бо приятели ли сте? Гледам от няколко дни пускате клипчета с едни пеньоари и рози как танцувате?
- С него сме приятели отдавна. Запознахме се мисля, че през 2017 г. покрай Ютуб. Участвахме в предавания за онлайн пространството и останахме приятели до ден днешен.
- Четеш ли вестник?
- Да, но не всеки ден. Понякога ми трябва и за видеата. Знаеш ли, че в Англия има също „Телеграф“?
- Знам, но в Англия е The Telegraph. Огромен е, както „Телеграф“ за България.
- Помниш ли миналата година, като бяхте написали статия за мен, че съм станал тиктокър на годината. Тогава накарах сестра ми да търси и обикаля да го купи и съм си запазил вестника вкъщи в България.
- Имаш ли идея да пуснеш книга?
- Да, имам идея. В нея искам да разкажа и за брат ми, който е със Синдром на Даун. Интересни неща мога да разкажа и да спрем с тази тема табу. В момента обаче нямам времето да го направя.
- Как избра името на майката да е Ванчето?
- Това е много интересен въпрос. Имената ги избирах по това дали са известни и често срещани в България. Може би всеки трети човек има позната, която се казва Ванчето. Оттам ми дойде и идеята за сина й Георги и мъжа Иван. Мислех си кое ще е най-вървежно.
- Започнахме с политика, сега ще завършим пак с нея. Вероятно в България предстоят нови избори, поредните. Ще гласуваш ли?
- Да, според мен е важно. Добре е хората да гласуват, а не после да се чудят откъде им е дошло това на главата. Трудно е да се оплакват после, ако не са го направили (смее се). Това е реалността, нали?! Хората се оплакват, но не правят нищо, за да подобрят България. Аз съм в Англия, но семейството и приятелите са ми в България и аз съм длъжен да го направя за тях.
Виктория Пенкова
